shareit

Трансплантиране на зъб от коза, дезинфекция с урина и други вълнуващи практики от зъболекарската професия

| от |

Каквото и да си говорим, колкото и да се убеждаваме, зъболекарят не е най-приятният човек, който искате да срещате. Само историята и архивите могат да споделят колко точно студена пот има попита на стола. Холивуд реши да създаде и два филма на ужасите със зъболекар за злодей, та ако сте имали честта да гледате точно тези филми, то травмите остават завинаги.

В модерният и цивилизован свят имаме упойки, производителите на дентална медицинска техника осъзнаха, че не само трябва да бъдат безболезнени, но и безшумна, за да може всеки един пациент да не разбере кога и какво се случва. Само така спокойствието е напълно гарантирано, но не и мокрите ризи, докато някой се опитва да вкара нещо с размерите на селскостопански комбайн в устата ви – изглежда така само на пръв поглед.

И има още една много важна подробност – радвайте се, че се намираме в цивилизация, която може да твърди, че земята е плоска, но поне има технология в зъболекарския кабинет. През 1685 г. Чарлз Алън публикува инструкция как точно трябва да се трансплантира зъб. Смело откритие от страна на зъболекарската асоциация, а и дори и да не вярваме, публикуваната книга се казва „Оператор за зъби“. Сигурно е било възможно да се измисли по-нежно заглавие, но нека заявим, че въображението на самите оператори е било повече от цветно с толкова интересни пациенти в края на XVII век.

Самата трансплантация се оказва изключително елементарна. Зъболекарят ще завърже пациента на своя стол, забравете и за легналите столове, а си мислете за класически дървен стол. До него се завързва и донорът, който ще трябва да даде своя зъб и практически има почти идентична челюст и зъби. В своята книга Алън посочва, че най-добрият донор може да бъде куче, коза, овца или бабун. Още тук самата операция ухае на забавление, което няма как да изгубим или пропуснем.

Веднъж след като приготовлението е готово и бабунът е завързан добре, зъболекарят трябва да вземе нож и да извади зъба на животното. Целта на занятието е да се измъкне с корена. С възможно най-висока скорост, същият трябва да се присъди на свободното място на пациента. С времето, казва Алън, присаденият зъб ще се закачи за челюстта на болния.

Особено скептични сме в тази наука, но за времето си, това остава едно от добрите решения. Според него е възможно да се използва и човек за донор, но това не било хуманно за автора. Все пак, той нямало да спори относно избора на оператора, както и на пациентите. В своите записки пише, че ще е необходимо малко време, за да може самият зъб да се намести и да започне да работи като всички останали, но след това няма да има никакви проблеми.

Според архивите на Алън, няма нито един бабун, куче или коза в неговия кабинет. Следователно всички трансплантации са правени с човешки донори. Откъде да се вземе бабун в Англия? Алън има чираци, които следят трансплантациите и записват всяко едно действие. Ако има нещо по-страшно от зъболекар, то не трябва да забравяме, че и пациентите по това време са достойни за уважение. Алън пише в своя дневник как една жена дошла с молба да бъде изваден зъб, защото смятала, че има с един повече от останалите.

Алън проверил това твърдение и установил, че всичко е в норма и броят е напълно правилен. Въпреки това, пациентката продължавала да е на мнение, че има с един повече. Легендата разказва, че операторът извадил един от зъбите, показал го, пациентката проверила броя и установила, че сега има с един по-малко. Зъбът бил върнат обратно и след една седмица успял да се закрепи в челюстта ѝ.

Техническите данни и архиви ще покажат, че няма никакви записки и открития на специалист като Алън, следователно неговата процедура може и никога да не е съществувала или да е доказана като успешна, само книгата върви с достатъчно информация по темата. Броят на този вид майстори в зъботехниката се оказва значително ограничен и повечето са ходили при старите кръчмари, чийто познания са далеч по-скромни. През 1557 г. се появява и така наречения лиценз за дълбане на зъби и почистване на зъби, но нищо повече.

Действията на Чарлз Алън го поставят в една малко по-различна територия и затова си измисля званието оператор. Ако трансплантацията на зъби не работи толкова успешно, поне има друга полза – той препоръчва на своите пациенти да мият устата си поне веднъж в седмицата с корал на прах, розова вода и драконова кръв – последната е за полиране. Предлага на пациентите да се поставят и фалшиви зъби, изработени от слонова кост или друга, с която усмивката да се разкраси.

За него е много по-важно да предложи естествена алтернатива, отколкото изкуствена, която е започнала да се разработва. За съжаление идеята за жертване на животински зъби никога не успява да мине във Великобритания. В ранните години на XVIII век в Париж се приема идеята за даряване на зъби от човешки донор.

Визионер на тази идея е Пиер Фаучард – работещ в миналото като хирург от флота. В неговия научен труд ще посочи, че капитанът е попитал дали може да се направи нещо с болен зъб – например да се извади. Понеже човекът не искал да развали своята усмивка, попитал дали има някакъв начин за  подмяна. Пиер забелязал, че избраният донор от екипажа има малко по-големи зъби и точно те няма да паснат по никакъв начин в устата на капитана, следователно решил да използва и малко полиране, за да е сигурен, че трансплантацията наистина ще бъде полезна.

Пиер ще сподели в дневника си, че вижда капитана отново след близо 8 години и той твърди, че новият зъб е изкарал поне 6 години, преди да падне. Фаучард също пише цели две книги за дентална медицина и хирургия. Той работи върху създаването на инструменти за поставянето на зъби и запълването на разстоянието между тях. И нека не забравяме, че упойките още не са разработени, следователно бъдете благодарни за всеки един момент, когато един зъболекар ви постави достатъчно упойка, за да не усещате нищо.

Французинът въвежда и една нова вода за уста, възможно е да сте чували за тази практика в последните няколко години – според него става въпрос за промиване на рани и дезинфекция с урина. Урината се използва за дезинфекция на рани, но не можем да си представим удоволствието от жабуренето с жълта течност. Френското dentiste ще се пренесе в Англия под формата на dentist, докато в България ще имаме зъболекар, стоматолог и други различни думи.

Причината за кариеси и болки в зъбите са най-често в следствие на така наречен червей по зъбите. Дори и такъв да не съществува днес, тогава се твърди, че зъболекарят трябва да дълбае зъба, докато не успее да го извади. След това няма смисъл зъбът да стои и също се вади. Легендата за червия идва от индианското племе чероки и очевидно е било достатъчно обяснение за европейците.

Древните египтяни също имат подобни наблюдения от 1200-1100 г. пр. Хр. Те вярвали, че въпросният червей се появява и развива предимно в пустинята, затова и дълги преходи не се препоръчвали. Денталният историк Малвин Е. Ринг открива стара фреска, в която се обяснява, че след като Ану създава земята и реките, реките се превърнали в канали, а каналите се превърнали в блата, от блатата излезли най-различни червеи, един от всички тях е именно зъбният.

Години по-късно разбираме и каква точно е истинската история и защо е от особено значение да държим и пазим зъбната си хигиена добра. Що се отнася до еволюцията на тази професия, определено не можем да се оплачем, но по-важното в този случай е, че поне сме минали трансплантирането на зъби без упойка, дезинфекцията с урина и други чудати практики.

 
 
Коментарите са изключени за Трансплантиране на зъб от коза, дезинфекция с урина и други вълнуващи практики от зъболекарската професия

Повече информация Виж всички