Разликата между Съветската и Американската космическа програма
Дълбоко в горите на Шчолковски район в североизточната част на Москва, далече от основните жилищни сгради и главния път на града, скрита пред погледа на всички, стои малка, старовремска сграда на 2 етажа. През зимата е почти погребана от снега. През далечната 1961 г. изглежда толкова тъжна и самотна, че рядко някой би могъл дори да обърне внимание на нейното съществуване. Впрочем атмосферата в този район е толкова тягостна, че рядко човек може да се изгуби. Някогашните посетители си спомнят, че тишината можела да ги подлуди, но не винаги в тази сграда е било толкова тихо.
Изборът на локация не е случаен, а истината е, че между тези стени се гради истинска история. За онези, които са имали възможност само да я зърнат случайно, докато се лутат в гората, това е поредната забравена сграда. За какво обаче се използва и какво толкова важното? Нека започнем с факта, че става въпрос за секретна сграда на СССР с кодово име „Военна единица 26266“. Другото име е така наречения „Центр Подготовки Космонавтов“. И докато президентът Кенеди обявява избора си на Алън Шепърд за първи астронавт, в СССР се подготвят цели шест космонавта, като само един от тях ще може да излети за първи път.
Обучението не се различава много от американското, бъдещите кадри предимно стоят в класна стая и се запознават с устройството на кораба и още много други. За разлика от американските колеги, руснаците са значително по-млади – повечето са на около 20 години, докато американците са на около 30 години средно. Кадрите на СССР са облечени във военни униформи, вместо типичните бели тениски, както се случва по принцип.
Има и още една интересна подробност, руските инженери са направили „Восток“ значително по-малки, все пак е трябвало да свалят термоядрената глава от ракетата Р-7 и да поставят капсула, но в последния момент осъзнали, че пилотът трябва да е значително по-нисък и дребен на ръст и командването се съобразява с това изискване. Веднага след преминаването на първите тестове, бъдещите космонавти преминават сериозна беседа с комитета, като генерално трябва да покажат своята тренировка.
Само ден по-рано са дадени картоните, където се посочват физическите качества, а малко след това идва време за демонстрация в симулатора на Восток. Произвежда се само един в целия СССР, но не може да се монтира в тази сграда, избрана е друга в Жуковски на около 45 километра югоизточно от Москва. Нейното име е ЛИИ или Летателен изследователски институт „Громов“. Всеки кандидат прекарва около 50 минути в симулатора, при това под зоркия поглед на изпитващите. Интересното е, че преди да се превърне в институт, някога това е била болница, като вторият етаж е бил отделението за туберкулозни, като тук се лекуват само хора от комисариата.
Първата сграда – 26266 е мястото за провеждането на изпити и интервюта, макар и тогава да са влизали в категорията на разпитите. Интересното е, че СССР продължава да повишава охраната, докато вече не може да се крие от погледите на любопитни жители. Сградата е капсулирана от външния свят и продължава да работи само и единствено по предназначение. Кандидатите влизат и нямат право да се срещат със семействата си, да пишат писма, преди да бъдат проверени от цензурата и още много други. През 1968 г. го прекръстват на „Звездния град“, макар и космическата програма да се оказва твърде смела.
Старото име е „Зеленото село“. На 11 януари 1960 г. ще открием, че се създава Космическия тренировъчен център под командването на Съветските Въздушни сили. Отговорник е маршал Констатин Вершинин. Именно той избира въпросната локация за сградата, а и най-важното е, че същата се намира на няколко километра от базата Чкаловски – тя разполага с най-голямото военно летище в СССР. Другата важна локация в региона е ОКБ-1 – мястото за производство на секретни технологии. Именно там Арвид Пало работи върху Восток. Избраните потенциални кандидати прекарват 10-месечен лагер. В следващите години ще започнат да се строят и допълнителни панелни блокове в региона, за да може космонавтите да се преместят веднага със семействата си.
Преди това имат достъп до общежитията във военната база, като най-често са имали на разположение 2-стайни апартаменти. По това време Алън Шепърд разполага със специална вила във Вирджиния. Според стандартите на СССР по това време става ясно, че подобни настанявания са за привилегировани членове на партията, а космонавтите изобщо не са такива. Семействата нямат право да задават въпроси, като през по-голямата част от времето не трябва да стоят на прозорците и да гледат големите самолети, които се приземяват, макар и децата да не могат да бъдат спрени. В САЩ избраниците са показани като национални герои, в СССР няма никаква информация, повечето са просто сенки.
Избраните 10 руски кандидата за космоса са известни с това, че имат дълбока резерва от още 3500 души. За разлика от американските колеги, СССР е твърдо убеден, че до десет години ще преследва противника и ще се опитва да открие някои от основните и много важни територии на фронта.
Никита Хрушчов настоява от началниците да се стремят към космоса и изобщо да не се бавят с други планове. По това време някои военни проекти като екраноплана и друго военни техники официално се замразяват, за да може ресурсите да се насочат в друга посока. След като става ясно, че от другата страна на завесата има тренировки, при това повече от година, жителите на СССР разбират, че има планове скоро съветски гражданин да посети космоса, но няма информация как ще се случи това, каква точно ще е совалката и откъде ще се излита, всичко е цензурирано от армията.
Състезанието влиза в апогея си и най-накрая от 10-те потенциални кандидата, руските командири ще се спрат едва на 6 човека и след това ще продължат една по-задълбочена селекция. На 12 април 1961 г. Гагарин ще постави основата на космическите полети и с това ще успее да извоюва първата победа за СССР в космоса. В следващото състезание няма да имат толкова голям успех, но важното е, че системата е официално завършена. За жалост това е последната добра идея на Хрушчов, който по-късно ще пренесе в жертва някои от най-големите имена от руската космическа програма.
Снимки: Wikipedia
