Предразсъдъкът за оцелелите: История на един обсипан с куршуми самолет и една каска

Колкото по-дълго цъкате във Facebook, толкова по-вероятно е да срещнете публикация от типа „когато бях дете, нямахме предпазни колани/предпазни средства/основни грижи за оцеляването ни и все пак оцеляхме“ или „баба ми пушеше всеки ден от живота си и доживя до 95 години“…

Това са примери за „Предразсъдък за оцелелите“, който се изразява в следното: тези дейности изглеждат по-малко опасни, отколкото са, защото виждате само оцелелите от тях. Има причина никой да не ви казва „пуших и умрях“ – тя, разбира се, е защото е умрял.

Нека се отдалечим от депресиращите примери и да разгледаме няколко, които се появяват в интернет от време на време: Шлемът и самолетът. Войните са чудесно място за намиране на оцелели, ето защо и двете истории се случват по време на война.

Шлемът от Първата световна война

Тази история, макар и вероятно апокрифна, е следната: През Първата световна война генералите започват да се тревожат, когато в болниците започват да се наблюдават голям брой наранявания на главата на войниците в болниците. Предвид наплива, те помислили, че проблемът може да е в това, че нововъведената каска – по-конкретно каската „Броуди“ – може да причинява наранявания на главата.

Но всъщност причината да се наблюдават толкова много повече травми на главата е, че новата каска е позволила на много повече войници да оцелеят…

Самолетите от Втората световна война

По време на Втората световна война американците искат да намалят броя на жертвите в своите въздушни ескадрили. Много самолети се връщат с дупки от куршуми в три основни области: фюзелажа, външните крила и опашката. Затова е измислено решение да се укрепят именно тези зони срещу вражески огън. Звучи логично…

Причината обаче, поради която това е иконичният пример за Предразсъдъка за оцелелите е, че единствените данни, на които са разчитали, са били именно от оцелелите самолети. Преди да започнат укрепителните работи, Абрахам Валд, статистик от унгарско-еврейски произход, погледнал данните и осъзнал грешката в разсъжденията.

По същество дупките от куршуми във фюзелажа, външните крила и опашките на оцелелите самолети показвали само, че ако самолетите могат да бъдат обстрелвани с куршуми в тези три области и да се върнат обратно, значи там вее е достатъчно здраво. Ако предположите (а вие трябва да правите предположения, тъй като не виждате всички доказателства, тъй като те лежат някъде по бойоните полета), че дупките от куршуми са разпределени до голяма степен равномерно по самолетите, когато разглеждате всички самолети, които излизат да се бият, това означава, че тези, които не са се върнали, вероятно са ударени в другите области. Предложението на Валд в такъв случай е да се укрепят всички зони, които нямат дупки от, за да се увеличи оцеляването на пилотите.