shareit

Как Mercedes-Benz и Porsche обединиха сили за създаването на най-добрия седан в света

| от |

Спомняте ли си 70-те и 80-те години на автомобилния свят? Тогава все още никой не говореше за хибриди, електромобили и всякакви други сложни комбинации. Никой не се интересуваше за икономия на гориво или за цена, особено на запад. Всичко това даваше една невероятна свобода на дизайнерите и автомобилните производители, битката не се водеше само за мощност, а и за красота.

Не случайно днес, някои от най-големите автомобилни критици и журналисти имат едно и също мнение – най-красивите и най-добрите машини от тази епоха, днес са пример за бъдещето. И макар тези редове да се пишат с малко носталгия, нека обърнем внимание на един странен и дори интересен Франкенщай, който не само носи титлата за най-добрия седан в света, но и днес цената му продължава да расте само нагоре.

Най-вероятно дори самият Карл Бенц не е подозирал, че ще спечели тази титла, когато в края на XIX век патентова своя първи автомобил с двигател с вътрешно горене. Историята на Mercedes-Benz 500E е повече от впечатляваща, особено след като открием, че точно този модел е строен и проектиран от няколко компании. Преди да започнем да говорим за този него, нека върнем малко историята назад. Малко след Втората Световна война, немската военна индустрия променя много сериозно погледа си, Фердинанд Порше и компания няма да строят повече танкове, а ще мислят за автомобили.

Volkswagen започва да работи върху своя малък и достъпен Beatle, а що се отнася до Mercedes-Benz, ситуацията там е ясна – те са произвеждали и лимузини преди това, но когато започват да изпращат своите модели към САЩ, погледът за тях е минимален. Първата причина е, че някои от моделите им изглеждат старомодни и не могат да се борят с конкуренцията. Другият проблем е, че в зората на кризите с горивото, техните най-луксозни модели разполагат с огромни 6-литрови двигатели, които са всичко друго, но не и икономични. Още по-големият проблем е, че Япония, подпомагана от САЩ, започва да работи върху свои автомобили и там формулата за създаване е логична – по-ниски цени, високо качество и добри договори с американския пазар.

Автомобилните компании от страната на изгряващото слънце не само знаят какво иска редовия американец, но и могат да го произведат за много по-разумна цена. И с това започват проблемите за една от най-добрите немски компании, както и една от най-добрите в света. И именно жадните двигатели създават главоболия, следователно се кубатурата и броят цилиндри се ограничава, а целта е да се върне обратно онази аудитория, която не желае да се разори. Това решение успява да спре за известно време и главоболията, да постави основите за бъдещето и мисленето на популярния 500 E. Преди да се стигне до него, някой друг трябва да създаде условия за конкуренция.

На фона на всичко това, Lexus вече не само пътува към САЩ, но и бързо се превръща в необходимото звено за лукс, визия и предпочитания. В един момент ще се смята, че успешният американец кара Lexus. Досещате се, че тази малка война няма да остане подмината, а Mercedes-Benz започва да търси онези хора, от които човек има нужда, особено когато иска да изглежда добре, да се чувства специален и разбира се – да демонстрира това по най-добрия възможен начин. Къде се крият такива хора? Италия. А изборът на немските педанти е Бруно Сако. Италианският автомобилен дизайнер получава празен чек и правото да развихри фантазията си до величини, способни да разплачат всеки счетоводител в компанията. И докато те бършат сълзите, Бруно започва да твори.

Тук трябва да напомним, че автомобилното вдъхновение за него е променен Studebbaker Commander Regal, който вижда на 8-годишна възраст на улицата. От този момент, италианецът вече знаел, че автомобилите ще бъдат неговото приключение. Завършва университета в Торино и започва да си търси работа като автомобилен дизайнер. Странното е, че макар да има място в компании като Ghia и Pininfarina – колегите не дават много поле за изява. Премества се в Германия и през 1958 г. е назначен от Daimler-Benz за стилист. Необходими са 15 години, за да вземе директорския пост, но след това до 1999 г. ще работи върху визията на всяка една машина, която може да излезе от поточната линия, впрочем и за всяка, която не може. Защо не се е включил по-рано в творческия процес? Очевидно е трудно за един италианец да разбере идеята на немските си колеги. Представя най-различни визии за колите на бъдещето, но уви, наследниците на Готлиб Даймлер не са толкова очаровани.

В един прекрасен ден, когато американската дивизия не само страда, но и не може да се справи с надвисналата опасност, Бруно е призован да твори и този път трябва да направи колата на бъдещето, онази, която ще се гледа от всички. Създаването на автомобилна религия е много сложна задача, както ще разберем в следващите редове. Mercedes-Benz 500E разполага с елементи, които другите нямат. Броните са вградени, фаровете имат пръскалки за почистване, багажникът идва с осветление около рамката, чистачката е само една, но успява да покрие огромен процент от предното стъклото, правейки шофирането в дъжд още по-приятно. И макар цялата машина да изглежда като една добре изсечена кутия, завършена от ученици, детайлите и аеродинамиката, говорят за нещо съвсем различно.

Седанът има минимално въздушно съпротивление и може да преминава през въздуха като нагрят нож през масло – без никакви усилия. Точно това е бил необходимия елемент, защото така, икономията на гориво не само се променя, тя вече е в друго измерение. Тук има и още една подробност, след като говорим за компания, чието мото е „Нищо различно от най-доброто“, не трябва да забравяме, че безопасността е ключова. Впрочем Бруно е работил в департамента за сигурност и знаел, че една от причините да има толкова много клиенти на Benz, склонни да плащат повече, е именно сигурността на пътя.

По тази причина ще открием неговите следи и в този модел. Ако се чудите защо задните светлини са оребрени, Бруно преценил, че ако се покрият със сняг, кал или всякакво друго покритие, същите ще могат да излъчват светлина. Причината да се работи върху този модел е и фактът, че японците предлагат същото на половин цена. Още с влизането им на пазара, 1/3 от потребителите на Mercedes веднага връщат ключовете и закупуват друга далеч по-красива машина. Тук обаче идват и проблемите, Lexus създават значително по-мощни машини, но Mercedes-Benz използват шасито на W124 с по-малки двигатели, за да се справят с кризата и да преминат ограниченията на американското законодателство. Продължавайки с тази идея, пропускат факта, че в един момент горивото вече не е проблем. Галоните се леят във всеки резервоар и никой в САЩ няма да се трогне от разхода.

Следователно Mercedes-Benz 500E ще трябва да пристигне с по-голям двигател и повече мощност. И тук започва приключението, придружено с главоболията. Шасито е проектирано, за да може да издържи на удар, да събере разумен двигател и да отговаря на американските изисквания. Поставянето на по-голям двигател ще изисква някакви черни магии от инженерите, а и тук идва следващото главоболие. Компанията просто няма такъв двигател. През цялото време погледът е бил насочен именно към изграждането на ефективни и икономични такива, но не и на бързи или поне не толкова бързи, колкото японските. Всичкото време се е инвестирало в новата S-Class-a и никой не е помислил за останалите модели. С никакво време и още по-малко персонал, Mercedes-Benz решават да навестят съседите, позиционирани също в Щутгарт и работещи по една малко по-различна технология – Porsche.

През 90-те години, те се разхождат по ръба на финансовата криза. Въпреки красивите модели, в САЩ са успели да изгубят повече от 90% от приходите си, а това е още една катастрофа. По това време, всеки служител иска някаква работа. Именно те са наети не само да подсилят предницата, но и да измислят някакъв вариант, в който да се постави V8 двигател, но с условието, че не трябва да се нарушава безопасността. С малко разместване на седалките, поставянето на нова изпускателна система, както и допълнителни тестове за сигурност, тялото на W124 вече може събере новото метално сърце. Откъде ще дойде то?

В същата година, когато Porsche работят върху 500Е, Mercedes-Benz вече са поставили V8 в своя 500SL, същият двигател е тестван на пистата в Льо Ман, печели състезанието и очевидно може да се справи в 24 часа карането до червено. Нещо по-любопитно е, че когато болидите се връщат в състезателната дивизия, инженерите правят тестове и откриват, че първо имат много повече мощност, отколкото преди и второ – двигателят не е засегнат по никакъв начин. Едва ли е имало нужда от повече проверки, следователно новият 500Е вече има с какво да се похвали. Никой няма да постави 900 конски сили в седан, предназначен за средната класа, а и няма къде да се монтират двете турбини, но пък е достатъчно да се променят някои части и да се поставят две разновидности на двигатели, запазвайки промените направени от Porsche.

Пускането на два различни двигателя, може да позволи по-добри възможности на компанията да се бори с конкуренцията. Европейският 500Е трябва да парира новото BMW M5 и до известна степен го прави. При създаването на един автомобил, проблемите могат да изникнат отвсякъде. А при този е повече от ясно, че всяка друга компания просто щеше да се откаже. Mercedes-Benz осъзнават, че поставяйки по-сериозни и по-големи спирачки, придружени с по-големи колела, допълнително ще разширят и шасито. С тези промени, същото не може да влезе в поточната линия. Просто няма как да се работи върху него. Следователно на помощ идва другата компания от Щутгарт. Mercedes-Benz изпращат модифицираните шасита, Porsche ги сглобяват и ги връщат за боядисване. Един модел се сглобява за близо 80 дена, а крайната цена е около 90 000 долара. И както се досещаме, това е с 50% по-високо от доста други автомобили в класа си.

Тук обаче има една подробност. През 90-те години, когато се появява този модел, клиентите не заплащат за марка, те заплащат цената за производство, цената за защити, цената за всичко необходимо, което започва от ключа до удоволствието от карането. Логичното е, че когато се пуска на американския пазар, аудиторията не може да повярва какво е получила. 5-те най-уважавани автомобилни списания просто няма какво да кажат, единственият им проблем е цената, но дори за тях е повече от оправдана. Разбира се, произведените са около 10 000, а днес цената за един запазен и поддържан модел ще надмине оригиналната си. И всичко това е възможно заради конкуренция, свобода на производство, желанието за създаване на нещо по-добро.

Снимки: Wikipedia

 
 
Коментарите са изключени за Как Mercedes-Benz и Porsche обединиха сили за създаването на най-добрия седан в света

Повече информация Виж всички