shareit

Как Английската банка премахна златния резерв от своята валута

| от |

През 1820 г. англичаните проявяват много високо чувство за хумор. В малки и големи градове се разпространява така наречения памфлет с името „Сатанинската банкова бележка“. С него всеки минувач може да получи и дървена фреска, на която са нарисувани 5-ма мъже на екзекуция, докато дяволът стои и наблюдава цялата картина. Добавени са и хапливи коментари относно една цяла вълна от фалшифицирани процеси. Това се случва малко след избухването на Наполеоновите войни, а анонимният автор продължава да обвинява Английската банка за един от най-големите виновници.

Недоволни от факта, че в момента хора като Джон Бул предоставят на населението едва 20 шилинга за всеки предоставен паунд – впрочем това е едно от посланията на въпросните памфлети, започваме да забелязваме и още един огромен проблем – авторът е анонимен и дори няма намерение да се разкрива.

Английската банка също не се радва на особено внимание, след като Уилям Пит премахва златния стандарт още през 1797 г. и след това е отстранен, за да може Джон Бул да получи негативното отношение и сега да приема хартия, вместо злато и сребро. Неговата съдба определено не е розова, но все пак има и някаква положителна  страна. За първи път на острова ще започнат да се замислят какво точно са парите и това далеч няма да е последният им път.

Впечатляващата година представа за първи път новите банкноти и монети. След като няма никакво покритие и стойност в тях – те са хартия. От какво точно са направени, за да гарантират разменната си стойност. Дали ще са достатъчно добър медиум или просто поредната измама на правителството. Никой не приема идеята, че от злато, хората започват да търгуват с хартия. Банкнотите от 5 и 10 паунда получават най-тежка критика.

Английската банка твърди, че е избрала полимера като основен материал, добавяйки редица елементи за сигурност, гарантиращи по-висока безопасност и нулев шанс за подправяне. Тяхната мисия в бъдещето ще е обвързана с това да изпреварят всеки един фалшификатор и да гарантират сигурност и финансова стабилност.

Единственият проблем е, че преди повече от два века, банката е много далече от изпреварването на фалшификаторите, впрочем тя изостава толкова много, че именно през 1817 г. се постига нов рекорд, надвишаващ многократно официалния поток за печатане на банкноти. Заловените единици са наказвани с някои от най-строгите мерки на закони, а делата са публични, за да може съобщението да стигне до най-далечния край на острова.

Смъртната присъда е гарантирана за всеки с познания за сечене на монети и фалшифициране на банкноти. Обвинените, за голяма изненада на обществото, се оказват повече жени. Техните провинения са не само за фалшифициране на банкноти, но и за свободното заливане на финансовата система с тях.

Уилям Кобът печели най-висок престиж в битката срещу финансовата институция. Спазвайки старата армейска дисциплина, използва радикалното перо не само, за да се бунтува срещу новите мерки, но и за да продължи да подстрекава обществото към порочната практика. Неговите успехи определено не могат да бъдат игнорирани, но реално свободата на словото все още не е комерсиализирана до такава степен.

За Кобът и още хиляди работници, които го подкрепят, хартиените пари не са пари изобщо. Единствено златните пари се смятат за такива със стойност. Това е основата на златния стандарт, който носи стабилност в джоба на англичанина. Всяка една банкнота и нейната стойност ще се гарантира от количеството злато, което се държи в банката. Мръсните банкноти или вестници, както ги нарича Кобът, са просто хартии с обещания. Радикалният колега Томас Пайн посочва още през 90-те години на XVIII век, че системата с чисти хартиени пари е изцяло зависима на увереността, която винаги може да изчезне в един далечен момент.

С една дълга теория относно валутите, двамата ще спорят дали изобщо трябва да има такава валута. Не изхвърлят изцяло хартията, но предлагат нейната употреба да бъде за по-специфични нужди. Именно ценните метали предлагали и предоставяли достатъчно стабилност. Всички останали промени са една лъжа, която започва да съществува след 1797 г. Една банка винаги може да предостави средства за  закупуване на стоки. Това се случва днес, случва се и в миналото.

Проблемът е, че англичаните разглеждат употребата на новите пари като купони или чекове. Променят се многократно по време на войната с Наполеон и след като идва новото правителство, решава да модернизира процеса и вместо да използва чекове или купони от банката за стоки, просто да промени системата и да предлага друга валута. Има и още един проблем, страхът от френска инвазия може да заличи завинаги английската валута, следователно трябва да бъде премахнат или конвертиран.

Ето защо до 1821 г. англичаните използват чекове и купони, които доказват и посочват каква работа са извършили, каква стойност притежават и как да оперират с нея. Джон Бул трябва да конфискува и всички испански долари, след като Испания се включва на страната на Франция за нападение над Англия. Корабите с испански флаг са обискирани, но пък идва и нов камък – правителството се опитва да задигне златото. Идва следващата партенка – в банката влиза злато, а излиза хартия.

Никой не може да потвърди времето за разпалването на локалната война на Пейн и Кобът, но памфлетите им успяват да стигнат из редица градове. Ако една банка е свободна да не обезпечава своя капитал със злато, то най-вероятно има свободата да печата колкото пожелае. Това позволява на правителството да натрупа огромни дългове и да финансира войната си срещу французите до безкрай. Печатането на повече пари може да се смята за нещо полезно, но негативния ефект идва под формата на инфлация, която изисква по-висока стойност на всекидневния живот, при това в негативна икономическа обстановка.

Лошата реколта и повишаващата се безработица се отразяват още по-добре на двамата противници. Кобет е един от първите, които ще свържат бедността с факта, че вече златото не участва в банковата система. Седмица след седмица ще използва своя „Политически регистър“, за да удря финансовата система, заплашвайки хората, че скоро няма да имат и стотинка. Статията му „Хартия срещу злато“ е напечатана през юли 1817 г. и той потвърждава, че е успял да продаде повече от 150 хиляди копия. Войната успява да даде хляб и на най-различни кредитори, които в рамките на целия XVIII век ще изградят своите финансови империи.

Кобът се притеснява, че рано или късно всички посочени заеми, натрупани с хартиени пари, трябва да се изплатят в един прекрасен момент. Ако заем от 10 хиляди паунда се изтегли във времето на Кобът, то след няколко години ще бъде 100 хиляди паунда. Цената на златото също щяла да се повиши, а кой ще плати всички заеми? Данъкоплатците!

Всички експерти са съгласни, че в един момент финансите ще трябва да се върнат обратно, но това ще дойде с цената на трусове. Връщането на валутата ще доведе до още един проблем – тежкото сгромолясване на цялата структура. Огромният брой пари в обръщение не могат да се изплатят със златото в резерва на банката. Кобът продължава да громи с нови изказвания, че връщането на парите ще стане единствено и само с последната дупка на колана, стегната от най-бедните. Всички останали кредитори ще продължат да печелят, особено след като пак те трябва да предоставят своите пари, а това означава, че ще станат само по-богати.

Критикът смята, че най-лесният начин да се избегне кризата е чрез частично опрощаване на дълговете, а след това с бавни ходове да се върне отново обезпечаването на пари със злато.

Парламента успява да намери някакво разумно решение на толкова тежкия проблем и веднага Кобът ще започне да ги обвинява в измама. Решението е да започнат да се печатат повече пари, но с по-малка стойност. През 1821 г. парите се връщат обратно на сцената. Финансовият гуру веднага ще посочи, че всичко вече се определя на вярата, а такава не е останала в Англия.

Затягането на коланите идва в момент, когато няма достатъчно изсечени монети. През 1810 г. има твърде много фалшиви монети, както и чуждестранни валути, объркващи изцяло системата. Точно тогава започват и различните фалшификации. В Лондон няма чак такова развитие, но в Бирмингам почти всеки 3-5 човек ще е научил най-различни методи, за да създава валута от въздуха. В Лондон има достатъчно стока и продукти, за да не се усети някаква разлика, както и достатъчно майстори, които да фалшифицират пари, чекове и всякакви други ценности със стойност.

Банките извън Лондон не са обвързани с централната и следователно могат да предоставят своя валута, която да циркулира сред населението. Касиерите често ще са принудени да проверяват предоставените средства, вместо да работят. Всеки става подозрителен с валута от друга банка, което също пречи на цялата икономика. През 1817 г. повече от една на всеки двадесет 2-паундови банкноти е фалшифицирана. При това се говори само за тези, които са обявени от банката. Същата година изчисляват, че общият брой на фалшиви дребни банкноти са общо 28 648. През 2016 г. броят на фалшивите 5 паунда са едва 2000. Днес се фалшифицират по-едрите банкноти.

Дори смъртната присъда не може да изплаши достатъчно майсторите да спрат своята порочна практика. Ето защо в края на годината са извикани експерти, които да приключат завинаги с тази практика. Предлага се употребата на невидимо мастило, специални орнаменти и дизайн, който да направи работата далеч по-сложна и трудна. Избира се конкретна хартия с особени водни знаци, а за тях е необходима и най-добрата възможна технология. Въпросните детайли остават закодирани и до днес.

Банката е принудена да използва и специални експерти и детективи, които да успяват да залавят на време фалшификаторите. Централната банка започва да плаща за своята сигурност и инвестиции, а по-думите на директорите, нито стотинка не била пожалена в тази борба. Кобът продължава своята война и твърди, че след като самата банка не дава реални пари, тогава и фалшивите имат същата стойност. Все пак всичко се опира на доверието в една институция, как така едните ще бъдат по-добри от други? Заради голямата уста на единствения критик, властите го погват и той трябва да избяга чак в САЩ.

Това не пречи от другия край на света да продължава да разпространява своите материали и да води страната към следващите дълбоки трусове. Избран е нов месия на финансовата система, наследник на Кобът и противник на английските банки – Ти Джей Улър. Улър продължава да се бори срещу смъртната присъда, наказанията и по никакъв начин не приема факта, че фалшификацията е престъпление.

През 1818 г. има проблеми в съда, защото банкнотите са с толкова ниско качество, че просто няма как да се познае дали въпросната е оригинална или не. Вика се представител на банката, който трябва да заяви дали въпросната е фалшива или не. Около една трета от обвинените във Лондон са фалшификатори, останалите са получили ментетата в обръщение и дори не са разбрали какво се е случило.

Едва през 1836 г. ще има някакво охлабване на мерките и няма да се издава смъртна присъда. В последствие и броят на фалшификациите намалява, но това е следствие на новите и далеч по-добри банкноти, съдържащи различни елементи. Що се отнася до бедния Кобът, той никога не успява да победи банковата система, особено след като тя излиза от блатото, в което е затънала. Крайният резултат е видим, до днес всичко продължава да съществува на доверие.  

 
 
Коментарите са изключени за Как Английската банка премахна златния резерв от своята валута

Повече информация Виж всички