Големият ключарски скандал на Голямото изложение в Лондон

През април 1851 г. Алфред Ч. Хобс се качва на парахода от Вашингтон към Саутхемптън, Англия, където единственото му задължение бе да продаде най-новия продукт на базираната в Ню Йорк компания Day and Newell – много добра ключалка – на Голямото изложение в Лондон. Но Хобс имаше и други, много по-дяволити планове, което си личеше от багажа му, в който имаше редица инструменти като шперцове, гаечни ключове и други подобни. Защото Хобс не се опитваше да продаде ключалките си толкова, колкото се опитваше да докаже, че ключалките на конкурентите му не са достатъчно добри.

От всички брави на Голямото изложение през юли 1851 г. „Detector“ се смяташе за върха на сладоледа, черешката на тортата и въобще най-висок клас устройство. Тя е патентована през 1818 г. от Йеремия Чъб, който заради нея става единственият доставчик на брави за пощенските станции в Англия и за Затворническата служба на нейно величество.

Стъклена реплика на Koh-i-Noor

Към 1851 г. Chubb & Son и тяхната ключалка вече са толкова уважавани, че на компанията е възложено да създадат специална клетка, в която се ще се показва диамантът Koh-i-Noor, 186 карата, който в момента краси короната на кралица Елизабет

Това, което правеше ключалката толкова трудна за разбиване беше вграден механизъм за блокиране, който, ако се задейства, спира ключалката да се отключва дори с ключа й и за да се направи ключалката отново да работи, беше необходим специален инструмент.

Затова се смяташе, че „Detector“ е ключалка от свой собствен клас. Поне докато Хобс не се появява.

Ключалката „Detector“

Според разказа на мъж на име Бенджи Джонсън, „Скоро след откриването на Изложението, г-н A. Ч. Хобс от Ню Йорк, който беше представител на компанията за ключалки Day and Newell, получава един от ключалките на Чъб и я разбива в рамките на 10 или 15 минути в присъствието на няколко господа.“

Това, разбира се, не се прие добре от много англичани, които я използваха, и най-вече от Chubb & Son. Те предизвикват Хобс да опита нещо малко по-трудно – да разбие ключалката, която този път е върху желязна врата на сейф в Уестминстър, който е „хранилище на ценни книжа“.

Така, около 11:35 часа сутринта пред желязната врата в Уестминстър Хобс се изправя пред скептичните си зрители. Той вади от жилетката си 2-3 малки и прости инструмента и се залавя за работа. И в рамките на 25 минути успява да отвори ключалката. Зрителите не вярват на очите си и го карат да го направи отново и той отключва ключалката още веднъж – този път за седем минути и „без дори най-малко да нарани бравата или вратата“. Илюзията на Англия за сигурността беше разбита.

След като става звездата на Голямото изложение в Лондон, Хобс обикаля известно време из Англия и разбива най-различни ключалки. Например, по-късно същото лято той „преборва“ брава на компанията Bramah, която никога не е била разбивана от създаването си през 1790 г. Това дотолкова изплаши Банк ъф Инглънд, че те сменят всичките си ключалки с такива на Day & Newell.

Алфред Ч. Хобс

И така, как Хобс придоби уменията си за разбиване на ключалки?

Бащата му умира, когато той е само на 3 години, така че в момента, в който вече можел да работи, той веднага се захваща, за да помага на семейството. Така на 10-годишна възраст започва професионалната си кариера като земеделче, а по-късно минава и през дърворезба, строителство на карети, тенекеджийство и изработка на хамути. Около 1835 г. става чирак в Sandwich Glass Company, където се научава и да прави брави и ключалки, а скоро става и много добър в разбиването на тези ключалки. С тези си умения, в Day & Newell бързо става доста продуктивен продавач – в края на краищата, какъв по-добър начин да продаваш ключалки от това лесно да разбиеш ключалките на конкурентите си пред клиентите?

Преди да покаже този талант във Великобритания през 1851 г., Хобс пътува из Америка и отваря сейфовете на различни банки, за да им продаде ключалки Day & Newell, а понякога и за пари.

Например, според една история от книгата „A History of the Old Town of Stratford and the City of Bridgeport, Connecticut“, написана през 1888 г., докато сменя ключалките в банка в Ланкастър, Пенсилвания, през 1848 г., касиер му показва обява във вестника, в която се предлагат 500 долара (около 11 000 долара днес) на човека, който успее да отвори ключалката на сейфа в New York Merchant Exchange (днес сградата на Националната градска банка на Уол Стрийт 55) в рамките на 30 дни. Хобс замина за Ню Йорк веднага след като приключва в Ланкастър.

Ключалката на Woodbridge е изключително умело проектирана. Освен че има 479 001 600 възможни разположения на щифтовете, тя беше направена така, че ако се завърти преди те да са перфектно наредени, цялата ключалка блокира. Така че ключарът не можеше да се опитва да завърти ключалката, докато не е сигурен, че щифтовете са подредени точно както трябва.

След като всички служители си тръгват, Хобс получава достъп до сейфа и започна работа по ключалката някъде към 9:00 часа вечерта. Само за два часа и половина той разбира правилната позиция на щифтовете и вкара тънка метална тел в ключалката, за да издърпа болта.

В 10:00 сутринта на следващата сутрин, Мистър Удбридж, който Хобс изрично иска да присъства, заедно с арбитрите, които следят при разбиването на ключалката да не се мами, срещат Хобс пред сейфа с наобиколила го тълпа. Отново в „History of the Old Town of Stratford and the City of Bridgeport, Connecticut“ пише:

Мистър Уудбридж дойде и още отдалеч извика: „Здравейте, господин Хобс, каква е проблемът?“

– Има нещо нередно с ключалката ви – каза Хобс.

– Какво й е? – пита Уудбридж.

Тогава Хобс внимателно премести телта, дръпна вратата на сейфа и каза: „Ключалката ви не държи вратата затворена.“