shareit

Ерата на мегаполиса: Как градовете по света се сливат

| от |

На 15 ноември 2022 г. момиченце на име Винис Мабансаг, родено в болницата Доктор Хосе Фабела Мемориъл в Манила, Филипините, стана – макар и символично – осеммилиардният човек на света. От тези 8 милиарда души 60% живеят в градове. Така до края на 21 век градовете ще са дом на около 85% от прогнозираните тогава 10 милиарда жители на Земята.

Те обаче не растат само с броя на населението: колкото повече хора приемат, толкова повече услуги са нужни (обществен транспорт, енергийна инфраструктура, водоснабдяване…), толкова повече управление изискват и толкова по-устойчива трябва да бъде икономиката им. В такъв случай може да е изненадващо да научим, че всъщност няма единна дефиниция за това какво всъщност е град.

През средновековието градовете от Лондон до Сеул са били очертани от техните стени. И дори през 20 век идеята за граници на града все още съществува. Днес, ако процесът на урбанизация все още напомня за най-големите метрополиси отпреди началото на новия век (Токио, Сао Пауло, Ню Йорк или Мумбай), те все пак представляват намаляваща част от всички градове в света.

За разлика от това, в по-бързо развиващите се градски центрове, като Лагос, географският обхват на официалната юрисдикция на кмета често приключва много преди населението, което обслужва. Междувременно икономиката му често е дълбоко преплетена с тази на съседните градове.

Въпросът къде да се тегли границата между това, което е, и това, което не е град – да не говорим къде свършва един град и започва друг – става все по-труден за отговор. Докато светът се движи към пълна урбанизация, селищата се разрастват като се сливат едно в друго, за да създадат това, което експертите наричат ​​“мегаполиси“.

Palace of Westminster from the dome on Methodist Central Hall (cropped)

Как градовете пораснаха заради машините

Най-големият от тези мегаградове вече надхвърля 60 милиона души. В Китай регионът на провинция Гуангдонг около устието на Перлената река, сега известен като Голямата зона на залива, ефективно обединява 11 града, от Макао чак до Гуанджоу, Шенжен и Хонконг.

С общо население от над 70 милиона жители, той е с 2 милиона души повече от цялото население на Обединеното кралство, събрано в приблизително 1/5 от площта. В икономическо отношение той се очертава също толкова голям: с своите 1,64 трилиона щатски долара през 2018 г. неговият БВП представлява 11,6% от общия китайски.

Междувременно на западното африканско крайбрежие участъкът от 600 километра между Абиджан, Кот д’Ивоар и Лагос, в Нигерия, бързо наваксва. Експертите прогнозират, че до 2100 г. тази група от девет града ще бъде най-гъсто населената на земята с до 500 милиона души.

Градовете започват да растат стремглаво едва в средата на 18-ти век, когато започнахме да произвеждаме машини, които да ни придвижват много по-бързо и по-далеч от която и да е технология, изобретявана до този момент. За първи път градовете и по-специално Лондон надхвърлят прага от около 1 милион души по размер.

Някои, включително Чикаго и Ню Йорк, се разрастват вертикално, тъй като технологиите като стоманената рамка и асансьорът позволяват на заможните хора да издигнат първите небостъргачи.

С изобретяването на автомобила много градове, като Лос Анджелис, пък се разрастват навън, въпреки широко разпространената съпротива срещу идеята за градско разрастване.

Някои големи градове в развиващия се свят, включително Дар ес Салам в Танзания или Найроби в Кения, са се разраснали навътре – като компактни градове, базирани на обществен транспорт и по-висока жилищна плътност.

Как метавселената предефинира града

Повечето хора днес живеят в средни или дори малки градове. Все още до голяма степен зависим от двигателя с вътрешно горене, за да се движим между различни места, обикновено от вкъщи на работа и обратно.

През последните 50 години обаче появата на компютрите и мрежовите комуникации ни даде възможност да живеем на огромни разстояния от своите колеги. Това размива физическите граници на всеки град.

Преброяването на жителите на града и картографирането на неговите географски граници са само някои от аспектите, които трябва да се имат предвид, когато се определя какво е град. Дигиталната кожа, която сега покрива планетата, позволява на гражданите навсякъде по света да взаимодействат с всеки по всяко време.

Градовете ще продължат да растат и да се променят физически. До края на 21-ви век всяко място без съмнение ще бъде някаква форма на град. Самата дума обаче няма вероятност да изчезне – вместо това значението й ще се промени.

Още през 1937 г. в компендиум (съкратено изложение на основни положения на някоя наука.), озаглавен „The City Reader“, историкът Луис Мъмфорд твърди, че въпреки че градовете могат да бъдат идентифицирани като физически единици, те са места на социално взаимодействие, на комуникации.

Това силно резонира с идеята, че в бъдеще вече няма да мислим за градовете просто като за отделни физически центрове в селски пейзаж, а като за модели на цифрово движение, пресичащи планетата в много мащаби от мега града до кварталa. Границите вече няма да имат същото значение, както преди първата индустриална революция във Великобритания през 1830 г.

Градовете все повече приличат на биологични системи повече, отколкото на механични системи, с транспортни мрежи. Нововъзникващият градски свят е значително по-различен от всичко, което е съществувало преди. Опитът да се определят физическите граници на града остава важен, но в измислянето как да се съобразим с тази нова сложност обаче, този опит може да се окаже твърде повърхностен.

 
 
Коментарите са изключени за Ерата на мегаполиса: Как градовете по света се сливат

Повече информация Виж всички