Биосфера 2: Как 8 души се опитаха да живеят в биосфера и как не успяха

Ако някога искаме да оцелеем и на други планети, ще трябва да измислим ефективни и устойчиви начини да не умрем. Това означава да отглеждаме храна, да имаме вода и кислород и всички други неща, които имаме на Земята и които ни поддържат живи.

Ако не можем да тераформираме цяла нова планета, ни остава да създадем свои собствени изкуствени биосфери, които да обитаваме – затворени екосистеми със собствен кислород, растения и всичко необходимо за поддържане на живота. На Земята са провеждани амбициозни опити в тази насока – включително и прословутата Биосфера 2.

Тя струва между 150 и 200 млн. долара (между другото, ако се чудите – казва се така, защото Биосфера 1 е Земята) и представлява изследователско съоръжение в пустинята, което за период от време има за цел да бъде затворена екосистема, която пресъздава много аспекти на самата Земя. Вътре в комплекса с площ около 8 декара бяха затворени 3800 вида растения и животни заедно с 8 души (четири жени и четирима мъже), които разчитаха на отглежданата храна и циркулиращия кислород, за да оцелеят.

По план проектът е трябвало да продължи две години. Но още в самото начало се появяват проблеми.

Две седмици след началото на мисията една от обитателките, Джейн Пойнтър, закачила ръката си в оризомелачката и изгубила върха на единия си пръст. Щатният лекар успял да го пришие, но скоро решил, че тя се нуждае от операция извън купола. Когато върнала по-късно същия ден, тя вмъкнала контрабандно провизии от вън – които също така се оказало, че не са единствените такива.

Храната в сферата не растяла достатъчно бързо, за да изхрани обитателите, и всички те започнали да губят тегло. На кафеените храсти например им били необходими седмици, за да произведат достатъчно количество за една чаша. В рамките на месеци те били принудени да се обръщат към спешните запаси от храна, за които външният свят не знаел.

Опрашителите – колибрита и медоносни пчели – измрели, което допълнително увеличило проблемите със земеделието. След 10 месеца от началото на проекта консултативният съвет издал осъдителен доклад за ситуацията, както и за факта, че участниците са имали малък научен опит. След това целият консултативен съвет напуснал, което никога не е добър знак, че нещата вървят добре.

По-лошото обаче тепърва ще идва, тъй като нивата на кислород в биосферата започнали да спадат и никой по онова време не успял да разбере защо точно. През януари 1993 г., когато оставали още 9 месеца до края на експеримента, нивото на кислорода спаднало до около 15 % – еквивалент на живот на 3660 метра надморско равнище в планината.

„Чувствах се като алпинист“, казва един от участниците пред „Гардиън“. „Някои от екипа започнаха да получават сънна апнея. Забелязах, че не мога да завърша по-дълго изречение, без да спра и да си поема въздух. Работехме като бавен танц, за да не губим енергия. Ако нивата на кислород бяха спаднали още малко, можеше да станат сериозни здравословни проблеми.“

В допълнение към стреса, биосферата се превърнала в туристическа дестинация, за да се възвърнат високите ѝ разходи. Докато гладували и се задушавали, те били наблюдавани като в зоологическа градина. А на всичкото отгоре в екстравагантния им дом плъзнали и хлебарки, а акари атакували и без това клетите посеви.

Групата се разделила на банди, хвърляли чаши и хората се плюели един друг. При положение че моралът настигал вече нивата на кислород по дъно, се решило на екипа да се даде храна, както и тайни семена и витамини на всеки две седмици.

Половината екип иска да продължи да работи без външни доставки, докато другата половина се вълнувал доста, че ще яде и „ще може да диша“.

Стив Банън

Най-големият извод от проекта става да се очаква неочакваното. Когато влезли, екипът не е очаквал проблеми като спадане на кислорода (оказало се, че почвата е била заразена с бактерии, които поглъщат кислород…). Може би защото целият проект е започнал от театрална трупа хипари, а не от учени, кой знае?

Проектът обаче не е съвсем приключил, тъй като предстоят странни обрати. През 1993 г. Стив Банън (доста противоречива личност в американската политика) поема управлението на проекта. Втори екип вече е влязъл в купола, когато Банън уволнява цялото ръководство.

Когато членовете на първата мисия научили за това, опасенията им за безопасността на намиращите се вътре нараснала и на 4 април 1994 г. двама бивши биосферисти – Абигейл Алинг и Марк Ван – се отправили към купола в ранните часове на сутринта, отворили врати и разбили стъклени панели, за да влезе въздух. Което принудило експеримента да бъде прекратен.

Оттогава никой не е живял в Биосфера 2. Което, като се има предвид липсата на кислород и храна там, вероятно е добре.