Спортни хроники: Ливърпул направи чудо в Истанбул, но имаше измамник в редиците си

Обратът. Спагетените крака на Йержи Дудек. Лудата радост в Истанбул от 2005 година. Всеки фен на „червените“ или си спомня за този велик сред най-великите финали на Шампионската лига, или са му разказвали толкова много за него все едно го е гледал на живо в онази майска вечер в турския мегаполис отпреди 15 години.

Героят на Ливърпул несъмнено бе Йержи Дудек – може би най-малко очакваният. Полският вратар не само отрази две от дузпите, но и направи няколко изключителни неща в редовното време и продълженията.

Спомняйки си за финала 15 години по-късно обаче нещата изглеждат малко по-различни.

Още не беше изтекла и първата минута от финала и Милан вече беше напред в резултата. Капитанът Паоло Малдини се възползва от центриране на Андреа Пирло от фаул и с воле от точката за изпълнение на дузпа прониза Дудек след едва 50 секунди.

В края на полувремето Ернан Креспо заби още два гола за „росонерите“ (преди първия му Ливърпул имаше основателни претенции за дузпа за игра с ръка на Алесандро Неста), а попадение на Андрий Шевченко не бе зачетено поради засада.

Ливърпул бе в шок. Дори английските коментатори не можеха да отрекат, че „Милан играеше извънземен футбол“ – комплимент, който дойде след феноменалния извеждащ пас на Кака за второто попадение на Креспо точно преди края на полувремето.

Тогава започна чудото. Футболистите на Рафа Бенитес излязоха като преобразени след почивката. И по подобие на Милан, капитанът на Ливърпул Стивън Джерард бе този, който даде ход на събитията, които отекват в спомените ни и 15 години по-късно.

Секунди по-късно дойде и шутът на Владимир Шмицер, при който Дида трябваше да се намеси по-добре, за да се стигне до пропуснатата дузпа от Чаби Алонсо, след което испанецът сам поправи грешката си при добавката.

Беше изминал само час, но вече бяхме видели цели шест гола, и то в най-невъобразимия сценарий – изравняване от 3:0 до 3:3! Тогава дойде времето на Дудек и геройствата пред (малко по-късно ще стане ясно защо пред, а не на) вратата на Ливърпул.

След изравняването Милан отново започна мощно да се спуска към наказателното поле на противника. Ако превъртите до 70-ата минута на двубоя, ще видите Джими Траоре да покрива грешка на Дудек и да чисти от голлинията след удар на Андрий Шевченко (който ще пропуска още много до края на вечерта). Малко по-късно Джейми Карагър предотврати сигурен четвърти гол, хвърляйки се смело в краката на Кака, който имаше зейнала цялата врата пред себе си.

Така дойде и онази 118-ата минута, в която все още никой не може да обясни как Дудек на два пъти спаси удари на Шевченко, вторият път от упор и с някакво магическо движение на ръката. Сякаш Съдбата тотално бе обърнала гръб на Шева и Милан и бе прегърнала с предпазната си прегръдка Йержи и Ливърпул.

И до днес Шевченко не може да си обясни как така при второто спасяване на Дудек топката не се върна отново при него или не влезе във вратата, а прелетя над гредата. „Този кошмар често ме преследва: Винаги сме аз, топката и Дудек. И всеки път губя този дуел.“

Дори Джерард е бил готов да се предаде: „Бях убеден, че това ще е гол. Нищо не можеше да се направи. Изведнъж всичко се срина, но когато видях топката да лети над вратата, си помислих: „Не, това със сигурност е нашата вечер.“

„За първи път в живота си бях горд от себе си – спомня си пък вратарят. – Вечерта беше наречена чудото от Истанбул, но това спасяване беше моето чудо. Върхът в кариерата и живота ми.

Когато спасих първият удар на Шевченко, се надявах, че защитниците ще стигнат първи до топката. Но той беше по-бърз, а аз бях паднал на колене. Искаше ми се да извикам: „Ето ме, уцели ме!“ И инстинктивно си вдигнах ръцете.

Шевченко шутира толкова силно, сякаш вкара целия си гняв в този удар. Но попадна точно в ръката ми – Божията ръка, точно като на Марадона. Как иначе да я нарека? Този удар можеше да ми счупи пръстите и топката да влети в мрежата, но тя прехвърли вратата. Тогава разбрах, че мога всичко.“

Но не беше само Съдбата. При дузпите Дудек си помогна с измама

Когато дошло времето за дузпите, Джейми Карагър се затичал към вратаря и крещял като обезумял. „Кара беше полудял – спомня си Дудек. – Хвана ме и ми каза: „Ежи, Ежи, Ежи, спомни си за Брус (Гробелаар). Той направи невероятни неща, за да спечелим през 1984-та. Трябва да направиш същото и ще се превърнеш в герой!“

Сержиньо бе първият грешник за Милан от бялата точка и прати топката високо над вратата. Трябва да споменем и че преди финала Дудек и резервният вратар Скот Карсън измислили стратегия. Рафа Бенитес дал на Карсън видео анализ как бият дузпите си „росонерите“, а той е трябвало да подсказва на Йержи от тъчлинията – ако вдигнел една ръка, Дудек е трябвало да се хвърли наляво, при две – надясно. Дудек го послушал единствено за дузпата на Сержиньо, след това решил да действа самостоятелно и да следва интуицията си.

„Не знам защо (пренебрегвах съветите). Но, Господи, колко доволен съм, че скачах в обратната посока“, доволно признава полският страж.

Но Дудек имаше и друго тайно оръжие – нарушаване на правилата.

Всеки, който гледа отново финала, ще го забележи – почти всички дузпи на Милан биха могли да бъдат пребити, защото полякът е поне крачка пред голлинията при изпълнението им.

Правилата през 2005-а казваха, че и двата крака на вратарите трябва да бъдат на голлинията (сега може единият да е пред) при изпълнението. А както ще видите и от снимките по-долу това далеч не беше така. Дори при изпуснатата дузпа от Сержиньо се вижда колко напред е Дудек. Затова и по-горе говорехме за геройствата на Дудек пред, а не на самата врата.

Първото си спасяване Дудек направи при втората дузпа, бита Андреа Пирло. Отлично обаче се вижда как Йержи прави вече втора крачка напред още преди италианецът да е осъществил контакт с топката.

При дузпата на Кака пък Дудек се е хвърлил толкова напред, че е по-близо до границата на малкото наказателно поле отколкото до голлинията си. Но това този път не му помогна.

Така се стигна до последната дузпа. Опитът за паненка на Шевченко се оказа неуспешен, като това беше и поредният пропуск за нападателя онази вечер. Интересното е, че именно при това изпълнение Дудек почти не излиза напред. Сякаш нещо го спря в последния момент. Отново намеса на Съдбата?

„Честно казано, след удара на Шевченко не разбрах веднага какво се случва – казва още Дудек. – Но тогава видях как момчетата се затичаха към мен и изпитах едно невероятно чувство. Не мога да го опиша, беше нещо специално. Празнувахме цяла нощ, беше незабравимо. Бях не малко, а може би доста пиян.“

Пиян или не, прекрачил правилата, или не – победителите не ги съдят. Точно такъв е случаят и с Йержи Дудек и заради това той ще остане в историята като един от най-големите герои от онази паметна за Ливърпул вечер от Истанбул през 2005-а.