shareit

Спортни хроники: Как кокаинът провали най-обещаващия германски треньор

| от |

През август 2017 г. тогавашният селекционер на Румъния Кристоф Даум е вбесен на пресконференция след няколко въпроса за неговото бъдеще.

Германецът не „мели брашно“ с представителите на медиите в северната ни съседка и си позволява да ги нарича „неграмотни“, а един от лафовете му гласи, че румънските вестници не стават за нищо друго, освен да си увиваш рибата в тях.

На следващия брифинг репортерите му подаряват въдица. Ако се съди по изражението на Кристоф, той е готов да използва пръчката за саморазправа с нахалните журналисти, но успява да се овладее и просто да я хвърли на земята.

„Комедия ли ще разигравате или ще говорим за футбол? Ще станете ли най-после спортни журналисти или ще се откажете от професията? Това, което се случва тук, няма нищо общо с футбола. Дошли сте да се бъзикате, а аз съм дошъл да говоря за футбол“, реагира наставникът.

Месец по-късно Даум е освободен от поста, след като не класира Румъния за Мондиал 2018.

За да разберем напълно историята на Даум, трябва да се върнем и 17 години преди несполуката му с Румъния.

AV0A0722 Christoph Daum

През 2000 г. 46-годишният наставник на Леверкузен Кристофър Даум е близо до това да застане начело на Германия на мястото на Ерих Рибек след провала на Евро 2000.

Бундестимът е в криза след едва 10 успеха в 24 мача, селекционерът е уволнен и всички очакват, че Даум ще бъде неговият заместник. Подписва и предварителен договор, но първо малко предистория.

След неособено впечатляваща кариера като футболист, Кристоф получава треньорски лиценз още на 27, а няколко години по-късно започва пробивът му в професията.

През сезон 1985/86 става помощник на Георг Кеслер в Кьолн и тандемът извежда „козлите“ до финал в турнира за Купата на УЕФА срещу Реал Мадрид. „Кралете“ печелят първия двубой на „Бернабеу“ с 5:1, а на реванша силите на Кьолн стигат само за 2:0 и трофеят отива в ръцете на Реал.

В началото на следващата кампания Кеслер напуска Кьолн и на негово място застава 34-годишният Даум. Отборът започва добре, но постепенно формата му спада и остава на 10-о място в крайното класиране.

По това време в Германия се вихри скандал заради автобиографичната книга на Тони Шумахер „Начален сигнал. Разобличения за германския футбол“, в която вратарят загатва за подозренията си, че някои от звездите на Германия взимат допинг и разкрива, че със съотборниците си от Кьолн използват забранени стимуланти за мачовете от Купата на УЕФА през сезон 1984/85 срещу Спартак Москва.

Не е никак изненадващо, че Шумахер, футболист №1 на Германия за 1984 и 1986 г., е принуден да напусне Бундестима и „козлите“.

Загубата на подобна фигура е сериозен удар за Кьолн, но Даум успява да вдигне тима и той завършва на трето място в Бундеслигата, като е изпреварен само от Вердер и Байерн. Възходът продължава с две поредни втори места, а през 1990-а само героизмът в защита и късметът на Ювентус попречват на Кьолн да стигне отново до финал за Купата на УЕФА.

Но въпреки всички тези успехи, само няколко седмици по-късно Даум е уволнен от клуба, без да му се даде адекватно обяснение. Решението е на президента Дитмар Арцингер-Болтен, който допуска огромна грешка и в следващите години „козлите“ се сриват.

Така се поставя началото на странната тенденция на постоянни уволнения и оставки на Даум по семейни, здравословни и лични причини.

Наставникът не остава дълго без работа и започналият колебливо кампанията Щутгарт го привлича за треньор през ноември 1990 г. Едва 4 дни след неговото назначение, Даум извежда „швабите“ в драматичен мач срещу бившия си тим Кьолн. В началото на второто полувреме „козлите“ водят с 2:0, но Щутгарт се вдига на щурм и печели с 3:2.

Но това е само началото на отмъщението на наставника. През пролетния полусезон Кьолн е разбит с 6:1, а в края на сезона наставникът класира отбора си в зона „Европа“, изпреварвайки стария си тим с една точка.

Сезон 1991/92 е един от най-паметните в историята на Бундеслигата. Байерн е неузнаваемо слаб, а в отсъствието на баварската машина, конкуренти за титлата са Айнтрахт, Дортмунд и Щутгарт на Даум. Преди последния кръг трите отбора имат равен брой точки, а Айнтрахт е първи по голова разлика.

Мачовете от последния рунд се играят по едно и също време и цялата страна следи трепетно развръзката на шампионата.

Борусия вкарва първи на Дуисбург и повежда в класирането. Щутгарт допуска гол срещу Леверкузен, а Айнтрахт и Ханза играят при 0:0. И трите претендента гостуват. „Швабите“ изравняват от спорна дузпа, а в началото на втората част Ханза бележи за 1:0. Ситуацията става още по-напечена, когато Щутгарт остава с 10 човека, а Айнтрахт изравнява в Рощок. Няколко минути преди края Дортмунд се вижда шампион, но в 86-ата минута Гуидо Бухвалд отбелязва страхотно попадение с глава и Щутгарт ликува.

Така само 17 месеца след като поема тима в зоната на изпадащите и в окаяно състояние, Даум вдига най-престижния трофей в кариерата си.

Тогава е на 39 и медиите в Германия прогнозират, че е в началото на дълъг и успешен треньорски път, който ще продължи още „поне 20-25 години“. Но късметът започва да му обръща гръб.

В първия кръг на новосъздадената Шампионка лига „швабите“ удрят английския първенец Лийдс с 3:0, а на реванша губят с 1:4 малко преди края – резултат, който ги устройва. В последните минути Даум пуска в игра сърбина Йово Симанич, за да запази резултата и германците удържат на натиска на Кантона и компания. От Лийдс обаче подават контестация, че са използвани четирима чужденци от съперника (по това време са позволени само трима) и е присъдена служебна загуба на „швабите“ – 0:3. УЕФА решава да се играе трети двубой на неутрален терен и Лийдс побеждава с 2:1 на „Камп Ноу“, елиминирайки германците.

Даум е съсипан и така и не успява да преглътне грешката си. Отпаднал безславно в Европа, Щутгарт се проваля и в Бундеслигата, завършвайки седми, а в средата на следващия сезон 1993/94 треньорът решава, че е дошло време да напусне Бундеслигата и да заработи зад граница.

Най-доброто предложение е от Бешикташ и наставникът бързо грабва феновете на „орлите“, печелейки Купата на Турция след победа над врага Галатасарай, а след това триумфира и като шампион в първия си цял сезон начело на тима.

През 1995/96 Бешикташ губи битката за първото място с Фенербахче и Даум се връща в родината, за да застане начело на Байер Леверкузен.

„Аспирините“, които едва се спасяват от изпадане в предишната кампания, се преобразяват под негово ръководство и през следващите четири кампании неизменно са в топ 3 на Бундеслигата. „Кристоф се превръща в Хер Второ място, но това е комплимент, когато се бориш с Байерн“, пишат в германската преса.

Даум се ползва с огромно уважение в страната и печели много индивидуални награди. През пролетта на 1998-а Леверкузен стига до четвъртфинал в Шампионската лига, където губи от бъдещия шампион Реал. През сезон 1999/00 Даум отново е много близо до титлата в Буднеслигата, но пак Байерн се оказва непреодолим и Леверкузен остава втори.

Класата на треньора обаче е безспорна за всички във футболния съюз на Германия и се взима решение, че той е човекът, който ще бъде натоварен със задачата да възроди изпадналия в дупка Бундестим.

Но слуховете, които вървят от ухо на ухо от дълго време в кулоарите на централата, достигат до първите страници на водещите вестници.

През втората половина на 90-те години Германският футболен съюз (DFB) започва кампанията „Футбол без наркотици“, в която се включват редица футболни легенди. Посланието е ясно – да бъдат предпазени от дрогата не само подрастващите играчи, но и феновете в страната.

От DFB призовават да бъдат подавани всякакви сигнали за случаи на употреба на наркотици от хора, които по някакъв начин са свързани със света на футбола. Това може да стане и анонимно, но шефът на Байерн Ули Хьонес решава да призове на всеслушание ръководителите на съюза да „поразровят внимателно кандидатурата“ на фаворита си за национален селекционер, който „обича кокаина и оргиите с проститутки в лъскави хотели“.

Атаките на Хьонес са неспирни и във всяка своя публична изява се опитва да очерни още повече Даум и да му попречи да оглави националния отбор.

Така на 9 октомври 2000 г. под натиска на медиите, Даум свиква пресконференция, на която казва, че с „абсолютно чиста съвест“ ще даде кръв, урина и коса за анализ за употреба на наркотици.

В скандала се включва и Франц Бекенбауер, който казва, че във футболното пространство от доста години се говори, че Кристоф употребява кокаин и това е била причината за уволнението му от Кьолн. „Ако пробата му е чиста, да го назначат“, категоричен е Кайзера.

Друг уважаван бивш играч, Паул Брайтнер, мъдро заявява, че в тази ситуация няма да има печеливш. В единия случай Германия би се лишила от най-перспективния си треньор, ако наистина е употребявал дрога, а в другия – Хьонес ще бъде нарочен за клеветник.

Десетина дни по-късно истината лъсва.

Датата е 20 октомври 2000 г. – 24 часа преди домакинството на Байер на Дортмунд и само три дни след изумителния мач на „аспирините“ срещу Реал Мадрид на „Бернабеу“, завършил 5:3 за домакините. „Тестът за употреба на кокаин на Кристоф Даум е положителен“, гръмват медиите.

Леверкузен незабавно уволнява треньора, а от DFB едностранно късат предварителния договор със специалиста, който трябва да влезе в сила от 1 юни 2001.

Натискът върху Даум е огромен и той заминава за известно време за Флорида. Няколко месеца по-късно се завръща на родна земя и казва, че наркотикът е попаднал случайно в организма му. Държавата завежда дело срещу треньора и го осъжда да платил глоба от 10 000 евро.

За много хора подобен случай би означавал край на кариерата, но не и за Кристоф Даум. Германецът прекарва само пет месеца без работа, след което през март 2001 г. отново поема Бешикташ.

Започва курс за лечение на зависимостта и се опитва да възстанови съсипаната си репутация. След края на сезона, в който клубът достига до финал за Купата на Турция, в типичния си стил Кристоф заявява, че напуска „орлите“, без да дава повече обяснения.

После прави златен дубъл с Аустрия Виена през кампания 2002/03 г., след което се завръща в Турция, но като треньор на Фенербахче. С „фенерите“ вдига още две титли от Суперлигата, а през юни 2006-а си тръгва по здравословни причини.

През ноември, повече от 16 години след мистериозното му освобождаване от Кьолн, става треньор на „козлите“ за втори път.

По това време тимът е в средата на таблицата във Втора Бундеслига, но под ръководството на Даум се завръща в елита. През 2009-а треньорът се възползва от клауза в контракта си, според която може да си тръгне по собствено желание, и се връща във Фенербахче, с който печели Суперкупата на Турция, но по-малко от година по-късно си стяга багажа по семейни причини.

9 месеца след това е нает от Айнтрахт да спаси клуба от изпадане, но не се справя и се задържа във франкфуртския клуб само два месеца.

От ноември 2011-а до май 2012-а Даум е треньор на белгийския Брюж, който под негово ръководство стига до второ място в белгийския шампионат и отново оправдава напускането си със семейни причини.

През 2013/14 води турския Бурсаспор, а през лятото на 2016-а получава покана от Румъния. Освободен е само една година по-късно, но е показателно, че над две десетилетия след като бе спрян от Ули Хьонес за селекционерския пост на Германия, Даум продължава да е по-симпатичен на хората от шефа на Байерн (който пък лежа в затвора за укриване на данъци).

Треньорската му кариера изглежда приключила, тъй като не е водил отбор, откакто румънската федерация го освобождава. Но никой не може да оспори успехите му – общо 9 големи трофея в три различни страни. 

 
 
Коментарите са изключени за Спортни хроники: Как кокаинът провали най-обещаващия германски треньор

Повече информация Виж всички