Спортни хроники: Английският китаец – забравената местна икона

20 октомври 1945 г. Втората световна война е приключила само преди месец. 54 хиляди фенове на Англия са се заредили по трибуните на стадиона на Уест Бромич Албиън – „Дъ Хоутърнс“, за мач с Уелс.

В него участие взима сър Стенли Матюс – първият носител на „Златната топка“ и едно от най-великите имена в историята на футболна Англия. Рамо до рамо с него играе една позабравена фигура – Франк Со.

Историята му е изпълнена с противоречия и трудности, но е и важна. И започва отново да се разказва на Острова.

Три години преди споменатия двубой – на 9 май 1942-ра, 28-годишният Со изиграва първия си мач за Англия, отново срещу Уелс, пред 30 хиляди зрители на „Ниниан Парк“ в Кардиф.

Дебютът е исторически. Со се превръща в първия небял футболист, който облича фланелката на „трите лъва“. Преди това Франк вече се е превърнал в първия китаец в английския футбол. И до днес той е единственият играч от азиатски произход, представлявал Англия на най-високо ниво.

През 30-те години на миналия век Со е истинска звезда. Ликът му е на картички от цигари (подобни на бейзболните картички в САЩ или стикерите с футболисти в днешно време – бел.ред.), дава интервюта по вестниците. За него се говори като за талантлив централен защитник – с бърз ум и бързи крака, с отличен поглед върху играта и със способност да дава началото на атаките от задни позиции.

Негови съотборници си спомнят, че всяко движение на Франк е било изпипано по конец. В играта му е нямало място за грешки.

В следващите години обаче името му избледнява и не говори нищо на огромната част от привържениците в днешно време.

Со е роден през 1914-а в Бъкстън, Дарбишър, само няколко месеца след началото на Първата световна война.

Майка му – Беатрис, е англичанка, а баща му – Куан, е китаец. Двамата се срещат в Манчестър. Впоследствие отварят химическо чистене, чрез което се издържат.

По онова време на китайците не се гледа с добро око на Острова. Като имигранти, ако работят, са обвинявани, че крадат работните места на местните. Ако пък не работят, са обвинявани, че са в тежест на държавата.

Отношението към имигрантите е толкова брутално в началото на миналия век, че на всяка жена, дръзнала да се ожени за небританец, ѝ е било отнемано британското гражданство.

Има и брожения срещу китайските мигранти. Първата китайска перална в Лондон е открита през 1901 г. Малко след това тя е изпотрошена с камъни. По време на бунтовете в Кардиф през 1911-а пък всички 30 китайски перални са били умишлено вандализирани.

След като сменят няколко града, Куан и Беатрис се установяват в Уест Дарби в Ливърпул през 1920-а, където отново отварят пералня и химическо.

Со проявява футболните си качества ще от най-ранна детска възраст. На 18 започва да играе за Прескот Кейбълс. Ливърпул и Евертън проявяват интерес към него, но накрая той се озовава в Стоук Сити.

„Грънчарите“ плащат 400 паунда през 1933-та и още в първия сезон на Со печелят промоция. По онова време Стоук разполага с интересен състав, като именно там започва партньорството между Со и Стенли Матюс.

През 1938-а 24-годишният Со вече е капитан на Стоук. Фенове и журналисти зоват бранителят да получи повиквателна за националния отбор.

Началото на Втората световна война забавя дебюта му, но през 1942-ра Со най-накрая облича националната фланелка.

Защитникът изиграва 260 мача за Стоук между 1933 и 1945 г., включително приятелски мачове и такива за купите по време на войната, в които успява да се разпише на 20 пъти.

Превръща се в национална икона. Сватбата му с първата му съпруга – Берил Лънт, през 1938-а е отразена подробно в пресата, след като над две хиляди души се стичат да пожелаят успех на младото семейство, въпреки опитите им да запазят сватбата в тайна.

След трудните детски години впоследствие Со се превръща в истинска знаменитост не само заради футболните си качества, но и заради екзотичния си произход.

Со случи във Военноморските сили по време на Втората световна война, но продължава да играе футбол дори след разпускането на Първа лига и създаването на регионалните лиги по военно време.

Бил е капитан на отбора на авиацията. Изиграва общо девет мача за Англия, като взима участие и в победата с 3:2 над Шотландия пред 133 хиляди зрители на „Хемпдън Парк“ през 1944-та.

Но поради факта, че е играл за Англия само по време на войната, от ФА не му ги признават като официални. Така Со е бил национал на Англия само на практика, но не и на хартия.

По време на войната не само клубните турнири са прекратени, но и международните. Всички изиграни мачове през този период не се смятат за официални.

Со е от играчите, чиято кариера е провалена от войната. Защитникът е на 25 г., когато започва Втората световна война, и посреща завръщането на клубния футбол на 31 г.

През 1946-а е на крачка от това да запише първи официален мач за Англия, но малко преди това получава контузия в глезена, която го вади от състава. Мястото му е заето от Били Райт, който впоследствие ще се превърне в капитан на „трите лъва“.

След кратки периоди в Лестър, Лутън и Челмсфорд Со се ориентира към треньорството, но извън Острова. През 1952-ра води Норвегия на Олимпийските игри, а през 1955-а печели титлата в Швеция с Дюргарден.

Последните сведения за треньорската му кариера са от сезон 1955/56, когато се подвизава в датския Академиск Болдклуб. След това следите му се губят.

Според някои в средата на 70-те бившият защитник се връща в Северозападна Англия и се установява в познатия Стоук.

Фенове разказват, че са го виждали на стадиона и са му показвали негови картички от годините му като футболист.

Со умира от деменция на 25 януари 1991-ва.

През 2016-а излиза книга за него и името му отново се завърта в публичното пространство, феновете отново започват да говорят за него – някои да си спомнят за него, а други – тепърва да научават за съществуването му.

През ноември миналата година англичанинът с китайски корени Со бе приет в Залата на славата на Стоук на стадион „Bet365“.

В другата част на града, в близост до стария стадион на Стоук – „Виктория Граунд“, има и улица кръстена на него.

Пионер, за съжаление непризнат и почти забравен, но все още обичан.