Как се създава логото на Олимпийските игри

Логото на Олимпийските игри е дело на Пиер дьо Кубертен, които го създава през 1912. Идеята да използва кръгове, които се пресичат един друг, идва от Union des Sociétés Françaises de Sports Athlétiques (USFSA) – бившият ръководен орган на спорта във Франция. Логото на институцията представлява два застъпващи се кръга – син и червен – защото е основана след обединяването на две асоциации, от което идват и идеята за символа. Относно синия и червения цвят – те се избират по една много проста причина. Играчите в отборите към USFSA носят бели тениски с червен и син кръг, което заедно представлява трите цвята на френското знаме.

Логото на USFSA

За олимпийския символ, обяснява дьо Кубертен в броя на „Olympique“ от август 1912, вдъхновението му идва до голяма степен по същата линия на национални флагове: „…шестте цвята [което включва и белия фон] така избрани представляват цветовете на всички нации на земята, без изключение. Синьото и жълтото на Швеция, синьото и бялото на Гърция, трите цвята на Франция, Англия и Америка, Германия, Белгия, Италия, Унгария, жълтото и червеното на Испания, до тези на Бразилия или Австралия, на старата Япония и на новия Китай. Това е един наистина международен символ.“

Олимпийските игри през 1912 са първите, в които участват държави от всичките 5 континента (като Северна и Южна Америка се броят за един континент). Малко след това Пиер създава знака като първото му приложение е върху страниците на писма, които праща. До 1914 вече е на знаме, но Игрите в Берлин през 1916 се отлагат заради Първата световна война и затова знамето прави дебюта си чак през 1920 в Антверпен.

Преди 1951 Международният олимпийски комитет обаче противоречи на това изказване като собствено твърди, че всеки цвят символизира континент, противно на думите на дьо Кубертен, който е автор на логото. МОК казва, че цветовете са разпределени по следния начин: синьо за Европа, жълто за Азия, черно за Африка, зелено за Австралия и червено за двете Америки.

Това обаче не пречи на МОК да приема символите си изключително сериозно и с радост да съди всеки, който се опита да използва някаква композиция от пет кръга или думата „Olympic“ в каквото и да е име или заглавие, като например действително съществуващата марка бои „Olympic Paint“, чието лого дори дръзне да съдържа четка, която изглежда като факел. Или групата „The Olympic Hopefuls“ (от англ. „Олимпийските надежди“), която е съдебно принудена да смени името си на „Надеждите“.

Въпреки че цветове на кръговете не символизират определени континенти, техният брой е базиран на броя на континентите. Както Пиер сам казва през 1931: „Този дизайн е символичен. Той представлява петте континента на света, обединени от Олимпиадата.“

Съществува и един мит, според който Пиер дьо Кубертен взима олимпийските пръстени от древните гърци. Той е създаден от британските автори Лин и Грей Пул през 50-те години на 20 век, докато пътуват из Делфи. По това време двамата работят върху книгата си „History of the Ancient Olympic Games“ и един ден виждат издълбани в камък популярните кръгове. Те предполагат, че тази рисунка е от древни времена, но всъщност тя е по повод Летните олимпийски игри през 1936. Президентът на Комитета по организиране на олимпиадата поръчва логото да се издялка за церемония по палене на огъня на стадион в Делфи. След церемонията камъкът просто е оставен там.

Пиер дьо Кубертен

Официалното мото на Олимпийските игри също е предложено от Пиер де Кубертен през далечната 1894, когато се създава и Международният олимпийски комитет. Той взима слогана от свещеника Хенри Дидън, който е почетен президент на USFSA по това време и го измисля именно за институцията. То е: Citius, Altius, Fortius (от латински: По-бързо, по-високо, по-силно)

Има също и олимпийска клетва, която гласи: „В името на всички състезатели, аз обещавам, че ние ще участваме в тези олимпийски игри, уважавайки и спазвайки правилата, които ги направляват, ангажирайки се да спортуваме без допинг и без наркотици, в истинския дух на спортсменството, за славата на спорта и честта на нашите отбори.“ Тя също е дело на Пиер дьо Кубертен.

Официалното кредо (представете си, също от Пиер) на Игрите е вдъхновено от проповед от 1908 на Етелберт Талбот, бивш епископ на Пенсилвания. То гласи: „Най-важното на Олимпийските игри не е да спечелиш, а да участваш, така както най-важното нещо в живота не е триумфът, а борбата. Важното не е да победиш, а да се бориш добре.“

Самият Пиер дьо Кубертен печели златен медал на Летните олимпийски игри през 1912. Той е по литература – за поемата му Ode to Sport.