Истината за гладиаторите и палците
Има малко жестове толкова известни, колкото палец нагоре. Но защо този на пръв поглед безобиден жест е толкова разпространен, как получава значението си „всичко е наред“ в толкова много култури и откъде идва?
Най-често цитираният произход е, че идва от римляните и гладиаторските игри – палец нагоре означава, че гладиаторът ще живее, а палец надолу означава, че ще умре. Това обаче не е вярно. Макар че е истина, че в дните на гладиаторски бой в Колизеума и в по-ранния (и значително по-голям) Циркус Максимус, публиката може да реши съдбата на гладиатора с обикновен жест на ръката, това има малко общо със защо този жест означава това, което означава днес.
Циркус Максимус
Процесът на решаване на съдбата на един гладиатор, в който публиката гласува живота му, е известен като „Pollice verso“, латински термин, който грубо се превежда като „обърнат палец“. Какво по-точно означава, не се знае и няма оцелели до ден днешен доказателства, които да го описват с подробности. Затова и не можем да кажем със сигурност на коя страна е трябвало да бъде насочен палецът, ако публиката иска да гладиатора да умре/живее, или хората просто са могли да размахват палци на случаен принцип и така да изразяват желанията си.
Pollice verso
Жестът за пощада живота на даден гладиатор обаче не е нито палец нагоре, нито палец надолу. Вместо това публиката трябва да скриете палеца си в юмрук – жест, известен като „pollice compresso“, „компресиран палец“.
Причините за това, твърди се, са две: първо, така решението на тълпата е по-лесно да се разбере, тъй като е по-лесно да се различи между обърнати палци и стиснат юмрук. И второ, самият жест се считат до голяма степен за символичен за онова, което стимулира – изваден палец изразява желанието на публиката победилият гладиатор да извади меча си и да намушка победения гладиатор, а прибран палец символизира, че желанието на публиката е гладиатора да остави меча си прибран в ножницата. Ето защо се смята, че „знакът с палец“ може да е просто размахване на палец във въздуха, може би с „пробождащо“ движение, а не държането му в определена посока.
Този факт обаче до голяма степен не се засяга в поп културата, особено в иначе приятния филм от 2000 г. „Gladiator“, в който Хоакин Финикс показва на победен гладиатор палец надолу, с което изказва желае той да бъде убит. Според режисьора Ридли Скот тази сцена е била вдъхновена от картина от 1872 г., наречена „Pollice Verso“. Картината (на снимката по-горе) изобразява победоносен гладиатор, застанал над безжизненото тяло на опонента си, докато тълпата крещи и показва цунами от обърнати надолу палци. Скот казва за картината: „Тя ми показа Римската империя в цялата й слава и нечестие. В този момент знаех, че съм й фен.“
Именно тази конкретна картина историците отбелязват като катализатор на погрешната представа на понятието pollice verso. Това, което прави този факт толкова изненадващ е, че художникът зад произведението, Жан-Леон Жером, е изключително уважаван исторически художник, който е бил известен в цял свят със своите „археологически точни исторически картини“. Жером е наричан „учен класицист“ и е правил задълбочени проучвания на своите произведения, преди още да постави четка на платно. Например, с „Pollice Verso“ Жером изучава истински части от гладиаторски брони, останали от руините на Помпей, за да изглеждат гладиаторите на неговите картини автентични. Прословутото внимание на Жером към детайлите вероятно е причината, поради която интерпретацията му на „Police Verso“ е толкова широко приета от академиците за истинна и защо е разпространена толкова много, дори след като се доказва, че е грешна.
Що се отнася до това какво казват историците от тази епоха, интерпретациите варират – палци нагоре означава смърт, палци надолу означава живот, обратното, скрит палец в юмрук означава живот, палец надолу означава смърт и всички останали варианти, ако въобще има други. Защо Жером е решил да нарисува картината си така не се знае, а също и какво е искал да предаде като желание на публиката. Хората предимно тълкували картината по този начин (и все още го правят), но в действителност няма доказателства какво въобще е искал Жером.
Шофьор на камион
И така, щом днес вече знаем, че римляните не са отговорни за произход на жеста – тогава кой е? Това не се знае точно, но имаме няколко догадки. Трябва да споменем обаче, че значението, с което знаем жеста днес, всъщност се появява доста скоро, въпреки че хората размахват палеци от стотици години, влагайки в това най-разнообразни значения.
От информацията, която имаме, можем да направим няколко теории за произхода на жестовете с палец. Според лингвистичния антрополог Джоел Шерцер от Тексаския университет, жестът предхожда римляните. Той казва за европейците по това време: „Дихотомията на смисъла нагоре да означава „положително“, а надолу да означава „отрицателно“ прониква в езиковите и жестовите системи на Европа… Жестът с палеца най-вероятно произлиза от този контраст.“
Обядът
Можем да видим жеста в картини като тази от 1617 г. на испанския художник Диего Веласкес, носеща името „Обядът“. Значението на жеста и в този случай също е свободно за интерпретация.
Съществува и една доста по-спекулативна теория, която е малко по-конкретна; една от по-убедителните теории за произхода на съвременния смисъл на палците. Тя идва от произведението на Дезмънд Морис от 1979 г., „Gestures: Their Origins and Distribution“. Там авторът пише, че значението произлиза от обичай, разпространен през средновековните времена, в който хората, които сключват сделка, вместо да се ръкуват, си облизват палците и ги притискат един към друг, както по-невъзпитаните от нас биха направили, когато се хващат на бас. Така се предполага, че с течение на времето този маниер се свежда до просто вдигане на палец във въздуха (без той да се облизва) като знак и символ на съгласие и одобрение.
Какъвто и да е случаят, поне знаем как днешното му значение става толкова широко популяризирано. Прехвърляме се към много по-скорошен момент в историята на човечеството – Втората световна война. По време на ВСВ жестът с палеца нагоре се използва широко от американските пилоти като лесен начин да информират на колегите си, че са направили всички проверки и са готови за излитане.
Твърди се, че те са налучили това от китайците. И по-конкретно – бригадата Летящия тигър, съставена от американски пилоти, базирана в Китай, на пръв поглед е първата (или поне сред първите), за която се знае, че използва жеста, поне що се отнася до фотографските материали от това време. За китайците тогава жестът означава „номер едно“ и „хубава работа“ в зависимост от контекста. (Защо това е така, не се знае.)
От тук нещата стават много по-ясни. Това значение „готово“ скоро се превръща в прост, всеобхватен начин да се каже, че всичко е наред в ситуации, когато словесни сигнали не са възможни или препоръчителни. Той е приет и от останалите американски военни, които продължават да използват широко жеста по време на многобройните си кампании в цяла Европа и въобще в целия свят. По този начин знакът се взима и от местните жители и войници от други армии.
Оттам символът временно намаля донякъде популярността си, през 60-те години, но след това прави силно завръщане благодарение на Холивуд.
