Животното, което може да учи без да има мозък

Някои животни имат големи мозъци – например хората. Някои имат големи глави. Наскоро научихме, че някои са почти изцяло само глава – морските звезди. Но има едно животно, способно да учи без да има глава или мозък. Запознайте се със змиевидната морска звезда – петръко снопче нерви, което се оказа изненадващо бързо в ученето.

При класическата дресировка, животното формира асоциации между различни стимули. Откривателят на този феномен, разбира се, е руско-съветският учен Иван Павлов, който провежда многобройни експерименти върху кучета. Като звъни със звънец непосредствено преди хранене на кучетата, Павлов ги кара да започнат да свързват звука на звънеца с предстоящата поява на храна – и след няколко повторения те вече започват да слюноотделят веднага щом чуят звънеца, независимо дали по-късно им е била предоставена храна или не.

Ние, хората, също сме подвластни на дресировка въпреки невероятния си гений. Редица съмнителни от етична гледна точка експерименти в началото на 20-ти век показаха, че хората могат да бъдат абсолютно класически дресирани. Вибрацията или пиукането на нечий смартфон може да е достатъчно, за да ви накара несъзнателно да посегнете към собствения си телефон, защото сте се научили да свързвате този звук с ново съобщение.

Така че кучетата и хората са ясни – но какво да кажем за други организми? Екипът, който стои зад това последно изследване, се интересува дали бодлокожите – групата, включваща морските звезди, морските таралежи и морските краставици – могат да се учат чрез този процес. Няколко изследвания са проведени при морските звезди, но за останалата част от това животинско семейство не са направени изследвания.

Бодлокожи

Шестнадесет звезди Ophiocoma echinata бяха поставени в индивидуални аквариуми с камери, за да се записва поведението им в продължение на 10 месеца. Половината от тях преминаха през обучителна фаза, по време на която осветлението се намаляваше за 30 минути всеки път, когато им се даваше любимото лакомство: скариди. Другата половина получаваше същото количество скариди и осветлението им също се изключваше за същия период от време, но с тази важна разлика, че двете събития не се случваха едновременно.

Тези създания не харесват особено много светлината – те прекарваха дните си, криейки се зад филтрите в аквариумите. Но скоро започна да се забелязва разлика между дресираните и недресираните групи. Първите започнаха да се измъкват от скривалищата си веднага щом светлините бяха приглушени, очаквайки скорошното пристигане на някоя вкусна скарида.

С други думи, те се бяха научили да свързват тъмнината с храната.

Най-вълнуващото за изследователите е, че животните запазват новопридобитото си поведение дори след 13-дневно прекъсване на обучението, когато светлините са приглушавани многократно, без да им се предоставя храна.

„Знанието, че крехките звезди могат да се учат, означава, че те не са просто роботи, които пъплят из океанското дъно“, казва водещият автор Джулия Нотар в изявление. „Те потенциално са способни да очакват и избягват хищници или да предвиждат появата на храна, защото могат да изучават за околната си среда.“

Но при липсата на глава или мозък възниква въпросът как те са в състояние да постигнат такъв подвиг.

„Хората постоянно ме питат: „Как го правят?“, казва Нотар. „И отговорът е, че все още не знаем. Но се надявам след няколко години да имаме повече отговори.“

Това, което се знае обаче, е, че без централен обработващ възел нервната система на звездата работи много по-различно от нашата. Нервните нишки минават покрай всяко от рамената ѝ и се съединяват в пръстен близо до устата, но няма една централна точка, която да командва всичко, няма мозък.

„Всяко от нервните влакна може да действа самостоятелно“, обяснява Нотар. „Сякаш вместо шеф има комитет.“