Почти десетилетие след смъртта на Дейвид Боуи, неговата звезда продължава да блести все така ярко в музикалната история.
Един от най-уникалните изпълнители, раждали се някога, остави невероятно богат каталог от творчество - но дори талант като него се нуждае от особено съчетание на обстоятелства, за да реализира големия си пробив.
Първият му и все толкова обичан хит Space Oddity излиза в края на 60-те и съвпада с достигането на човечеството до Луната.
Песента е вдъхновена от гениалния фантастичен филм на Стенли Кубрик "2001: Космическа одисея" и съчетава космическата тематика с темите за отчуждението и самотата.
Но колкото и голям успех да носи Space Oddity на своя автор, в началото песента не постига големи продажби и е истински оценена с известно закъснение.
А на култовия британски певец му отнема още няколко години, за да създаде първия си №1 хит за американския пазар. Оказва се, че последното нямаше да се случи и без приноса на не по-малко гениалния Джон Ленън.
Днес Боуи е запомнен с невероятното си музикално творчество, но и с репутацията на цар на трансформациите.
Той прави истински фурор през 1972 г. с албума The Rise and Fall of Ziggy Stardust and the Spiders From Mars, но не след дълго решава да изостави алтер егото си Зиги Стардъст.
Изпълнителят бързо се изморява от застигналата го звездна слава, защото усеща, че вече е поставян в рамки и се превръща в затворник на собствената си кариера. Вижда и че статутът на звезда е самоцелна мечта за твърде много хора.
"Славата сама по себе си не ти дава нищо повече от хубаво място в ресторанта. Но съм поразен как тя е приемана като най-важното нещо и колко много хлапета, които са пробутвани на публиката, са убедени, че всичко е допустимо, стига да те направи известен", споделя Боуи.
В същия период той се изпокарва с мениджъра си Тони Дефрис и скъсва връзките си с него.
Покрай тези емоции и мисли, някъде около началото на 1975 г. Боуи ражда песента Fame.
Тогава вече се е запознал с Джон Ленън на едно парти на актрисата Елизабет Тейлър.
Двамата легендарни музиканти започват часове наред да разговарят за рисковете и капаните, които крие славата - както и за чувството вече да нямаш живот далеч от светлината на прожекторите.
"Обсъждахме и колко много искаш да си прочут, преди да станеш такъв, а щом веднъж станеш, колко много искаш обратното", спомня си Боуи.
Той кани Ленън да посвирят заедно в началото на сесиите за бъдещия му албум Young Americans.
И някак естествено темата за славата ражда обща композиция, като геният от The Beatles допринася с редица идеи, със свирене на акустична китара и с бек вокали - включително с отпевите на думата Fame, чуващи се през цялата песен.
Крайният резултат е поглъщаща фънк рок песен, която отразява раздразнението на Боуи и Ленън от музикалната слава и сблъсъците с алчни мениджъри, безмозъчни ласкатели, нежелани компании и празнотата на луксозния живот.
Fame е завършена за броени часове и когато излиза на 25 юли 1975-а, категорично отбелязва края на глем рок ерата на Дейвид Боуи. За британеца е време да отвори нова страница и тя се оказва свръхуспешна, тъй като Fame покорява американските чартове.
Целият албум Young Americans се върти около фънк и R&B стиловете, с което Боуи изненадва слушателите и критиците - не за първи или за последен път.
"Тази сесия беше много бърза. Само за една вечер", спомня си артистът записите на Fame.
"Докато Джон и китаристът Карлос Аломар изработваха китарите в студиото, аз започнах да работя над текста в другата стая. Толкова бях развълнуван, че Джон участва, той беше страшно нахъсан и пълен с енергия. Сигурно е било голяма радост човек да е постоянно около него", смята Боуи.
Фънкарският китарен риф на Аломар става толкова прочут и харесван, че същата година Джеймс Браун го използва в своя сингъл Hot (I Need to Be Loved, Loved, Loved).
Но разбира се, Fame не е просто моментен хит, а истински евъргрийн, а тематиката се оказва непреходна.
"Колкото и арогантни и амбициозни да бяхме ние от нашето поколение, мисля, че схващането беше, че ако направиш нещо наистина добро, тогава ще станеш известен. Докато самоцелното преследване на славата е нещо ново", счита Дейвид Боуи.
"Сега вече схващането е: "За да си известен, трябва да си готов да направиш всичко", а това изобщо не е същото. И ще остави много от тези хора с чувство на празнота".
Половин век по-късно музикалният пазар се е изменил неимоверно, но капаните на известността сякаш са твърде сходни с тези, за които с такава умела сатира пее и Боуи.
