shareit

Защо средновековните монаси са били по-често заразени с чревни червеи от останалите хора

| от |

Августинските монаси от средновековна Британия се обричат на живот в бедност, но манастирите им всъщност предлагат доста висок стандарт на живот за онова време. Те живеят в сгради от изтънчено обработени камък и стъкло, учат в библиотеки и се хранят с продукти от изобилни градини. Когато природата ги повика, те се радват на специални тоалетни и съоръжения за миене на ръце, пълни със системи за течаща вода, които са рядкост дори сред най-богатите домакинства на епохата.

Но нови изследвания върху човешки останки, погребани в манастир в Кеймбридж, показват, че монасите са страдали много от стомашно-чревно заболяване – червеи.

Учените откриват яйца на паразити (на няколко века) със скелетите на монаси в частното гробище на манастира, и за да поставят находката си в контекст, сравняват изобилието им с паразитите, открити сред обикновените хора от същата епоха в близкото гробище в Кеймбридж: Монасите са засегнати от чревни червеи почти двойно по-често от общото население – въпреки факта, че санитарните възли на много от жителите на града са горе-долу дупка в земята…

„Очаквахме, че ако ще има разлика, тя ще е в здравословна полза на монасите“, казва Пиърс Мичъл, остеоархеолог от университета в Кеймбридж. „Те са имали хубави тоалетни и навика да си мият ръцете, докато бедният селянин може изобщо да е нямал тоалетна, а дори да е имал прясна вода, за да си измие ръцете, тя би съдържала повече паразити.“

Проучването с Мичъл като съавтор, публикувано в International Journal of Paleopathology, е първото, което сравнява количеството паразити сред индивиди, които са живели различен начин на живот в една и съща средновековна общност. Подобна работа може да помогне да се разбере кои фактори в миналото са насърчавали заразите с паразити и кои фактори са помагали на хората да ги държат на разстояние. Проучването предполага, че докато канализацията винаги ще бъде ключова, други елементи също може да са играли различни важни роли.

1491 Henry VIII

Хенри VIII

Основан през 80-те години на 13 век, августинският манастир в Кеймбридж е бил едно от водещите места за четене и изучаване на ръкописи и е бил домакин на духовници от цяла Великобритания и Европа в продължение на около 250 години. През 1538 г. е затворен, подобно на много английски манастири, когато Хенри VIII скъсва с Римокатолическата църква. Останали са обаче гробовете на починали монаси, споделени с чревните вредители, които са били с тях приживе.

Мичъл и колегите му вземат проби от почва в гробовете, която по време на разлагането е попаднала в телесната кухина, където някога са се намирали червата. Тази пръст се смесва с останки от коремната кухина и нейното съдържание, включително яйцата на червеи, които са живели в червата, докато трупът е бил жив. След това, с помощта на цифрова светлинна микроскопия, екипът пресява почвата и открива древните паразитни яйца.

„Яйцата на повечето чревни червеи са доста жилави, в противен случай биха се усвоили от организма на приемника и никога нямаше да могат да се възпроизведат и да заразят още хора“, казва Мичъл, който е част и от друг екип, който наскоро открива паразити в 4500-годишни изпражнения, оставени от строителите на Стоунхендж. „Същата здравата стена, която ги предпазва от храносмилане, също затруднява и разграждането им от почвените гъбички и бактерии. Така много от яйцата могат да оцелеят в почвата в продължение на стотици, дори хиляди години при правилните условия.

Докато изследва останките на 19-те монаси, повечето от 13-ти и 14-ти век, екипът установява, че най-малко 11 (58%) са били заразени с червеи. Когато по подобен начин тестват останките на 25 възрастни от гробището до енорийската църква на замъка, само 8 от тях (32%) имат паразити.

Екипът не е изненадан, че около 30% от гражданите на средновековния Кеймбридж са страдали от този вид зарази; тези числа съвпадат с резултатите, открити в други проучвания от периода в Европа. Но високият процент на инфекция сред монасите – почти два пъти повече от средния – вече повдигна вежди.

Но защо ситуацията е такава?

GNM - Luther als Mönch

Мартин Лутер, един от най-популярните августинци

Учените предполагат, че монасите може да са прихванали паразитите, когато са използвали изпражнения за тор. Тези практики определено са били използвани през средновековието и римската епоха, както са и днес в някои части на света, където няма други възможности за наторяване.

„Това е практика, която дава резултат, но проблемът е, че трябва да сте сигурни, че ще прекъснете цикъла на инфекцията“, отбелязва Мичъл. Паразитите, които в случая на кръглите червеи могат да растат до почти 30 сантиметра дължина, предават яйцата си чрез човешките изпражнения. Когато след това хората поемат храна или вода, заразена с тези изпражнения, те от своя страна се заразяват и приемат новото поколение паразити. За да предотвратят инфекциите, фермерите могат да компостират човешките отпадъци, така че да достигнат достатъчно високи температури, за да се унищожат патогените, което ще създаде безопасен тор. Но това може да се окаже трудна работа.

Много от засегнатите от червеите през средновековието ще претърпят стомашно-чревни проблеми, но никога няма да узнаят, че именно паразитите са причината. В други случаи очевидното присъствие на видими червеи в изпражненията би направило проблема ясен. Но средновековните медицински експерти, макар да са били наясно с този тип опасност, не са знаели, че те могат да се разпространяват от човек на човек и особено при лоши санитарни условия.

Грамотните жители на средновековния Кеймбридж са писали как паразитните червеи са неприятна част от живота и показват неразбиране на проблема. Практикуващият лекар от 17 век Джон Стоктън пише как предполага, че различни чревни червеи са създадени от дисбаланси в четирите хумора на тялото (или четирите телесни течности): кръв, слуз, черна и жълта жлъчна течност. „Дългите кръгли червеи се образуват от излишък от солена слуз, късите кръгли червеи от кисела слуз, докато късите и широки червеи идват от естествена или сладка слуз“, пише той. Лечението на Стоктън включва горчиви лечебни растения като пелин, които могат да убият някои паразити, макар и вероятно с цената на упорита диария. Монах от 15-ти век на име Саймън Уелс се кълне в още по-неприятен лек – лечебна напитка, направена от къртици, стрити на прах…

Ostia-Toilets

Учените са се ровили в много древни тоалетни, за да открият доказателства за диетите на предшествениците ни и техните чревни паразити. Изучаването на такива паразити дава много важна информация, но включва някои предизвикателства. Например, един експерт посочи, че малките размери на извадката, използвани в проучвания като това, могат да затруднят извличането на по-широки заключения. Друг експерт пък предупреждава, че това, което ни изглежда като яйца на паразити, понякога може да е просто ситни растителни или гъбични парченца.

Но изучаването на такива вредители може да информира за най-добрите начини за тяхното контролиране и премахване днес.

Средновековният Кеймбридж е бил дом на няколко манастира и метоха, както и на други типични жители на средновековен град, включително търговци, занаятчии, работници, фермери и дори първите студенти на едноименния университет, който векове по-късно оглавява усилията, за които говорим.

Изследвания като това, които сравняват нивата на паразитна инфекция сред отделни подмножества на една общност, са необичайни, защото когато телата са се смесвали в едно общо гробище векове наред, за изследователите ще е трудно да разберат точно кой кой е и кое на кого е. Но частното гробище на манастира предоставя тази уникална възможност. Погребенията са предимно ограничени до братята, които живеят там, с изключение на някои богати външни хора, които плащат за привилегията да се погребват в свещена почва. Те могат лесно да бъдат забелязани и пропуснати от изследването, защото не носят издайническите одежди с вече ръждясали катарами на коланите, в които са били погребани монасите на манастира.

Такива уникални исторически ситуации, като тоалетните на замъка, които запазват паразити от изпражненията на кръстоносците, предлагат шансове да научим по-подробно за това как различните хора са се справяли с чревните вредители, които са били твърде често срещани в миналото – и да помогнат за изкореняването на техните потомци днес.

 
 
Коментарите са изключени за Защо средновековните монаси са били по-често заразени с чревни червеи от останалите хора

Повече информация Виж всички