От Уилбърфорс, която е била главният мишелов на четирима британски министър-председатели, до древната египетска богиня Бастет, историята е пълна със забележителни котки и котараци. Нека споменем някои от тях.
Саймън
През април 1949 г., по време на гражданската война в Китай, HMS Аметис (на снимката) е изпратен нагоре по река Яндзъ, за да защитава британското посолство в Нанкин, когато е подложено на обстрел. Фрегатата обаче претърпява инцидент, в резултат на който загиват 17 души екипаж. На борда има и котка на име Саймън, която, въпреки че е ранена от взрив на снаряд, продължава да защитава хранителните запаси като лови плъхове. Тя също така повишава морала на мъжете по време на изпитанията им. Саймън почива три седмици след като се завръща във Великобритания и е посмъртно награден с медал за храброст. Той остава единствената котка, получила тази чест.
Непотопяемият Сам
Твърди се, че котките имат девет живота – ако е така, един котарак с особен късмет изразходва няколко от своите по време на Втората световна война. През май 1941 г. немският боен кораб Бисмарк е потопен, като само около 110 от 2300-членния екипаж оцеляват. Котката обаче също оцелява, спасена от екипажа на HMS Казакът, който го кръщава Оскар. След това Казакът претърпява торпедно нападение и потъва близо до Гибралтар. Оскар отново оцелява – и стана „Непотопяемият Сам“. Но лошият късмет продължава. Той е взет от HMS Арк Роял (на снимката), който по-късно също става жертва на торпедна атака близо до Малта. Така Сам преживява три потъвания само за шест месеца, и затова е решено, че е видял достатъчно плавания и е изпратен в дома на моряк.
Фейт
Фейт е гледана от ректора на църквата „Свети Августин“, близо до катедралата „Свети Павел“ (на снимката) в Лондон. По време на Лондонския Блиц изглежда има някакво предчувствие, защото в началото на септември 1940 г. е видяна да носи котето си, Панда, в мазето на църквата. Въпреки че то се връща горе няколко пъти, Фейт продължава да го смъква в мазето. Няколко дни по-късно, на 9 септември, бомбардировка унищожава църквата, оставяйки само кулата. Пожарникарите не вярват, че нещо би могло да оцелее атаката, но все пак Вяра и Панда са намерени сгушени сред тлеещите дървени греди и развалини. Тя е наградена с медал за смелост, връчен от архиепископа на Кентърбъри.
Уилбърфорс
Даунинг Стрийт №10 е дом на британския премиер от близо 300 години, но дори сграда от такава важност не идва без проблемите. Плъховете и мишките отдавна скитат из къщата, което изисква главният мишелов да е винаги нащрек. Смята се, че Уилбърфорс заема тази длъжност най-дълго досега, като служи при общо четирима министър-председатели, от Едуард Хийт до Маргарет Тачър. Твърди се, че е отличен в ролята си.
Кримският Том
Когато британските и френските войски влизат в кримското пристанище Севастопол, през септември 1855 г., те са посрещнати от опустошен и изгладнял град, разклатен от едногодишна обсада. Сред оцелелите има и една котка, спасена от британския лейтенант Уилям Гайр и кръстена Кримския Том. Гайр забелязва, че докато всички хора около него отчаяно търсят и искат храна, Том изглежда добре нахранен. Един ден войниците го последвали и намерили склад, пълен с храна, което спасява войските от глад. Том е върнат в Англия като домашен любимец на Гайр, който след смъртта му го препарира.
Бастет
Котките са толкова жизненоважни в борбата срещу унищожаващите хранителните запаси вредители в Древен Египет, че в следствие са считани за свещени. Затова и боговете приемат формата на котка, включително Бастет. Първоначално лъвица, но по-късно превърната в котка, тя е богинята на бременността и раждането. Град Бубастис е централното й място за поклонение, където в храма й се държат свещени котки. Любовта на египтяните към котките е такава, че дори мумифицираха своите – а археолозите откриват хиляди.
Фелисет
Намерена по улиците на Париж, Фелисет е избрана да отиде в космоса, след като там вече са били куче и шимпанзе. Тя е подложена на надлежно обучение, за да свикне с камерата и кораба си, а в мозъка й са хирургично вкарани електроди. Феликет е избрана, тъй като тя е единствената цял набор от потенциални „астрокотки“, която е с правилното тегло в деня на старта. Субиорбиталният й полет на 18 октомври 1963 г. продължава 13 минути, преди Феликет да се върне успешно на Земята. Тя обаче по-късно е убита, за да се направят още тестове.