shareit

Подкопава ли търговията с динозаври за милиони долари доверието в науката

| от |

Когато динозаврите попаднат в новините, не е винаги заради революционни открития.

Все повече и повече палеонтолози бият тревога за търгове на високо ниво, на които вкаменелости, се продават за скандални суми. Най-новият пример включва скелет на горгозавър на 77 милиона години, който Sotheby’s продаде за над 6 милиона щатски долара през август 2022 г.

Но тази сума не е дори близо до най-голямата, която някой някога е плащал за динозавър. През май 2022 г. Christie’s продаде скелет на Deinonychus за 12,4 милиона долара. А няколко месеца преди това Министерството на културата и туризма на Абу Даби плати впечатляващите 31,8 милиона долара за Стан, забележително завършен скелет на T. rex от формацията Хел Крийк в Южна Дакота, който ще бъде една от основните забележителности на новия Музей по естествена история в града.

Някои учени обаче са ужасени от тази пазарна практика. Палеонтологът от Единбургския университет Стив Брусат казва пред Daily Mail, че аукционните къщи превръщат ценни екземпляри в „играчки за богатите“. Томас Кар от колежа Картидж в Уисконсин е още по-прям: „Алчността за пари е това, което движи тези търгове.“ Той също така се оплаква, че богатития елит – включително актьори като Никълъс Кейдж и Леонардо ди Каприо – се състезават за придобиване на най-добрите екземпляри в игра на инфантилно надмощие, и ги описва като „крадци на време“.

Повечето коментатори проследяват процъфтяващия пазар на динозаври обратно ди Сю, най-големият и най-пълният тиранозавър рекс, откриван някога: след като ФБР го конфискува от същата група ловци на вкаменелости, която открива и Стан, Музеят по естествена история в Чикаго го придобива – с финансовата подкрепа на Дисни и Макдоналдс – за над 8 милиона долара през 1997 г.

Но търговията с вкаменелости всъщност е толкова стара, колкото и самата наука палеонтология. И историята й показва, че дебатът дали динозаврите трябва да се купуват и продават включва много по-дълбоки въпроси за дългогодишната, но горещо оспорвана връзка между науката и капитализма.

Stan the Trex at Manchester Museum

Стан

Двете страни на дебата

Палеонтолозите имат основателна причина да се противопоставят на търговията с ценни вкаменелости – науката е основно предприятие на обществото и ако екземплярите не са достъпни за публично изследване, палеонтолозите нямат начин да преценят дали новите открития са верни. Какво ще стане, ако заради някой подвеждащ екземпляр се създаде необичайна теория?

Точно това се случва по-често, отколкото си мислим. В края на 90-те години на миналия век частен колекционер закупува нещо, което изглеждаше като пернат динозавър на изложението за скъпоценни камъни и минерали в Тусон. Впоследствие National Geographic съобщава за това с голяма екзалтация, твърдейки, че той е „липсващата връзка“ между динозаврите и съвременните птици. Когато учените обаче проверяват ситуацията, откриват, че така нареченият фосил на „Археораптор“ комбинира части от няколко различни екземпляра в животно, което никога не е съществувало.

Но частните ловци на изкопаеми също имат право. Повечето вкаменелости се появяват за първи път чрез естествения процес на ерозия. В крайна сметка обаче същият процес ще унищожи и самия екземпляр – и просто няма достатъчно учени, които да намерят всяка вкаменелост, преди да бъде изгубена. Следователно, аргументът е, че частните колекционери са положителна сила, защото спасяват екземпляри като ги изкопават.

Richard-owen2

Ричард Оуен

Богатите филантропи спазват дистанция

И двете страни на аргумента имат убедителни тези. Но както разкрива фиаското около aрхеорапторa, струва си да се запитаме дали финансовите стимули не подкопават доверието.

Динозаврите за пръв път привличат вниманието на геолозите през 19 век. Всъщност тези животни получават името си, чак когато сравнителният анатом Ричард Оуен създава биологичната категория „Динозаврия“ през 1842 г.

По това време учените са се отнасяли към динозаврите както към другите ценности, които се изкопават от земята като злато, сребро и въглища. Музеите купуват повечето от своите вкаменелости от търговци колекционери, често със средства, дарени от богати индустриалци като Андрю Карнеги, който дори има динозавър, кръстен на него: Diplodocus carnegii.

Това започна да се променя в самия край на 19-ти век, когато чрез съгласувани усилия костите на динозаври се декомодифицират и музеите започват да се дистанцират от търговия с тях.

Част от тези усилия идват от богатите благодетели на музеите, които се опитват да разграничат благотворителните си дейности от неприятния свят на търговията. Филантропи като Карнеги и Дж. П. Морган дават пари на културни институции, защото искат да покажат изтънчения си вкус, признателността си към науката и републиканските си добродетели – а не да влизат в бизнес сделка.

Нещо повече, първата т. нар. Позлатена епоха прилича на настоящето по рязкото увеличаване на икономическото неравенство. Това води до широко разпространен класов конфликт, който може да бъде изключително жесток и кървав. Уплашени, че лидерите сред работническата класа ще поставят индустриалната икономика на колене, богатия елит започва да използват публични прояви на щедрост, за да демонстрира, че американският капитализъм може да донесе обществени блага в допълнение към личните печалби.

Поради всички тези причини е от съществено значение неговата филантропска дейност да се разглежда като безкористно действие на истински алтруизъм, напълно отделено от жестоката конкуренция на пазара.

Andrew Carnegie, by Theodore Marceau

Андрю Карнеги

Учените поемат контрола

В същото време палеонтолозите прегръщат езика на „чистата наука“ и казват, че произвеждат знание заради самото него – а не заради някаква финансова печалба. А и разграничавайки се от парите, учените стават по-благонадеждни.

По ирония на съдбата те откриват, че могат да привлекат повече средства, като твърдят, че са напълно незаинтересовани от тези средства, защото така става идеалните получатели на филантропската щедрост на елита. Но това допълнително налага ясно разграничение между културата на капитализма и научната практика, което води до нежелание за придобиване на екземпляри чрез покупка.

В следствие на всичко това, музеите използват щедрите дарения на богати филантропи, за да организират все по-амбициозни експедиции, които позволяват на учените сами да събират вкаменелости.

В началото на 20-ти век музеите започват да финансират разкопки, за да открият кости на динозаври.

Динозаврите през новата Позлатена епоха

Но способността им да контролират частния пазар за вкаменелости не продължава вечно. Тъй като Съединените щати са в средата на това, което някои наричат ​​Нова позлатена епоха, търговията се връща с гръм и трясък.

Днес най-зрелищните вкаменелости често произхождат от формацията Джехе в североизточен Китай. И по-често те се продават от местни фермери, които допълват доходите си, като търсят вкаменелости.

В резултат на това въпросът дали търговските стимули подкопават доверието се завръща. Ли Чун, професор в престижния Институт по палеонтология и палеоантропология на гръбначните животни в Пекин, изчислява, че повече от 80% от всички морски влечуги, изложени в китайските музеи, са измамно променени до известна степен, често за да се увеличи стойността им.

Вековното безпокойство за това дали мотивът за печалба заплашва да подкопае ценностите на науката е съвсем реално и оправдано. Но не е и уникално за палеонтологията.

Грандиозната имплозия на Theranos, технологичен стартъп, който си осигури повече от 700 милиона долара капитал въз основа на фалшиви обещания, че е разработил по-добър начин за провеждане на кръвни тестове, е само един особено нашумял пример за търговска измама, съчетана с безочлива манипулация на науката. Толкова много научни изследвания сега се плащат от хора, които имат търговски дял в произведеното знание – и можете да видите разклоненията във всичко от решението на Exxon да скрие своите ранни изследвания за изменението на климата до неотдавнашния ход на Moderna да започне да налага своя патент върху mRNA технологията зад най-ефективните ваксини срещу COVID-19.

Чудно ли е тогава, че толкова много хора са загубили доверие в науката?

 
 
Коментарите са изключени за Подкопава ли търговията с динозаври за милиони долари доверието в науката

Повече информация Виж всички