shareit

Падението на алуминия

| от |

Малко след като алуминият е открит през 19 век, той става един от най-ценните метали на планетата. Цената му е около $1200 на килограм, което по това време е повече от златото и платината.

До 1884 цената му пада леко, но той все още е толкова ценен, че американското правителство поръчва алуминиева пирамида за Вашингтонският монумент – тя тежи около 3 килограма, което я прави най-голямото парче алуминии до тогава. Преди да я монтират на върха на монумента, тя прекарва няколко дни изложена на витрината на Tiffany в Ню Йорк.

Washington October 2016-6 (cropped) (cropped)

Вашингтонският монумент

По-късно, през 80-те години на 19 век, учените откриват нов метод за извличане на алуминий от боксит. Така цената му пада на $0,60 за килограм до началото на 20 век. Днес учените знаят, че той всъщност е най-изобилния метал на Земята.

Когато братята Райт се намират в нужда от лек метал за двигателя на летящата им машина, ползват алуминий, но го боядисват черен, за да заблудят конкурентите си. Металът обаче е прекалено мек и ковък, за да се ползва в самолетостроенето. Поне до 1901, когато немският учен Алфред Вилм случайно открива, че сплав на алуминия с 4% мед, нагрята до висока температура и след това оставена да изстине бавно всъщност е доста по-здрава от чистия алуминий. Така тази сплав се използва в самолетите дори и днес.

Въпреки че не е най-добрият проводник на електричество, този метал се използва и за кабели, защото е много лек. Ако се ползва друг метал като медта, например, електрическите постове ще са много повече, за да поддържат тежестта.

 
 
Коментарите са изключени за Падението на алуминия

Повече информация Виж всички