shareit

Непобедимият брониран бръмбар – тормозен от динозаври до хора

| от |

Хесус Ривера обича да издирва блъснати мотоциклети в Craiglist. Първият, който закупува е напълно унищожен Suzuki GSX-R. Трябва му цяла година, за да може да разбере какви са свръзките на електрическите системи, реже метала и прави нови части в UC Irvine – машинен център, който предлага достъп до всякаква техника, стига потребителят да знае какво ще прави.

С помощта на група студенти, той създава цяла програма и накрая успява да превърне двигателя в болид от Формула 1. Логично е да се досетим, че никога няма да бъде пуснат на пистата в Монако, но крайният резултат е удовлетворяващ. Истината е, че Хесус обича да се цапа. През целият си живот работи с карбонови влъкна и може да сглоби абсолютно всичко. Хоби е да реставрира стари аркадни машини и всякаква друга ретро техника. По никакъв начин не си е мислил, че животът му ще го насочи към буболечките.

Един ден, докато се вози в асансьора до етажа на механиците, където ще чете лекция по биомиметика – предмет, интересуващ се от природата за създаването на хармоничен дизайн.

В този час се разглеждат животни, които могат да удрят и нападат бързо, определени скариди имат силата да удрят своя противник със скоростта на куршум 22-калибър. Някои морски обитатели могат да се похвалят с най-здравите си зъби, изградени от биоминерали и силата им е толкова страховита, че могат да дъвчат подводни скали.

Основата на този клас е да използва карбона като визия за бъдещето. Чрез тези лекции, Хесус започва да гледа на света по един малко по-различен начин. Осъзнава, че ние се намираме в един природен шедьовър и всяко краче, дори това на едно насекомо, може да се смята за съвършенство. Не е необходимо да се търси топлата вода, особено след като природата остава вдъхновение за абсолютно всичко.

Потенциалът от нея спокойно може да се използва за най-различни автомобили, за тяхната скорост и здравина. По някаква причина се ражда и интересът към паяците. Паяжините могат да се превърнат в коприна и под микроскоп разкриват нещо невероятно. Според него, ако учените успеят да репликират коприната на паяка, то кевларът ще остане завинаги в историята. Един много важен въпрос ще се появи в съзнанието му: защо никой не обръща внимание на бръмбарите?

След като няма интерес към тях, той избира да се насочи точно към тях и да провери какво се крие в това царство. Блестящи са, имат крила и често се хранят с боклуци, съществуват и такива, носещи отрова със себе си. В някакъв момент от неговото изследване ще намери съвършения кандидат. Голям сив бръмбар, за когото хората твърдят, че е неуязвим.

Първо правило на природата: никога не третирайте останалите организми като вашето огледало. Не правете това, което поетите правят, избягвайте Библията и всякакви други вълнуващи информации. Не се опитвайте сляпо да копирате техните елементи, както правят повечето военни инженери с крилата на пеперудата или с резките на други животни при създаването на гумите. Колкото по-грубо се отнасяме към едно насекомо, толкова по-малко ще разберем за него. И докато поети и писатели не спират да берат с пълни шепи от красотата на природата, други просто се опитват да вземат най-доброто и приложимото от нея.

Първият интересен индивид, за когото Ривера ще чете в захлас, е Phloedes diabolicus. Учените го откриват в началото на XIX век и твърдят, че са се опитали да прекарат през него стоманена игла, опитът за препариране се оказал неуспешен, иглата се огъва. Всеки опит не давал никакъв шанс на животното да се предаде, а неговата черупка го пази като един от най-здравите щитове на света. Ривера ще потърси биолози от университета, за да разбере дали този факт е верен или измислица – всички потвърждават фактите.

Това насекомо е като ходещ бункер – малък танк, който не може да бъде смачкан. Дори птиците, които го преценяват за храна, скоро се отказват от къртовския труд – коравото същество не се предава. С такава защита е дори странно, че това същество разполага с толкова силни зъби, здрави крачета и отрова в жилото, с което се пробива кожа с абсолютна лекота. Учените са на мнение, че дори динозаврите не са имали силата да го стъпчат до смърт.

Като човек, който се вълнува изключително много от здравината и строи машини за бъдещето, Ривера веднага е готов да се сдобие с такъв малък приятел. Той иска да го изследва и да разбере неговата конструкция, да открие елементите за изграждането на такава броня, а след това да я доразвие. Търси веднага в интернет къде точно се намира това същество и с изненада разбира, че такова има в неговия кампус.

Бронираният бръмбар обича да се крие под различни дървета и е често срещан. Той е малък сив с дълги крачета, спрямо всички останали събратя. Хесус бърза да се върне с ценната си плячка и веднага включва микроскопа на лабораторията. С изненада открива и още един факт, тези приятелчата не са агресивни, разхождат се, не изпитват никаква заплаха – защо ли – и са готови да за всякакви изследвания.

Използвайки малки линии и метални проби, Ривера започва да прави измервания на техните гърбове. След това изследва 6-те крачета. Някои от бръмбарите стават жертва на дисекция, за да се изследва техният екзоскелет – разглеждат се всички плочи по гърба им, както лепилото и вътрешностите, които ги държат на едно място. С помощта на мощен микроскоп, той успява да погледне още по-дълбоко в бронята, за да види наноструктурата. Открива полизахариди и комплексни захарни съединение, допълвани от лепкава протеинова матрица. Сега идва и по-важната задача – как всичко това създава толкова свирепа защита.

За него това е бронираното насекомо. В лекциите си ще представя тези малки приятели на ученици, дори ще им дава да ги подържат. На своите ученици ще споделя, че няма какво да им направят, следователно не е необходимо да внимават толкова. Хранят се предимно с гъбички и поддържат дърветата живи, предпазвайки ги от болести. Ривера си спомня как едно от момиченцата е искало да даде бръмбара на баща си – силен бодибилдър, който можел да счупи всичко. След много стискане и невероятна сила, дори той се предава пред бронирания бръмбар.

В един момент дори ще чуе, че това насекомо може да преживее сгазване от кола. За да провери това, използва колата на колега – Toyota Camry, поставя един от нещастниците за експеримента. Докато той снима с камера, колегата преминава и чува неприятно звук на стъпкано насекомо. След като гумата продължава пътя си, малкият сив приятел продължава да се разхожда спокойно, няма никакви пукнатини по своята черупка. При втората гума застива на място и всички мислят, че това е краят, но Ривера знае, че при такъв натиск, бръмбарът се преструва на мъртъв. Необходим е половин час и сивото приятелче се събужда и продължава своята разходка.

Ще бъдат необходими около 5 години, за да може Ривера най-накрая да разкрие какво точно се крие в черупката. Днес също има някакви съмнения, но смята, че този бръмбар се адаптира върху всякакъв натиск и с времето подобрява своята структура. Следователно при всеки нов опит, тялото на това насекомо заяква като калена стомана, но от сложни захари и протеини. Насекомото се използва дори за живо бижу. Може да се носи на огърлица, може да се използва като брошка. Достатъчно е да се остави малко мухъл в кутията и през следващите години ще сияе върху собственика си. И каква е тайната, какво наистина се е случило?

Отговорът се крие в неговите елитра – това са крилата, които някъде в еволюцията се втвърдяват и се превръщат в щитове. Сега остава от науката да разбере как наистина да използва този метод и да създаде нещо, което никога няма да се счупи. Представете си го под формата на бронежилетка, броня на автомобил или строителен инструмент. Не винаги металът е най-доброто решение и тези сиви приятелчета го доказват.

 
 
Коментарите са изключени за Непобедимият брониран бръмбар – тормозен от динозаври до хора

Повече информация Виж всички