Най-старата скална рисунка на животно е на 45 000 години

Реалистичното изображение на диво прасе – с брадавиците и всичко – на непознат праисторически художник може би е най-старият известен пример за картина, която изобразява животинския свят.

Преди 6 години учени се натъкват на рисунка на лилавото прасе, красящо стените на пещера, скрита в планинска долина на индонезийския остров Сулавеси. Те успяват да изчислят, че животинката е нарисувана преди зашеметяващите 45 500 години. Ако тези изчисления са верни, находката в пещерата Ленг Тедонгнге може да представлява най-ранният известен пример за фигуративно изкуство, в което художниците илюстрират предмети от реалния свят, а не просто някакви абстрактни драсканици.

Дори ако картината се окаже най-старото познато ни изкуство от този вид, авторите на новото изследване на Science Advances които я датират и описват, подчертават, че няма основание да се подозира, че рисунката е уникална. През последните години варовиковите карстови пещери на Сулавеси стават известни с изобилието си от праисторическо изкуство. Установено е, че стотици пещери в региона съдържат изображения, от отпечатъци на ръце до животински рисунки, които осигуряват интимен поглед във вече изчезналия свят на праисторическото минало на човечеството.

Планината Тонгкоко в Сулавеси

Животните са популярна тема за художниците от Плейстоцен. Те използват импровизирани четки, както и пръстите си, за да ги изобразят в червени и лилави нюанси. Целебеска свиня (Sus celebensis), идентифицирана по характерната си четинка на главата и муцуна, се появява в повече от 80% от известните ни животински картини в Южен Сулавеси.

„Това са малки местни прасета, които са ендемични за Сулавеси и все още се срещат на острова, макар и във все по-малък брой“, казва съавторът на изследването Адам Брум, археолог от университета Грифит в Куинсланд, Австралия. Брум добавя, че археологическите разкопки показват, че Sus celebensis е най-често ловуваният голям вид плячка в района в продължение на десетки хиляди години. „Общото изображение на тези прасета в скалното изкуство от ледниковия период също предлага намеци за дълбокото им символично значение и може би духовна стойност в древната ловна култура на района“, казва той.

Sus celebensis

Почти пълната фигура на прасето в Ленг Тедонгнге се появява върху задната стена на пещерата и е в композиция с чифт шаблони на ръце, а наблизо има и няколко други непълни фигури на прасета в различни етапи на гниене. Ако всички те са нарисувани едновременно, което не е известно дали се случва, прасетата могат да са изобразени в акт на конфронтация или чифтосване. „Подреждането на фигурите предполага, според нас, повествователна композиция или сцена в съвременния западен смисъл“, пишат авторите в своето изследване.

Свинските рисунки са създадени чрез пулверизиране на охра на прах, който се смесва след това с вода, за да се получи ярка боя, която за наша радост издържа разрушителните сили на времето. За да определят възрастта на картината, Брум и колегите му използват техника за датиране на минерални отлагания, известни като „пещерни пуканки“, които се образуват върху части от прасето. Вода, която се просмуква по стените на пещерата през вековете, оставя след себе си калцитни кори. Тези кори съдържат уран, който се разпада в торий с известна за нас скорост – и така този процес ни дава възможност за определяне възрастта на тези кори. Тъй като картините трябва да са на стената, преди минералите да могат да се образуват върху тях, методът осигурява минимална възраст за изкуството, въпреки че неговата точност вдъхновява не един и два научни спора.

Пещерни пуканки

Пол Петит, археолог от университета в Дърам (Великобритания), който не участва в изследването, постави под въпрос дали вземането на проби от датата на прасето в Ленг Тедонгнге е правилно. Тъй като те се натрупват с течение на времето, минералните проби, които са най-близо до картината, трябва да са по-стари от тези, които са по-близо до повърхността, казва той, и не е ясно, че случаят е такъв. Той също така отбеляза, че дори възрастта да е точна, констатациите на екипа не изключват възможността пещерното изкуство, каквото той и други са описали в Европа, всъщност да е по-старо. Минималните възрасти, предложени от датирането на картини в Европа и Сулавеси, просто означават, че произведенията на изкуството са поне толкова стари, колкото тази дата, но картините от всяко място могат да бъдат и по-стари. „Трябва да се постараем да има малко по-малко хипербола и малко повече строгост, преди да започнем да пренаписваме праисторията“, казва Петит.

Рисунка в пещерата Ел Кастильо

Доскоро археолозите широко вярват, че европейците първи създават картини на реални животни от природата. Най-старите известни примери идват от зашеметяващите и оправдано известни пещери Ел Кастильо в Испания и Шове във Франция, където има рисунки на лъвове и мамути отпреди около 30 000 до 40 000 години.

Рисунки от пещерата Шуве 

Сега обаче тези факти са опровергани откриването на портрета на Целебеска свиня през 2014. Оттогава се появяват доказателства, че е имало художници и на островите Уоласеа – регион, който свързва Азия и Австралия.

Скална картина от Лубанг Джериджи Салех

През 2018 г. Брум и колегите му откриват изображения, украсяващи стените на пещерата Лубанг Джериджи Салех в отдалечените тропически гори на индонезийския Борнео. Установено е, че една картина на животно, подобно на бивол, е на възраст поне 40 000 години. Година по-късно те разкриват и картина на лов на прасета и биволи в Сулавеси, която датират на около 44 000 години. Композицията на тези

Това най-скорошно откритие на картината на прасето „добавя още тежест към теорията, че първите модерни човешки традиции в скалното изкуство вероятно не са възникнали в Европа през ледниковия период, както се предполага дълго време,“ казва Брум.

Видното географско и културно разделение между пещерното изкуство в обектите в Европа и Югоизточна Азия може да предполага, че човешките предци са развивали едни и същи видове абстрактно мислене и художествени умения независимо от това разделение. Друга теория предполага, че семената на такъв артистичен израз може да са били засадени в Африка, родното място на човечеството, и да са част от инструментариума, който хората носят със себе си, когато мигрират в други части на света.