Митичната земя Лионес: Личната Атлантида на Англия
Най-раннотo споменаване на изгубената земя Лионес датира от 1485 г., когато сър Томас Малори пише „Смъртта на Артур“. Както подсказва името, книгата е сборник с разкази за крал Артур и неговите рицари на Кръглата маса; както не подсказва името, това е обширен том, който обхваща историята на легендарния монарх от годините преди раждането му до доста след неговата смърт.
Там, сред всички приказки за Камелот, мечове в камъни и други подобни, ще открием историята, която днес обикновено е известна като „Тристан и Изолда“ – нещо като оригиналните Ромео и Жулиета: трагедия с двама влюбени от враждуващи кралства, които след кратък период на щастие заедно са принудени от семействата си да се разделят, докато накрая не ги застига романтична, но безсмислена смърт в прегръдките си.
Тристан обикновено е описван като родом от Корнуол, но въпреки че се прочува като корнуолски рицар, той всъщност има още по-високо потекло: според легендата е син на краля на Лионес.
Това е била богата и просперираща страна с големи, красиви градове, плодородни равнини, повече от 140 църкви и, може би се е радвала на върха на днешния риф Севън стоунс на около 29 км западно от Ландс Енд, на собствена катедрала, извисяваща се като замък над земите под нея.
Докато една нощ, катедралата не изчезнала.
Загубеният Лионес
Макар да е наследник на лионеския трон, Тристан никога няма да застане на трона. Защото през 1099 г. – или може би 1089 г., а може би още през 6 век, в зависимост коя версия на легендата четете – страната е погълната от морето за една нощ.
Историята разказва, че това е божествено възмездие – наказание за народа на Лионес за престъпление срещу Бога, което било толкова тежко, че цялата страна била изтрита от лицето на картата. Прегрешението никога не е уточнено в текста, така че можем само да предполагаме какво се е случило по тези земи, за да предизвика такъв гняв – но каквото и да е било, трябва да е било лошо. Лионес била изгубена завинаги, без да остави нито следи от себе си, нито някои оцелял.
Е, почти… Според местните предания един човек успява да се спаси от бурята в онази съдбовна нощ – ловец на бял кон на име Тревелян.
Точната самоличност на този мъж днес е предмет на междуфамилни спорове. Според легендата конят на Тревелян изгубил подкова по време на драматичното бягство и сега много фамилии в Корнуол включват мотива на подковата в гербовете си като връзка с този, нека си го кажем, вероятно измислено предание.
Попитайте местните рибари и те ще ви разкажат за камбаните, които понякога все още чуват да звънят тихо от дълбочините под лодките им.
Съществувал ли е някога Лионес в действителност?
Когато четете препратки към Лионес отпреди XIX век, нещо странно може да ви направи впечатление: за такава хубава и легендарна земя, никой не говори за нея особено. Малори почти не я споменава, като отбелязва само, че Тристан е роден там, а споменаванията на мястото от XVI и XVII век са също толкова кратички.
„Настъпващото море е изтръгнало от него (Корнуол) цялата страна Лионеса, заедно с други парцели, които не са никак малко“, се казва в „Обзор на Корнуол“ на Керу от 1602 г. „Пространството между края на сушата и островите Сцили, което е около 50 километра, и до днес носи същото име, на корнуолски „Lethowsow“, и непрекъснато има еднаква дълбочина от 40 или 60 сажена (стара мярка за дължина, равна на около два метра – бел. ред.)… сега при всяко наводнение е обгърнато от морето, но при някои слаби приливи в пясъците около него са описани корени на мощни дървета.“
Накратко, в текста не е особено спорно, че някога Лионес може да е съществувал – може би заради „доказателствата“, които местните мореплаватели твърдят, че са открили за изгубената страна.
„Тази издатина преди се е простирала по-навътре в морето и по боклуците, които са извадени оттам, моряците потвърждават това“, четем в „Британия“ на Камдън от 1586 г. – докато Керу отбелязва, че „рибарите… хвърляйки куките си там, са вадили парчета от врати и прозорци“.
Но има ли повече (и за предпочитане по-сериозни) доказателства за съществуването на митичната земя от тези древни разкази? Ами, отговорът е сложен.
През 2009 г., след откриването на потопена гора в Сцили – островите западно от Корнуол, които теоретично биха могли да образуват крайбрежието на Лионес – археологически групи от Англия и Уелс започват съвместен седемгодишен проект за изследване на историята и еволюцията на местния ландшафт.
И когато резултатите от проекта „Лионeс“, както е наречено изследването, бяха публикувани, те сякаш потвърждават, че легендите може би не са толкова налудничави, колкото звучат. Поне до известна степен.
„Един забележителен аспект на историческата среда на остров Сцили е наличието на каменни стени и други останки под водите – резултат от потапянето на ниско разположени земи в резултат на постепенното повишаване на морското равнище“, потвърждава прегледът на проекта от 2014 г. „Времето и характерът на промяната на земните площи и отделянето и оформянето на отделните острови в миналото са били предмет на много предположения и дебати.“
Но дали тези каменни стени произхождат от някоя изгубена земя на Артур от XI век? Със сигурност не, заключават изследователите.
„Новите данни показват, че 500-те години между 2500 и 2000 г. пр. н. е. е бил периодът на най-бързата загуба на земя в историята на Сцили – тогава е изчезнала около 2/3 от цялата съвременна площ на островите“, отбелязва Чарли Джоунс, отговорник за археологическите проекти в Археологическия отдел на Корнуол. „След това темповете се забавят значително, така че около 1500 г. пр. н. е. моделът на островите се доближава до днешния.“
Всичко това прави доста малко вероятно Лионес някога да е бил реално място – поне версията за него от легендите.
Но дали изобщо се търси на правилното място?
Разбира се, има и още една възможност: може би през цялото време сме търсили на грешното място. Според някои изследователи името „Lyonesse“ всъщност може да е грешка на френски автори, повлияни от бритонски наименования на местности като „Le Léonais“, на името „Lothian“.
Ако това е така, тогава Лионес изобщо не се намира близо до Корнуол. Всъщност дори не е изгубен: за да го посетите, няма да ви трябват средновековни ръкописи или подводници.
Това е така, защото Лотиан се намира в Шотландия, в графство Единбург, на около 800 километра северно от Лендс Енд. И макар да признаваме, че тази теория едва ли ще изпревари завинаги мистериозната легенда за Артуровото кралство, изгубено в морето – няма ли да е смущаващо, ако се окаже вярна?
