Любопитки за малките лисици
Съществуват 12 вида лисици, които вероятно са произлезли от общ прародител и принадлежат към рода Vulpes. И всеки от тях има извънредно сладки бебета.
Всички възрастни лисици, включително впечатляващата тибетска пясъчна лисица с квадратния си череп, се размножават в моногамни двойки и отглеждат малките съвместно.
Ето няколко факта, които ще ви накарат да поискате да притиснете едно от тях още сега.
Малките лисици са алтрициални
Прекоциалност и алтрициалност са модерни думи, които описват състоянието на животните при раждането им – прекоциалните са способни да се движат, да се хранят и да се грижат за себе си много бързо след раждането си, докато алтрициалните малки са основно безпомощни и зависят от родителите си за определен период от време. Малките лисици са от втората група (като нас): те се раждат със затворени очи и без зъби и се нуждаят от постоянни грижи, докато успеят да напуснат бърлогата си. Но дори и след отбиването на бебетата и двамата родители им носят храна, като понякога им я разкъсват за по-лесно храносмилане. Те могат също така да им дават жива плячка, с която да си „играят“, за да усвоят ловни умения.
Малките на червената лисица се раждат със сива козина и сини очи.
Когато се раждат червените лисици (Vulpes vulpes), меланинът в клетките им не е напълно развит, което води до по-тъмна козина и светли очи. В рамките на няколко седмици козината им променя цвета си на червеникавокафяв, а очите им стават от сини на кехлибарени.
Полярните лисици имат най-многобройните приплоди от всички хищници.
Въпреки че средният брой на малките варира в различните популации на полярните лисици (Vulpes lagopus), изследователите съобщават, че една двойка има около 19 бебета. Те се раждат в подземни леговища, които понякога са разширени дупки на мармоти. Някои семейства използват една и съща бърлога в продължение на няколко поколения.
Майките на дългоухите лисици не смилат храна за малките си
Гигантските уши на прилепоухите лисици (Otocyon megalotis) им позволяват да чуват движенията на насекомите – с които се хранят – дори ако са под земята. Те дори могат да чуят ларвите на бръмбарите да се излюпват. Насекомоядната им диета е лесна за храносмилане за малките, затова майките не го правят вместо тях.
Говорейки за уши…
Възрастните лисици фенек (Vulpes zerda), които живеят в пустините на Северна Африка и Арабския полуостров, са най-малкият вид лисица, но с едно от най-големите съотношения между размера на ушите и тялото в цялото животинското царство. Ушите на малките не изглеждат толкова огромни – всъщност те са малки и рошави, което ги кара да приличат на агнета. Когато станат на един месец и излязат за първи път от бърлогата си, те вече имат много добър старт с тези характерни уши, които ще им помогнат да отделят телесната топлина и да чуват шумоленето на плячка като насекоми, гущери и гризачи.
Някои малки нямат търпение да напуснат дома
Лисицата джудже (Vulpes macrotis) живее в храсталаците и пустините в югозападната част на Северна Америка. Малките от подвида сан хоакин тръгват сами на около 4-5-месечна възраст. Те се придвижват на разстояние до 100 километра от родното си леговище, но местообитанията им са драстично променени и фрагментирани поради застрояване, суша и други промени, което затруднява този процес. През 1967 г. те са обявени за застрашени.
Някои ветеринари носят костюми на лисици, за да се грижат за спасените малки
Мелиса Стенли, основателка на Центъра за диви животни в Ричмънд, Вирджиния, носи космата, леко ужасяваща маска на червена лисица, за да лекува изоставено коте, така че то да не свързва хората с храна и грижи. По същата причина костюми са носили и гледачи на животни, специализирани в отглеждането на панди и чуруликащи жерави. Понякога хората на животните са почти толкова сладки, колкото и животните.
