shareit

Какво всъщност се случва, когато се напием до припадък

| от |

Според няколко проучвания, голям брой хора (66% в едно проучване, проведено върху студенти) са преживявали „напиване до безпаметност“, при което различни епизоди или са им мъгливи, или ги няма въобще. Но въпреки високия процент, това е тема, за която до сравнително скоро не знаехме особено много.

Един от проблемите с изследването на въпроса (ползвайки директно хора, а не животини) е, че трябва пияни субекти да идват на крак в лабораторията (където кой знае как ще се държат) или пък ако дойдат по-късно, когато се пооправят, да трябва да споделят спомените си за моменти, когато са били безпаметно пияни…

В миналото обаче – преди строгите етични норми – винаги можеше да се избере и вариант номер 3: съмнителен от етична гледна точка експеримент, при който събирате алкохолици и им давате алкохол, след което просто ги оставяте да си свършат тяхната работа, а вие си правите изследванията.

The wine is a mocker 1663-1664 Jan Steen

Именно това се случва в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век, когато изследователят Доналд Гудуин събира алкохолици от различни болници, за да участват в серия от необичайни тестове на паметта.

В първата част на проучването субектите са запитани за собствените им преживявания при напиване и как другите описват поведението им, когато са пияни. Може би изненадващо, той установява, че хората изглежда до голяма степен контролират своите способности по време на пиянство.

„Най-драматичните напивания включват пътуване“, пише Гудуин в своето проучване от 1969 г., публикувано в British Journal of Psychiatry.

„Около една четвърт от субектите, докато са пили, са се озовавали поне веднъж на място, без да си спомнят как са стигнали там. Често това включва пътуване на дълги разстояния за период от ден или повече. За да преодолее такива разстояния, човекът очевидно трябва да е имал известен контрол върху способностите си.“

„В някои случаи те са пишели чекове, качвали са се на самолети, настанявали са се в хотели, но не могат съзнателно да си спомнят нито едно от тези събития.“

Приятели, които са ги виждали в това състояние, ги описват като пияни, но с нормално поведение. Разговорите с тези пациенти ни предоставиха много интригуваща информация за загубата на съзнание (знаете ли, че можете да осъзнаете, че сте безумно пияни, докато все още сте безумно пияни? „Един субект изведнъж се опомня, докато е на дансинга, без да си спомня какво е правил през предходните 6 часа“).

Но моментът, в който тези експерименти преминават етична граница, която е малко вероятно да бъде прекрачена днес, беше когато Гудуин дава алкохол на пациентите (които са алкохолици, да напомним).

Гудуин взема субектите – някои с история на безпаметност по време на пиянство, други без – и им дава да изпият до половин литър бърбън в продължение на четири часа. През това време те са тествани за „дистанционна памет, непосредствена памет (способност за припомняне на събитията от последната една минута), краткосрочна памет (способност за припомняне на събитията от последните 30 минути) и скорошна памет (способност за припомняне на събития непосредствено преди началото на пиенето)“.

По време на експеримента на доброволците са показани поредица от порнографски филми и различни играчки. Неразпознаването на тези неща на следващия ден установява дали са пили до безпаметност или не. По време на този експеримент той сам наблюдава как доброволците могат да се държат доста нормално, докато всъщност са силно пияни.

В друг експеримент той държи тиган в ръката си и пита участниците дали са гладни. След като чуе отговора им, той им съобщава, че тиганът е пълен с мъртви мишки. Интересното е, че субектите забравят това събитие след 30 минути и не могат да си го припомнят на следващия ден, но могат да си го припомнят около две минути след като се е случило, което предполага, че краткосрочната памет е все още в норма по време на тежкото пиене.

Експериментите помагат да се добави ценна информация към представата за това какво се случва по време на пиянската безпаметност днес, с подкрепата, разбира се, на допълнителни експерименти върху животни. Най-правдоподобната идея, която имаме в момента, е, че пиенето уврежда хипокампуса, област от мозъка с основна роля в ученето и паметта. Проблемът изглежда е неуспех не в извикването на спомени, които са там, а изначално в несъздаване на дългосрочни спомени.

„Смятаме, че голяма част от случващото се е, че алкохолът потиска хипокампуса и той не е в състояние да създаде текущ запис на събитията“, казва Аарон Уайт от Националния институт за злоупотреба с алкохол и алкохолизъм в САЩ пред BBC. „Това е буквално като временно бяло петно в лентата.“

 
 
Коментарите са изключени за Какво всъщност се случва, когато се напием до припадък

Повече информация Виж всички