Какво е Зоната на тишината в Мапими – и какво я направи тиха
Планетата Земя е голяма и странна. Има места, където може да стане −50°C един месец и почти +39°C другия месец; в Орегон има привидно бездънна дупка; буквално почти дузина острови се управляват от котки…
И все пак, по някаква причина, все още чувстваме необходимостта да създаваме места като Тихата зона Мапими.
Какво е „Mapimí Silent Zone“, ще попитате? Ами това е нещо като сухоземната версия на Мексико на Бермудския триъгълник: парче пустиня само на 50 километра в резервата Мапими, близо до района Болзон де Мапими в Дуранго. И ако се вярва на местните легенди, това място е странно. Наистина странно.
„Има много истории за извънземни и неидентифицирани летящи обекти в тази зоната“, казва Джералдо Ривера, изследовател на НЛО, пред Atlas Obscura. „Хората често се губят там също така. А когато това се случи, понякога от нищото се появяват високи руси същества.“
Не само, че районът явно е дом на група топмодели извънземни викинги, но носи и името: la Zona del Silencio или Зоната на тишината. Нарича се така, защото – според хорските митове и легенди за мястото – то е изпълнено с магнитни вълни, толкова странни и уникални, че не могат да минат никакви радиопредаванията и комуникационните сигнали .
Всичко това звучи много мистично и странно – но дали е вярно? Въпреки че районът, твърди се, е имал доста посетители от космоса през годините, никой досега не е бил висок и рус – по-скоро са кръгли и скалисти. Най-малко три различни метеорита удрят района през горе-долу един и същ брой десетилетия през 20-ти век: един през 1938 г., друг през 1954 г. – който, удивително, удря същото ранчо като своя предшественик – и трети през 1969 г.
Но тези три отделни удара не са най-странното нещо, което някога е удряло Зоната на тишината в Мапими – това се случва през юли 1970 г., когато американските военновъздушни сили изпращат ракета Athena от Грийн Ривър, Юта, в горната атмосфера на планетата. Тя е трябвало да падне в Ню Мексико, но вместо това пада аварийно точно в сърцето на Зоната на тишината.
Никой не знае със сигурност какво се е случило, за да се отклони ракетата толкова далеч от курса си, но това предизвиква медийна буря, която осигурява на Зоната място в общественото въображение за десетилетия напред.
Вернер фон Браун, нацисткият учен, който помага за създаване на американската космическа програма, отива да проучи мястото на катастрофата, заедно със стотици местни жители, наети от ВВС на САЩ. Когато ракетата е открита, започва 28-дневен процес на разкопки, като „американците правят временни общежития, лаборатории, кухни, медицински съоръжения и ги поставиха тук, в пустинята“, казва Бенджамин Паласиос, собственик на ранчо до Зоната.
„Те дори построиха писта за транспортиране на товари директно до Хюстън“, казва още той пред Atlas Obscura. „По железопътен транспорт извозиха тонове отломки.“
И така: неочакваната ракетна катастрофа, тайна операция по почистване на отломките й, паднали метеорити и история за извънземна дейност – районът има всичко, от което се нуждае една добра теория на конспирацията, за да заработи. Но големият пробив идва още през 1966 г., когато благодарение на изследовател на петролна компания и калпавото му радио, районът получава мистериозното прозвище, с което го познаваме днес.
Нопал
Но защо районът смущава така радиосигналите? Местните, които изследват легендите и развеждат туристите през Зоната, обвиняват подземните залежи от магнетит, плюс отломки от метеоритите, за това, че пречат на предаванията. Истинските учени от региона обаче имат различен отговор.
„Нито аз, нито някой, с когото разговарях (с изключение на местните), не е имал проблеми с радиостанцията или компаса си, докато работят в резервата“, казва пред HowStuffWorks Андреа Каус, която е написала докторската си дисертация за резервата Мапими.
„Твърденията за аномалии се свеждат до природни явления: триъгълниците са нормален вариант на шарка в популациите на костенурките болсън, а възглавничките на кактуса нопал придобиват виолетов нюанс по време на сух период.“
