Изобретяването на „тръбата за пиене“
Никой не знае със сигурност преди колко време се появила първата сламка, но можем да я видим още в една шумерска гробница от 3000 година пр. н. е. На гробницата има изображение на двама мъже, пиещи през сламка. Вътре в нея пък е открита златна тръба, инкрустирана със скъпоценни камъни. Теорията е, че тази скъпоценна тръба се използва за пиене на бира, като така се избягва поглъщането на твърди частици от дъното на съда. Други подобни исторически примери могат да бъдат намерени в различни цивилизации от цял свят.
В края на 19 век сламките от райграс са популярни, но имат някои недостатъци в дизайна си, най-досадният от които е, че се разграждат в течност. Това се случва и на изобретателят Марвин Честър Стоун, който използвайки опита си в създаването на хартиената част от цигарите, създава своя сламка от хартия и восък. Следва патент (1888) върху новото изобретение – „изкуствена слама“ – а скоро фабриката му вече произвежда и продава повече бройки от тези нови и подобрени сламки, отколкото хартийки за цигари.
Но следващият голям скок в сламкените иновации ще дойде след близо половин век, когато Джоузеф Б. Фридман купува на дъщеря си млечен шейк. Наблюдавайки как момичето се бори с правата сламка, му идва идея как може да подобри дизайна й. Той постави винт в сламка и навива конец от външната страна на сламката, където се пада винта, затягайки конеца, за да набразди сламката. Получената шия на сламката може да бъде огъната като акордеон, което улеснява пиенето в различни позиции. Той патентова това творение през 1937 г., но първоначално не успя да намери пазар.
С помощта на сестра си Бети, Фридман все пак успява да продаде първия си стек подвижни сламки… 10 години по-късно. Първите им клиенти са болници – гъвкавите сламки помагат на пациентите, които имат проблеми със седенето в леглото си. С течение на времето тези сламки ще станат популярни както при децата, така и при здрави възрастни.
