Хората имат много повече от 5 сетива

Оказва се, че имаме поне 9 сетива, a повечето изследователи смятат, че имаме повече от 21. Само за справка, често срещаното определение на „сетиво“ и това, което ще използваме за текста, е „всяка система, която се състои от конкретна група сензорни клетки, които реагират на конкретно физическо явление и го докладват на конкретна група участъци в мозъка, където сигналите се тълкуват.“

Често срещаните човешки сетива са, както следва:

Зрение: Това технически могат да се приемат за две сетива (спрямо определението) като се има предвид, че зрението ни има два различни типа рецептори – един за цвят (конуси) и един за яркост (пръчки).

Вкус: Някои учени твърдят, че са пет сетива сами по себе си поради различните видове вкусови рецептори – за сладко, солено, кисело, горчиво и умами, но като цяло вкусът се обобщава като едно чувство. За тези, които не знаят, умами рецепторите откриват аминокиселината глутамат, което е вкус, който обикновено се намира в месото и някои изкуствени аромати. Чувството за вкус, за разлика от зрението, е чувство, базирано на химическа реакция

Докосване: Установено е, че това сетиво се различава от сензорите за натиск, температура, болка и дори сърбеж.

Натиск: Очевидният смисъл е очевиден…

Сърбеж: Изненадващо, но това усещане си има своя сензорна система, различна от на другите сетива, свързани с допира.

Термоцепция: Способност за усещане на топлина и студ. На това също се гледа като на повече от едно сетиво, защото не само има двата рецептора – за студено и топло – но и защото в мозъка има напълно различни типове терморецептори по отношение на механизма. Тези терморецептори се използват за следене на вътрешната телесна температура.

Звук: Усещане на вибрации в някаква среда, като въздух или вода, които са в контакт с тъпанчетата в ушните ни.

Мирис: Още един от сензорите, които работят на принципа на химическата реакция. Това усещане се съчетава с вкуса, за да се получат аромати.

Проприоцепция: Това усещане ни дава възможността да знаем къде са частите на тялото ни спрямо другите части на тялото ни. Полицаите тестват именно това сетиво, когато подозират, че някой шофира пиян. Сетивото се използва непрекъснато по малки начини, като например, когато се почесваме.

Сензори за напрежение: Те се намират на места като мускулите ни и позволяват на мозъка да следи напрежението в тях.

Ноцицепция: С една дума, болка. Някога се е смятало, че това е просто резултат от претоварване на други сетива, като например „докосване“, но се оказа, че не е така. Това усещане си има собствената уникална сетивна система. Има три отделни типа рецептори за болка: кожна (кожа), соматична (кости и стави) и висцерална (органи на тялото).

Равновесие: Усещането, което ни позволява да запазим баланса и усещането за движение на тялото по отношение на ускорението и промяната в посоката. Това сетиво ни позволява и да възприемаме гравитацията. Неговата система се намира във вътрешното ухо и е една от най-известните – вестибуларен апарат. Когато работи зле или не работи напълно, буквално не можем да различим горе от долу и да се преместим от едно място на друго без помощ е почти невъзможно. Чувството на безпомощност е забележително.

Рецептори за разтягане: Те се намират на места като белите дробове, пикочния мехур, стомаха и стомашно-чревния тракт. Един от видовете рецептори за разтягане, който усеща разширяването на кръвоносните съдове, също често участва и в главобола.

Хеморецептори: Те задействат област в мозъка, която участва в откриването на произведени от тялото ни хормони и химикали. Той също участва в рефлекса, които ни кара да повръщаме.

Жажда: Тази система повече или по-малко позволява на тялото ни да следи нивото си на хидратация и така да знае кога трябва да ви каже да пием вода.

Глад: Тази система позволява на тялото ни да знае кога трябва да ядем нещо…

Магнитоцепция: Това е способността за откриване на магнитни полета, която е от основно значение за осигуряване на усещане за посока при усещане на магнитното поле на Земята. За разлика от повечето птици, хората никак нямат силна магентоцепция, но експериментите показват, че ние все пак имаме някакво усещане за магнитни полета. Механизмът как точно действа това не е напълно изяснен, но се смята, че има нещо общо с отлаганията на желязо в носовете ни. Доказано е, че хората, на които са поставени магнитни импланти, имат много по-силна магнитоцепция от хората без тях.

Време: Това сетиво все още се обсъжда дали да бъде прието като сетиво, тъй като не е намерен един единствен механизъм, който ни позволява да възприемаме времето. Обаче експерименталните данни категорично показват, че хората имат стряскащо точно чувство за време, особено когато са по-млади. Механизмът, който използваме за това, изглежда е система, разпределена из целия мозък, включваща мозъчната кора, малкия мозък и базалните ганглии. Дългосрочното следене на времето изглежда се контролира от супрахиазматичните ядра (отговорни за циркадния ритъм). Задържането на краткосрочно време се обработва от други клетъчни системи.

…

Някои хора изпитват така наречената синестезия, при която могат да виждат звуците като цветове – така кучешкият лай за тях може да бъде „червен“ и други подобни. Това състояние рядко се среща естествено; обикновено се проявява, когато хората са под влиянието на халюциногени.

Традиционният модел с петте сетива (зрение, слух, допир, мирис и вкус) е приписван на Аристотел.

Много птици имат биологичен магнетит, който обикновено се намира в човките. Смята се, че това им дава силна магнитоцепция и по този начин им позволява да усещат точно посоката. Съвсем наскоро беше доказано и, че някои птици имат способността и да виждат магнитни полета. Това работи като магнитното поле на Земята влияе колко дълго определена молекула, криптохром, във фоторецепторните клетки на пилето остава в активно състояние, което се отразява на чувствителността към светлина на невроните на ретината на птицата. Така птиците могат да възприемат магнитни полета с очите си.

Акулите и скатовете притежават електроприемен орган, наречен ампули на Лоренцини. Този орган им дава възможност да усещат дори малки промени в електромагнитното поле.

Говедата пък са склонни да седят в посока север-юг, което кара някои изследователи да смятат, че те също имат силно усещане за магнитоцепция.

Съществува и вид бактерии, наречени магнитотактични бактерии, които могат да създават магнити вътре в себе си и така да се ориентират спрямо магнитното поле на Земята. Те също мигрират и образуват вериги по линиите на магнитното поле.