Голяма част от пластмаса, която рециклираме, завършва на полето

Повечето пластмаси, използвани от американците, не се рециклират, установи нов доклад на Грийнпийс. Но това не е заради пълната липса на усилия в тази посока от страна на обществеността – в много случаи дори пластмасите, хвърлени в кофите за рециклиране, се озовават на полето.

„Произвежда се повече пластмаса и още по-малък процент от нея се рециклира“, казва Лиза Рамсдън, старши активист по кампаниите за пластмаса на Грийнпийс, която участва в изготвянето на доклада. „Кризата става все по-лоша и по-лоша и без драстични промени ще продължи да се влошава, тъй като индустрията планира да утрои производството на пластмаса до 2050 г.“

От 51 милиона тона пластмаса, произведени от американските домакинства миналата година, само около 2,4 милиона тона са били рециклирани, което представлява приблизително 5% от пластмасовите отпадъци в страната, според доклада.

Пластмаси с различни номера

Грийнпийс твърди, че нивата на рециклиране са толкова ниски, че само два вида пластмаси могат да бъдат определени като „рециклируеми“ съгласно указанията на Федералната търговска комисия: продукти от полиетилен терефталат (PET), обозначени с номер едно (повечето бутилки за вода и газирани напитки), и полиетилен с висока плътност (HDPE), обозначени с номер 2 (бутилки от шампоан, перилни препарати, мляко и сок).

Но екологичната организация с нестопанска цел разглежда един стандарт – който изисква пластмасата да има 30% степен на рециклиране, за да се счита за рециклируема „на практика и в мащаб“. Съгласно това определение, създадено от инициативата за нова икономика на пластмасите на Фондация Елън Макартър, никоя група пластмаси не може да се квалифицира като рециклируема. PET пластмасите имат капацитет за рециклиране от около 21%, а HDPE – от около 10%.

На всичкото отгоре някои депа приемат пластмаса, която всъщност не преработват. 52% от заводите за рециклиране приемат чаши и контейнери, обозначени с номер 5, но по-малко от 5%от този вид пластмаса всъщност се препроизвежда в нещо ново. Останалото се изхвърля на сметище…

Трент Карпентър, генерален мениджър на Southern Oregon Sanitation, казва, че компанията се опитва да бъде прозрачна за това кои пластмаси може да приеме. Преди няколко години те казват на клиентите да рециклират само определени бутилки и чаши, но хората все още искат да изхвърлят всички пластмасови отпадъци в сините си кошчета.

„Трябваше да превъзпитаме хората, че голяма част от този материал завършва на сметището“, казва Карпентър пред NPR. „Не отива в съоръжение за рециклиране, но не се рециклира. Отива в съоръжение за рециклиране и се депонира на друго място, защото не може да се направи нищо с този материал.“

Карпентър казва и, че има други компании, които не са толкова прозрачни.

„От политическа гледна точка е по-лесно просто да кажете „ще вземем всичко и ще го рециклираме“, и след това да си затворите очите за последствията“, казва Карпентър. „Това е зелено измиване на ръцете в най-яркия му вид.“

Рециклирането на пластмаси изисква старателно сортиране: Хиляди видове пластмаси имат свои собствени точки на топене, багрила и оцветители и трябва да бъдат разделени според тях. Например PET бутилките не могат да бъдат рециклирани с PET чаши, тави или сгъваеми контейнери, според доклада. И зелените PET бутилки не могат да бъдат рециклирани с прозрачни PET бутилки. Това увеличава паричните разходи за целия процес на рециклиране…

„Рециклирането на пластмаса просто не е икономично. Често за компаниите е по-евтино да купуват нова пластмаса, отколкото да купуват рециклирана“, казва Рамсдън пред Брад Миелке от ABC News. „Така че няма огромен пазар за нея.“

Джошуа Бака, вицепрезидент по пластмасите на Американския съвет по химия, индустриална лобистка група, казва, че твърденията на Грийнпийс са „подвеждащи, неуместни и погрешни“. Той добавя, че индустрията вярва, че е „на прага на революция в кръговрата“ с новите си партньорства и разширените методи за рециклиране.

Но Рамсдън казва и, че може би по-добрата стратегия е да се откажем от рециклирането въобще: „Вместо да изхвърляме използваната пластмаса в съответния контейнер, време е сами да я „рециклираме“ като я използваме отново.“

„Това всъщност не е нова концепция – така работят редица компании, които бутилират напитките си в стъклени шишета“, казва тя. „Пиете напитката, връщате бутилката, тя се дезинфекцира и се използвана повторно.“