Гърбавият кит се завърна – водният обитател, за когото се смяташе, че е изчезнал завинаги
Те са познати на света като мистичните певци, правят огромни преходи и освен това могат да се похвалят с изключителните си преходи. Дълго време се смяташе, че са изчезнали от дълбините на океаните, защото в света на тишината, редица индивиди се изгубиха, като някои са в следствие на човешката дейност. Говорим за гърбавите китове, известни на научния свят като Megaptera novaeangliae.
Всеки воден биолог ще потвърди, че тези гиганти са изключително сложна натура и рядко се доближават до хора, но това не им пречи да се скрият далече от погледите и то до степен, в която да се смятат за изчезнали. Макар и да не достигат размерите на синия кит, същите се позиционират в неговата категория. Достигат дължина от приблизително 18.3 метра и тежат около 40 тона. Ако имате нужда от съпоставка, размерите им са приблизително сходни с тези на един автобус от градския транспорт, но с двойно тегло.
Наричат се гърбави, защото имат някои образувания около перките си и точно те се забелязват, когато животното успее да се издигне високо над водата, защото като много други представители, те обичат да се изстрелват над водата и да направят огромни вълни. Освен това разполагат и с достатъчно голяма опашка, която изпъква при наблюдаването им. Опитен биолог няма да се затрудни при наблюдението им. Често по тялото се наблюдават доста впечатляващи шарки, които обаче са хриле, позволяващи да се поеме доста вода и с това да се привлече и храната – най-често планктон. Гърбавите китове са изключително интересни представители на водния свят. Нямат зъби а нещо подобно на кератинови образувания по горната част на челюстта, които между другото изобщо не са за подценяване.
Въпреки това, рядко ще се смятат за потенциално опасни срещу човека. Те предпочитат малки същества, а след като имат капацитет да поемат количество вода с размерите на плувен басейн, същите представители рядко гладуват. Благодарение на тази малко по-различна диета, която включва малки, но изключително вкусни същества, можем да открием, че това животно се наслаждава на дълголетие. Забавен факт е, че мнозина очакват или чуват, че могат да бъдат изядени от кит, което е малко пресилено по няколко причини. Първо китовете рядко нападат своята плячка и избягват хората, но още по-важното е, че самите те нямат възможност да погълнат човек, въпреки огромната им челюст. Истината е, че гърлото им е с размерите на човешки юмрук, следователно ще падне много дъвчене, преди да се усвои един нормален човек, в нашият случай – водолаз. Всичко, което попадне в устата им по-погрешка се изплюва.
Това обаче не означава, че хора не са били поглъщани. Водолазът Райнер Шимпф признава, че по погрешка е бил погълнат, но след като животното осъзнало, че това не е част от менюто, просто го изхвърлил обратно, при това без никакви наранявания. Следователно няма нищо страшно при подобни инциденти. Този кит може да се срещне във всеки един океан по света. Принудени са да пътуват и да събират колкото се може повече храна за изграждането на подкожни мазнини, с които по-късно да отплават към студените води, а след време отново се връщат в тропичните южни точки, за да се размножават. Обикновено женската може да даде живот на около 2-3 години и има само една рожба. Смятат се и за едни от най-отдадените майки в природата. След като родят своята рожба, отделят около 350 литра мляко на ден, което е повече от достатъчно, но при дългите миграции ще е напълно достатъчно за захранването на индивида. Женската не се храни, докато гледа своето малко и оцелява единствено на подкожни мазнини.
Би могло да ви се стори твърде дълго време, но истината е, че тези животни живеят спокойно около 80-90 години. Причината да споделяме тази информация е фактът, че дълго време се смяташе, че са изгубени и вече са изчезнал вид. Известни като акробатите на океана, и няма рибар, който да не е виждал огромното туловище да се извисява над водата и да създава предпоставка за малки цунамита. Според някои учени, скоковете на животното са нещо повече от просто забавление. Според някои учени, това е нещо като спа процедура, с която гърбушковците свалят своята мъртва кожа, някои паразити и всички останали вредители. Изчистването на тялото позволява по-бързо плуване във водата и така се намалява разхода на енергия за по-дълги преходи. Има твърдение, че след като се цопнат обратно във водата, китовете изпращат съобщения до околните, показвайки им къде се движат и къде се намират, ако има желание за размножаване.
Начинът, по който китовете се хвърлят може да се смята като агресия или съревнование, понякога дори е любовен танц. Гърбушковците се размножават на доста сериозни дълбини, но танцът и ухажването се случват на по-приемливи дълбини и могат да се наблюдават. Едно много приятно качество е фактът, че мъжките могат да пеят, благодарение на по-големите им дробове и комбинацията от нахлуване на вода и други физични процеси, мъжките си комуникират доста приятно и в началото са изненадвали доста подводничари. Отново любимите им подводни хитове се използват за комуникация, привличане на женски и дори за съобщения като точка с повече храна и още много други. Има само една подробност, всички мъжкари пеят една и съща песен в популацията, сигналите се предават от популация на популация.
Кое е най-добрата новина? Някъде около 70-те години на миналия век, тези индивиди се смятат за застрашени и около 15 години по-късно официално се смятат за изключително намаляващи и клонящи към заличаване. Малко след това Международната агенция за защита на китовете започва да преследва всеки един нарушител, който лови такива животни – все пак китовете имат възможност да се използват не само за храна, но и за добиването на най-различни козметични продукти, а това не е най-положителната новина. След скриването им от човешки погледи, китовете започнаха да се появяват по-често в последните две години. Някои успяха да влязат в новините, защото с изненада се блъснали в нечий кораб. Понякога се улавят в рибарски мрежи, но се освобождават. Днес само 4 от 14-те разновидности на тази порода се смятат за изчезнали, което се смята за добра новина.
Снимки: Wikipedia
