Археолози в Янкуан, Китай, откриха гробница на 700 години, когато потомците на Чингис хан са управлявали Китай. Въпреки че в нея не са открити скелети, изследователите установяват, че някога тя е принадлежала на двойка – съпруг и съпруга.
На най-северната стена на гробницата може да се види тяхна картина.
Съпругът и съпругата, които биха били погребани в гробницата, са изобразени тук на маса с инструменти за писане. // Китайски културни реликви
Човек може да си представи, че животът под управлението на потомците на Чингис хан не е бил лесен. Макар че в крайна сметка китайците успяват да си върнат територията през 1368 г., гробницата разкрива какъв точно е бил животът в Китай по времето на монголите.
Уникалната осмоъгълна гробница има и пирамидален покрив, а стените ѝ са украсени със стенописи на слънцето, луната и звездите.
Покривът с осмоъгълен купол в гробницата. // Китайски културни реликви
Стенописите изглежда изобразяват живота и ценностите в управлявания от монголите Китай, включително група музиканти, приготвяне на чай и коне и камили, които превозват хора и стоки.
Но не всички стенописи показват такива приятни събития. Всъщност някои картини разкриват по-зловещи неща.
На един от стенописите се вижда често разказвана градска легенда от онова време за родители, които решават да погребат жив малкия си син.
Историята на Гуо Дзъ. // Китайски културни реликви
Легендата разказва, че Гуо Дзъ и съпругата му са били принудени да решат дали да се грижат за болната майка на мъжа, или за малкия си син, защото имат малко храна и пари. В крайна сметка те решават да погребат сина си жив, за да имат достатъчно средства да се погрижат за майката.
Но тази история – вярвате или не – всъщност има щастлив край. Когато родителите копаели дупката за сина си, те намират златни монети, което се възприемало като награда от небето за това, че са се погрижили за майката. Така вече имат достатъчно пари за всички и няма нужда да жертват момчето.
На друг стенопис е изобразена подобна история на жертвоприношение. Тя разказва за семейство с малко дете, Юан Дзюе, което страдало от тежък глад. Бащата решава да откара дядото в гората, за да умре, така че останалите членове на семейството да имат по-голям шанс за оцеляване.
Но младият Юан Дзюе протестира и казва на баща си, че ще направи същото с него, когато стане толкова стар, колкото дядото. Бащата се поддава на заплахата на малкия, но цялото семейство все пак по чудо оцеляло от глада.
Известната китайска история за Юан Дзюе учи на това колко е важно да уважаваме по-възрастните. // Китайски културни реликви
Изследователите отбелязват, че и двете истории показват значението на „синовното почитание“ в китайската култура – важността на уважението към родителите и бабите и дядовците. Така че, въпреки че и двете приказки са сравнително мрачни, в крайна сметка те учат на огромната стойност на уважението.
Освен тези мрачни алегории изследователите откриват и доказателства за сегрегация в управлявания от монголите Китай.
В някои сцени героите са изобразени в ансамбли в монголски стил, а не в общоприетата китайска мода по онова време. Един от мъжете в стенописите се вижда „с мека шапка с четири ръба, която е традиционната за северните номадски племена от древни времена“, отбелязват археолозите.
Смята се, че разликата в облеклото е мотивирана от сегрегация и е доказателство за нея. Археолозите пишат в доклада си:
„През 1314 г. монголските владетели издават правилник за облеклото с цел расова сегрегация: Китайците от Хан поддържат ризи с кръгла яка и сгънати шапки, а монголците носят дълги сака и меки шапки с четири ръба.“
Стенописите разкриват трудностите, правилата и ценностите на този отрязък от време в дългата история на Китай. Странно е, че историческите сведения сочат също, че през този период се е увеличил броят на „наблюденията на дракони“, но гробницата от монголската епоха не показва такова нещо.