shareit

Да спасим ядреното куче – как американската армия се върна за куче от Маршаловите острови, преживяло водородна бомба

| от |

Може ли едно куче да преживее ядрена война? Със сигурност ще се справят по-добре от хората, макар и науката често да се интересува кой ще ни наследи, ако преминем границите на разума и започнем да използваме ядрено оръжие. Този въпрос е тормозил и американските учени, които през 1958 г. остават впечатлени при откриването на куче, което оцелява съвсем спокойно в точката Castle Bravo – именно там са провеждани някои от най-свирепите ядрени опити.

По някаква причина, кучето оцелява ядрените експлозии, а изследователите веднага искат да го приберат за изследвания. Резултатът от всичко това е, че дори са използвани американски комерсиални линии за доставка.

Историята е разказана от Ърнест Уилямс – един от гидовете в Националния Атомен Тестови музей в Лас Вегас – очевидно САЩ имат и такъв. Именно Уилямс успява да задейства всички полезни ходове, за да вземе кучето в лабораторията, макар и редица скептици да не са сигурни, че това е много добра идея. Въпросният мелез е открит в близост до локациите и точно това го прави много полезен.

Уилямс израства във ферма в Небраска, след това служи във ВВС на САЩ по време на Корейската война и по-късно е назначен в най-секретната секция на САЩ, отговорна за сглобяването на бойното ядро на атомната бомба. Започва работа през далечната 1945 г. и признава, че тогава страхът от СССР е огромен.

Ърнест има невиждан талант в математиката и след като успява да промени и модифицира някои формули във въпросната база, бързо е преместен в администрацията, където трябва да отговаря за операция Redwing. През 1958 г. се завръща обратно на Маршаловите острови за операция Hardtack и след това подготвя обстановката за тестове на атомни бомби.

Негов началник е Джим Рийвс, който разпределя ролите на всички в екипа. Четири години по-рано, когато експлозиите започват, земята се тресе от 15-мегатонни бомби, които експлоадират цели два пъти. Правят се редица грешки във въпросния експеримент и не случайно тази площадка влиза в класацията на най-жестоките радиоактивни катастрофи. Обезопасяването на територията не е успешно и радиацията започва да прокарва път в околната среда.

Това е първата водородна бомба, която използва сухо гориво в САЩ и гарантира, че литий-деутерид ще бъде перфектно гориво за създаването на термоядрени бойни глави. Голямата радост е, че с него могат да се произвежда по-сериозен брой ядрено оръжие. В началото учените смятат, че потенциалът му е около 6 мегатона, но в последствие числото доказва точно обратното – 16 мегатона. Веднага след експлозиите започва да вали радиационен дъжд над необитаемите острови и облакът се разнася на стотици километри в най-различни други точки – вятърът е безмилостен в това отношение.

Измененията в климата носят радиационните облаци със седмици, жертви са някои японски рибари, които дори не разбират, че дъжда, който се изсипва върху тях е един от най-смъртоносните убийци. Едно цял десетилетие след Хирошима и Нагазаки, Япония отново е изправена пред битката с ядреното оръжие. Люис Щраус ще отрича всичко и никога няма да потвърди истината, но междувременно САЩ ще се похвали, че разполага с водородна бомба.

Неговото начинание е било да достави точно това оръжие и не се интересува от всички останали щети. Всички засегнати зони на Маршаловите острови са затворени, а следите могат да се забележат и до днес. Светът осъжда глупостта на САЩ, но реално не може да направи нищо повече. Някои местни жители са преместени на нови острови, но след това са принудени отново да получат по-малко парче земя, за да бъдат далече от радиацията.

Опитите за изследване стават немислими и учените се отказват в близко бъдеще да се връщат и да търсят каквито и да е било оцелели. Военният персонал поема някакъв контрол над горещите точки, поставя ограничителни знаци, използва надуваеми лодки, за да обикаля региона, а когато се стъпва на сушата, повечето носят предпазни костюми за еднократна употреба, които веднага след употреба се изхвърлят. През 1958 г. комисията по атомна енергия решава да се върне обратно, за да провери какво е нивото на радиацията и да установи дали е безопасно.

Необходима е повече информация и изследване на животните, което дава старт на операция Hardtack. Освен разузнавателен екипи, учените ще имат и втори, който ще изследва животинския свят. Уилямс е един от основните кандидати, все пак е израснал във ферма и има някакво понятие от контакт с животни. Изненадата е пълна, когато първият екип споделя, че има домашни животни, които продължават да живеят спокойно на островите. Откриват домашно прасе, петел и куче.

Древните колонизатори носят животните на островите, когато решават да се заселят – един век по-рано същите не са обитавали островите, но бързо се климатизират. Американците не могат да повярват на очите си, защото се твърди, че на островите няма да има никакви оцелели. Направените прегледи показват, че и трите животни са в добра форма, нямат никакви следи от радиация и изглеждат щастливи, особено след като няма човешки фактор. За науката, тези три екземпляра са безценни.

По планове на учените, никой не е трябвало да оцелее в следващите четири години, но тези трима герои са се справили повече от отлично. Уилямс и екипът успяват да заловят прасето и кучето, но петелът се оказва твърде бърз за хора, облечени в радиационни костюми. До днес Уилямс не може да си спомни за съдбата на прасето, но помни тази на кучето. Ще работи с него въвъ военен институт Уолтър Ръйд.

Операцията се казва Plumbbob и са докарани около 700 прасета, изложени на ядрена експлозия – за този експеримент не се е наложило да бомбардират отново острови, а просто са използвали по-малки заряди в контролирана среда. След провеждането на експериментите, учените искат да се доберат до атомното куче. Четириногият приятел се оказва добронамерен и съдействащ. Лети от Маршаловите острови до САЩ, прелитайки над Хаваи. За него са спазени всички видове карантинни правила. Изследователите нямат търпение да разберат какво наистина се е случило с този четириног приятел и как е оцелял, за съжаление няма нищо категорично в този случай.

През 1958 г. повечето авиолинии в Хаваи все още летят и до САЩ по време на коледните празници. Уилямс успява да се качи с кучето на един от последните свободни полети до Лос Анджелис. За съжаление по това време има достатъчно хора, които са натоварили багажното отделение с подаръци, следователно няма място за кучето. Ученият започва да се моли и да обяснява, че кучето трябва да стигне до Вашингтон. За съжаление се оказва, че нито една компания не качва домашни любимци по време на коледните празници. Експертът е само на 28 години, но разполага с достатъчно власт, за да се изпълнят неговите нареждания:

„Ако не качите кучето му, ще се наложи да използвам черния телефон на летището, а след това няма да ме харесвате много.“

Служителят не се трогва и Уилямс прави само едно обаждане, с което пристигат полицейски служители и бързо товарят кучето сами, някой друг е останал без коледни подаръци или поне ги е получил малко по-късно. Преди да се качи на борда, същият служител ще се върне и ще попита кой по дяволите е и на кого се е обадил? Уилямс се усмихва и заявява, че познава само правилните хора. Разкаран е от линията на чакащите, докато ядреното куче вече е натоварено на борда.

И до днес Уилямс отказва да сподели какво се случва с кучето и не може да признае какви са щетите, ако изобщо има такива. Това продължава да е държавна тайна, която би трябвало да се разсекрети след още 10-15 години. Възможно ли е ядрените бомби с водородно гориво да бъдат далеч по-безопасни от останалите?

Едва ли, все пак и до днес някои от островите на Маршаловите острови са заразени и следите от радиация могат да се забележат върху кораловите рифове. Голяма част от местното население все още не може да се прибере у дома. Растенията и почвата продължават да показват високи стойности на заразяване, което прави завръщането почти невъзможно.

Ърнест Уилямс продължава да работи в тази научна среда през следващите 50 години и накрая се пенсионира. От кариерата си оценява най-много ядреното куче, което е има възможност да разхожда в института. Той е съветник по ядрена анти-терористична дейност в Невада.  

 
 
Коментарите са изключени за Да спасим ядреното куче – как американската армия се върна за куче от Маршаловите острови, преживяло водородна бомба

Повече информация Виж всички