Да си ранно пиле може да се дължи на неандерталска ДНК

Каквo е противоположното на нощната птица? Според нови изследвания не е ранното пиле, а неандерталецът.

„Анализирайки сегменти неандерталска ДНК, които са останали в геномите на съвременните хора, открихме поразителна тенденция“, казва в изявление Джон Капра, доцент по епидемиология и биостатистика в Калифорнийския университет в Сан Франциско и водещ автор на новото изследване.

„Много от тях оказват влияние върху контрола на циркадните гени при съвременните хора“, обяснява той, „и тези ефекти са предимно в последователна посока на увеличаване на склонността ни да се будим рано.“

Преди обаче всички, които предпочитат да стават късно, да започнат да се тюхкат, трябва да уточним: това не е признак, че вашите прадеди са по някакъв начин „по-назад в еволюцията“ или нещо подобно – всъщност, като повечето неща, това е еволюционно предимство.

„Когато хората са се развивали в тропическа Африка, продължителността на деня е била средно 12 часа“, казва пред The Guardian Марк Маслин, професор по наука за земните системи в Университетския колеж Лондон, който не е участвал в изследването. „Но колкото по на север отивате, толкова по-кратки стават дните през зимата, когато храната е особено оскъдна, така че има смисъл да започнете да събирате храна веднага щом светлината се появи.“

Видите ли, по времето, когато анатомично съвременните хора започват да излизат от Африка преди около 70 000 години, Европа и Азия вече са били дом на собствена марка архаични хоминини – неандерталци и денисовци – в продължение на повече от 400 000 години. Това е достатъчно време, за да може видът да развие някои генетични специализации – например повишена устойчивост към някои болести или по-светъл цвят на кожата, за да се справи със сравнителната липса на слънчева светлина в по-северните райони.

След като се появява хомо сапиенс, нашите неандерталски предци предават тези гени на потомството си – и макар че много от архаичните им генетични варианти са загубени от следващите поколенията, някои от тях все пак се запазват.

Кои точно са чертите, за които трябва да благодарим на неандерталците, напоследък е обект на много изследвания: изглежда, че те са причината за по-големите носове, например, както и за по-ниския праг на болка и по-високата уязвимост към COVID-19.

А един от факторите на околната среда, за който вече е известно, че предизвиква еволюционни адаптации при широк кръг видове, е моделът и нивото на излагане на наличната светлина. Колкото по-на север отивате, толкова по-променлива е тя, като през зимните дни изобщо няма слънце, ако отидете достатъчно далеч към полюса – и това прави способността на неандерталците да стават навреме сутрин много полезна адаптация за най-новите жители на полукълбото.

„На по-високи географски ширини е полезно да имаш часовник, който е по-гъвкав и може да се променя в съответствие с променливите сезонни нива на светлината“, казва Капра пред „Гардиън“.

„Не смятаме, че това да си ранно пиле всъщност е било от полза“, казва той. „По-скоро смятаме, че това е сигнал за наличието на по-бързо работещ часовник, който е по-способен да се адаптира към сезонните промени в нивата на осветеност.“

Разбира се, ранното ставане не е доказателство, че сте неандерталец – изолираните от екипа гени са само малка част от целия механизъм, който решава кога да се събудим. „Но откритието си заслужава да се проучи допълнително, казва Капра – както и да се разширят методите им за изследване на други архаични сектори на генома ни.“

„Като комбинирахме древна ДНК, широкомащабни генетични изследвания на съвременни хора и изкуствен интелект, открихме съществени генетични различия в циркадните системи на неандерталците и съвременните хора.“

„Следващите ни стъпки включват прилагане на тези анализи към по-разнообразни съвременни човешки популации, изследване на ефектите на идентифицираните от нас неандерталски гени върху циркадния часовник в моделни системи и прилагане на подобни анализи към други потенциално адаптивни черти.“