shareit

Защо Волтер беше хвърлен в затвора за поезия

| от |

Франсоа-Мари Аруе е бил внимателен и трезвомислещ тийнейджър, а поведението му винаги отваря вратите за някои от най-добрите партита. Печели репутацията си за бързия ум и оригиналната си игра на думи. По това време печели вниманието на елита от XVIII век в Париж. Пише остро и винаги може да разпали страстите в своите читатели, но точно това ще спечели и присъда – изгнание в провинцията от 1716 г.

Аруе не се отказва от своите качества, а просто ще приеме името „Волтер“. Неговите противници дори не подозират, че този път са успели да спечелят един  свещен противник. През следващите години перото му ще свърши много работа, особено след като ще бъде репресиран, затворен в килия и ще чака пристигането на революцията в страната си. Всичко това започва с написването на един сонет.

През 1715 г. на него се пада честта да адаптира една история за пиеса, за да я представи на френската публика. Пада му се антична гръцка приказка, която описва падането на Едип, който успява да изпълни предсказанието и да убие баща си – кралят на Тива, за да се ожени за майка си. Софокъл е написал ранна версия на пиесата и от 1659 г. известният френски драматург Пиер Корнел ще я адаптира няколко пъти, но Аруе смята, че версията е остаряла и има нужда от малко повече живот и шанс да оживее отново пред зрителите.

На 1 септември 1715 г. Луи XIV ще напусне този свят и няма да има чист наследник. Дори и да оставя Франция в изключително силна позиция с богатство и разширени колонии, Луи е изморил народа си с три големи войни. Централизирането на силата във  Франция се издига точно до нивото на Католическата църква, а преследването на протестанти става основен спорт за духовниците на страната. Единственият син на краля ще продължи да води тази борба, както и неговия внук. Внукът е на 5-годишна възраст и трябва да използва услугите на регент отвъд територията на страната си. Тази чест се пада на Фелипе Дюк д’Орлеанс, който използва позицията си да владее страната до края на своя живот.

Веднага след получаването на властта, регентът променя изцяло геополитическата траектория на Франция. Първо формира съюз с Австрия, а след това продължава с Холандия и Великобритания. Променя стария социален ред, става опонент на цензурата и връща забранените книги в ръцете на французите. Атмосферата се променя радикално, когато страната идва под властта на човек известен с обичайното си висене в двореца, храненето до пръсване, както и любовните авантюри. Злите езици дори разказват, че някога същият е посегнал на своята собствена дъщеря – дюкеса дьо Бери. Аруе нямал ограничения на езика и бързо решил да пренапише пиесата, правейки приятелско намигване на Фелипе.

Понеже по това време във Франция едва 5% могат да четат, той решава да направи пиеса, вместо да се опитва да запознае съгражданите си с писмо. Френският театър на комедията се оказва един от най-добрите за представянето на пиесата, която в този случай изобщо не е забавна, а чиста трагедия.

Всеки един човек, който иска да бъде писател, мечтае именно за тази сцена. Както се очаква, бъдещият Волтер не получава правото да се изяви на най-големия френски театър. Истината е, че директора иска някои промени, както и време, за да ангажира актьорите. Тоова оправдание продължава няколко години, но на 19 януари 1717 г. ще стане ясно, че един млад талант ще разказва историята на Едип.

И отново, докато работи върху своята най-велика творба, сонетите идват едват един след друг, споделят се между приятели, помагат за пускането на слухове по адрес на регента и неговата дъщеря. Резултатът е:

„Не е сънът, бащата е;

Дъщерята е, а не майката;

До тук добре.

Те вече направиха Етиокъл;

Ако внезапно си изгуби очите;

Това ще бъде истинската история на Софокъл.“

Това е тежкият камък, който успява да нарани Фелипе и връзката с дъщеря му, дори за владетеля на Франция, колкото и да е невръстен, това е прекалено. На 16 май 1717 г. Аруе е арестуван и хвърлен в Бастилията. Опитва се няколко пъти да обжалва присъдата и да се обявява за невинен, дори твърди, че не е автор на сонета, но това няма никакво значение – неговите приятели вече са го предали, а някои дори са работили като шпиони. Условията са повече от отвратителни. Нисък таван, тясно пространство, тройни ключалки, решетки, лоша храна и никаква слънчева светлина. Бедният автор дори не подозирал кога точно ще бъде освободен, ако това изобщо се случи. Неговият случай дори не е преминал през съда. В този случай няма и официална присъда, която да излежава, а всичко зависи от настоящия владетел на страната.

След близо 11 месеца, Фелипе решава да покаже милост и го освобождава на Велики четвъртък – 14 април 1718 г. Аруе е поставен под домашен арест за още няколко месеца, но след като е освободен, веднага напуска Париж и на 18 ноември 1718 г. младият мъж започва да се нарича Волтер. Неговата първа пиеса „Едип“ се играе на любимия френски театър.

Трудът му се оказва изключително популярен – цели 32 представления подред. От една страна, заслугата е на Фелипе и неговите похотливи забавления. Волтер не просто атакува монархията, той успява да изравни всички обвинения срещу себе си и да започне да се бори срещу корумпираната цъкрва. В една от неговите пиеси ще има героиня, която ще заяви:

„Нашите свещеници не са това, което глупавите хора си представят; тяхната мъдрост е изградена изцяло на нашата вяра.“. За пореден път Волтер ще се изправя срещу свиреп опонент, а по това време Католическата църква е все още опасна. Публиката обаче е впечатлена и потресена от това, което актьорите им разкриват. По това време всяка една пиеса във Франция се опитва да създаде трусове в религията, краля, патриотичния дълг и всичко вредно, което властта предписва на бедните. В ръцете на Волтер, тези теми се превръщат в жесток бич, но вместо сълзи, хората се смеят, а това поставя всеки ощетен и обиден в неудобна позиция.

Популярността расте, но с това и всички заплахи, прекараното време в затвора ще го накара да внимава и да не предава на всеки своите трудове. Пише някои от пиесите си със страх, писмата и историите се опитва да представи в последния момент. Броят на критиците също нараства, но с тях феновете се удвояват и утрояват. Не са малко случаите, в които властта ще се опитва да го прогони от Франция. Обидите към църквата не спират, а монархията се чуди за всеки възможен начин да го убие. Адресните регистрации на автора ще бъдат Англия, Холандия, Белгия, Прусия и още много други. Навсякъде ще предоставя най-добрите си трудове, а с това скоро ще се смята за фигура на просвещението. Той е един от първите, които ще донесат разработките на Исак Нютон и Джон Лок във Франция. Неговото отхвърляне, измъчване, войната, религията, преследванията и опитите на монархията да го премахне, поставя златен под под краката и скоро той ще води към френската революция от 1789 г. Волтер се смята за вдъхновител на хора като Бенджамин Франклин и Томас Джеферсън. Именно затова ще помним и някои от най-популярните му думи:

„Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.“

Успехите на Волтер се крият в това, че успява да накара един цял народ да мисли критично и да осъзнава, че понякога е контролиран от религия, от мнението на синята кръв, а с малко опит и желание, може да разбива окови и да продължава напред. И да, този човек може да се смята за опонент на религията, но това е просто началото на една много важна стъпка.

 
 
Коментарите са изключени за Защо Волтер беше хвърлен в затвора за поезия

Повече информация Виж всички