Замбиецът, който не успя да кацне на Луната

През октомври 1964 г. Замбия празнува новия си статут на независима страна. По същото това време един училищен преподавател работи по проект, чиято цел е Замбия да стане първата страна, изпратила човек на Луната.

Едуард Макука Нколосо е начален учител който, след като се вдъхновява по време на летенето си със самолет, основава Замбийската национална академия на науките, космонавтиката и философията. Това се случва през 1960 г.

Нколосо събира група от млади замбийци, които завършват тренировъчна програма, която включва спускане по хълмисти склонове във варел и вървене на ръце. Едно 17-годишно момиче на име Мата Муамба, заедно с кучето на Нколосо, Циклоп, са първите двама, избрани за пътуването до Луната.

За да подсигури финансирането на космическата мисия, Нколосо пише писма до ЮНЕСКО, Израел, САЩ и Обединените арабски емирства. Молбата да му бъде отпусната финансова подкрепа е отхвърлена от всички гореизброени, но все пак Нколосо остава оптимист за бъдещето на своята мисия.

„Замбийците не отстъпват на никого по отношение на науката. Моят космически план ще проработи със сигурност. Ще се смея в деня, в който забия флага на Замбия на Луната.“ казва Нколосо в интерв’ за „Асошиейтед прес“.

Пътуването до Луната обаче така и не се случва. Според Нколосо, причината е непланираната бременност на Муамба и няколкото напуснали доброволци от мисията. Макар и историята да не става широко известна за света, има спекулации до колко намеренията на Нколосо са били постижими изобщо и от гледна точка на финанси и на използвана техника. Някои дори се съмняват в адекватността на намеренията му предвид слабото ниво на подготовка.

Космическата програма на Замбия въпреки това вдъхновява книга и фотографска изложба на италианския фотограф Кристина де Мидел. През 2013 г. се появява документалният филм „Nkoloso: The Afronaut“, а година по-късно се прави и късометражен филм, посветен на историята. Историята на Нколосо също така е представяна многократно то различни местни артисти в Замбия.

Колкото до самият Нколосо, след провала на експеримента му, той е назначен за представител на първия президент на Замбия, Кенет Каунда. Длъжността на Нколосо е към Щаба за освобождение на Африка, който е център за освободителните движения от Мозамбик, Южна Африка, Зимбабве и Ангола.

Едуард Нколосо умира на 4 март 1989 г. Мъжът има важна роля в Замбия преди и след обявяването на независимостта й. Преди това като един от борците за нея, който дори е бил в затвора, а след това като виден учен и посланик на идеята за освобождение на африканските територии.