shareit

Великите любовни истории: Доли Партън и Карл Томас Дийн: Един кънтри романс с пикап, крайпътен ресторант и провинциален пастор

| от Мая Вуковска |

Когато бях на седем или осем, вкъщи имахме само няколко плочи с детски приказки и Лили Иванова. Затова никога няма да забравя първата чужбинска такава, която майка донесе след едно турне в САЩ през 1979 г. Беше запис на лайв концерт на най-големите американски кънтри звезди от онова време. Един от по-големите ми братовчеди, Валери, който се водеше най-отвореният в семейството, защото знаеше английски и ходеше с истински дънки, а не с дънковите имитации, произвеждани в завод “Билияна” Петрич, реши, че освен да ми преведе заглавията на песните от албума, е важно да ме просвети кой кой е на общата снимката на обложката.

Този с дългата коса е Уили Нелсън, облеченият в черно е Джони Кеш, това е Доти Уест, а тази с тясната блузка и големите бомби е Доли Партън. Вгледах се в симпатичното лице с тръпчинки и крехката като на порцеланова статуетка фигура, увенчана с корона от сякаш попила цялото слънце коса, и веднага я харесах. А когато я чух да пее “Coat Оf Many Colors”, звънливият й и чист като планински поток глас запълни останалата част от портрета, който се оформяше в детската ми главица при тази първа среща с Доли Партън.

40 години по-късно продължавам да съм й фен, макар че с времето музикалните ми интереси ме отведоха в съвсем различна посока. Оказва се обаче, че да харесваш кънтри изобщо не е необходимо условие, за да харесваш Доли. През 2022-а кънтри легендата официално влезе в Залата на славата на рокендрола, по повод на което тя закачливо заяви: “Е, предполагам, че вече съм и рок звезда!”

Но освен звезда на сцената през последните шест десетилетия Доли Партън винаги е била звезда в очите на един мъж – съпруга й Карл Томас Дийн, с когото са заедно вече 58 години!

Когато си отваряш очите на четири, няма как да пропуснеш момичето

Малко хлапета проявяват дързостта да изхвърчат от родното гнездо буквално на другия ден след най-последния учебен ден. Но родената през 1946 г. в колиба на брега на река Литъл Пиджън в Тенеси Доли Ребека Партън го прави. 18-годишната девойка събира малкото си багаж в два куфара и заминава за Нашвил, столицата на кънтри музиката, за да се пробва в музикалния бизнес.

Наречете го съдба или чиста случайност, обаче още през първия си ден в Нашвил Доли среща любовта – голямата и единствената. И то възможно на най-необичайното място!

Когато 21-годишният Карл минава с пикапа си покрай една обществена пералня, погледът му е привлечен от стройно миньонче с разкошни руси коси, събрани в кок. Не се сдържа и й подвиква през сваления прозорец. Успява да привлече вниманието на непознатата и веднага я кани на среща. Тя хем отказвам, хем не съвсем – казва му, че на другия ден ще бъде бавачка на племенника си, но няма нищо против, ако мине през тях, за да си поговорят.

Карл не пропуска нито един от следващите дни да прави компания на Доли, докато те се занимава с детето. Понеже  момичето не смее да го пусне в къщата, за да не тръгнат слухове из квартала, двамата прекарват часове в разговори, седнали на верандата. Когато лелята си взима свободен ден от работа и освобождава Доли от задълженията й, тя и Карл най-после имат възможност да излязат на истинска среща.

Мятат се на пикапа и Карл я кара право в къщата на родителите си, за да им представи приятелката си, за която съвсем сериозно възнамерява да се ожени. После я води на вечеря…  в драйв-ин заведение на “Макдоналдс”.  Както Доли ще разбере в последствие, това не е някаква негова проява на ексцентричност, нито пък на лош вкус. Просто Карл предпочита да посещава само места, където се чувства удобно, в свои води.

Не трябва да караш любовта да чака

Въпреки че от компанията Combine Publishing, за чийто лейбъл Доли Партън е наета да пише песни, я съветват да изчака поне още година преди да се омъжи, талантливото момиче е убедено, че когато си срещнал истинската любов, не трябва да я караш да чака. На 30 май 1966 г. двамата с Карл си казват “да” в Ринголд, щата Джорджия на скромна церемония, на която присъства само майката на Доли.

“За сватбата мама ми уши малка бяла рокля, тикна в едната ми ръка букетче цвета, а в другата – джобна Библия. Не исках да се женя в кметството, понеже нямаше да се почувствам наистина омъжена. Затова карахме, докато не попаднахме на малка баптиска черква. Отидохме при пастор Дон Дювал и го попитахме без заобикалки дали може да ни ожени веднага. Той се съгласи. После си направихме няколко снимки на стъпалата пред черквата.”

За първи и последен път

Колкото и странно да звучи, въпреки голямата известност и светска ангажираност на Партън, тя и съпругът й са се появявали заедно на червения килим един единствен път за целия си над половинвековен съюз! Това се случва през същата година, през която се женят. 20-годишната певица получава първата си награда за песен на годината за “Put It Off Until Tomorrow”. Но след церемонията по връчването на наградата и последвалата официална вечеря Карл дава да се разбере, че този тип прояви изобщо не са му по вкуса.

“След вечерята,” разказва Партън, “се качихме в колата си и потеглихме към къщи. По едно време Карл се извърна към мен и каза:”Доли, искам да имаш всичко, което пожелаеш, и успехите ти ме правят щастлив, обаче моля те, не ме карай да те придружавам втори път на подобна тъпотия!”

Рече и отсече.

Само още веднъж лицето му ще се свърже с името на известната му съпруга и това е, когато се появява на обложката на четвъртия й албум, My Blue Ridge Mountain Boy, за която Карл позира, седнал върху дървени трупи в стила на мъжа на Марлборо – с карирана риза, дънки и ботуши на дървосекач.

Коя е Джолийн?

През октомври 1973 г. Доли Партън записва песента, която ще се сдобие с иконичен статут и ще се превърне в нейна запазена марка – “Джолийн”. (За информация на по-младите ни читатели: Не, Майли Сайръс не е оригиналният изпълнител на популярното парче!)

Запитана дали има конкретна случка, инспирирала написването на песента, в която лирическата героиня се моли на някоя си Джолийн да не й отнема любимия мъж, Партън разказва:

“Имаше една банкова касиерка, която много си беше паднала по мъжа ми. На него му харесваше да ходи точно в тази банка, защото още при влизането, тя зарязваше всичко друго и го обсипваше с внимание. Аз пък на майтап се правех на ревнива и го закачах: “Да му се не види, много често почна да ходиш в банката! Не ми се вярва да имаш чак толкова пари.”

Така й хрумва идеята за тази безобидна песничка, която обаче хората са свикнали да възприемат като заплаха за едва ли не кървава саморазправа между две жени, борещи се за сърцето на един мъж.

До Луната и обратно

Така се нарича песента, посветена на Карл, която Партън включва в  албума си “Радостен шум”, който е и саундтрак към музикалната комедия от 2012 г. със същото заглавие. Във филма самата тя влиза в ролята на вдовицата на диригента на църковния хор в малък провинциален град, който е изправен пред угрозата да бъде разпуснат поради финансови проблеми.

“Искаше ми се да напиша хубава любовна песен,” казва певицата в интервю пред The Boot. “Във филма Крис Кристоферсън играе мой съпруг и си помислих, че за да направя нещата по-реалистични и съответно по-затрогващи, ще трябва да мисля за моя Карл, когато пиша музиката. Защото той е човекът, когото съм обичала през по-голямата част от съзнателния си живот и продължавам да обичам с цялото си сърце.”

На 30 май 2016 г. по случай 50-годишнината от брака си съпрузите решават да подновят брачните си обети. За специалния случай Доли се подготвя особено старателно: “Издокарах себе си и мъжа си в най-хубавите ни дрехи. Той приличаше на холивудски актьор. Направихме малко събиране у дома, на което бяхме поканили няколко роднини и семейни приятели. Нарочно не планирахме нищо грандиозно, защото не искахме да вдигаме много шум около златната си сватба.”

Заради специалния случай Карл се решава на нещо крайно нетипично за него и прави първото си публично изявления относно тяхната връзка: “Когато видях Доли пред пералнята през онзи ден, първата ми мисъл беше, че ще се оженя за това момиче. Втората ми мисъл беше: Леле, колко е хубава! Това беше моментът, в който животът ми започна и не бих заменил последните 50 години от него за нищо на света.”

Hollywood Star Dolly Parton

Нещото, което живее под стълбището

Заради затворения си характер и нежелание да се появява на публични места, нито пък в социалните медии в компанията на жена си, години наред Карл е бил обект на всякакви фантастични спекулации – като се започне от това, че с Доли са във фиктивен отворен брак и се стигне до абсурдната теория, че такъв човек изобщо не съществува. Певицата обаче е свикнала и не се вълнува изобщо какво хората мислят за брака й. “Карл е тих, сдържан и не особено общителен човек.

Още от началото на връзката ни той си направи добре сметката, че ако веднъж позволи на другите да пристъпят в личното му пространство, това ще сложи край на анонимността му. И беше прав. Аз винаги съм уважавала неговото решение и съм се опитвала, доколкото мога, да го държа встрани от светлините на прожекторите. Още преди години той ми заяви: “Не избрах този живот. Ти го избра. А аз избрах теб. Но можем да намерим среден вариант – хем да сме заедно, хем всеки в своя собствен свят.” Направихме го. И ни се получи.

Забележка под линия: Карл Томас Дийн никога не е бил просто съпруг на жена си. Още в ранната си младост успява да си изгради име на успешен бизнесмен и въпреки че вече е пенсионер, компанията му за асфалтиране продължава да му носи големи годишни доходи. Макар че в сравнение с 500-те милиона нетна стойност на активите на съпругата му, неговите 20 милиона изглеждат просто като пари за баничка.

Dolly Parton in Nashville april 2005

Добър вечер, Зайо Байо

През юли 2021-а Доли Партън качва видео в Инстаграм, с което поздравява съпруга си по случай рождения му ден, без да подозира, че то ще стане вайръл. Но няма и как да бъде другояче, понеже тогава 75-годишната певица решава да отправи поздрава си, облечена като зайче на Playboy, което има много  за показване!

Във видеото Доли обяснява избора си на костюм, правейки историческа препратка към 1978-a – годината, в която позира като палаво зайче на корицата на иконичното списание.  “Понеже знам, че тази корица му е любима, затова ми се искаше да го зарадвам за рождения му ден, обличайки се по същия начин както тогава,“ казва Доли. “Даже след 57 години заедно той все още смята, че съм готино гадже и сега, като ме види така, надявам се, че няма да се отметне от думите си.” Сигурна съм обаче, че не само Карл, но и никой с ума си не би казал “не” на такова “зайче”. Макар и отдавна вече в менопаузата.

Доли Партън и Карл Дийн нямат деца. Но този факт никога не е бил повод за терзания или драма в семейството им. “Господ си знае работата,” обича да казва Доли. “Винаги съм мислела, че това е неговият специален план за мен – да нямам собствени деца, но за сметка на това всички чужди деца да бъдат като мои. Така и стана.”

 
 
Коментарите са изключени за Великите любовни истории: Доли Партън и Карл Томас Дийн: Един кънтри романс с пикап, крайпътен ресторант и провинциален пастор

Повече информация Виж всички