Великите авантюристи: Мухтар Белхмухтар – неуловиямият

| от Александър Стоянов |

Още от Chronicle

Великите авантюристи: Василий Чуйков - бранителят на Сталинград
Великите авантюристи: Уинстън Чърчил - последният великобританец
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.

Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.

Колко пъти може да умре един човек? Ако вярваме на африканските правителства – поне три. През 2013 г., след години на преследване и награда от 100 000$ за главата му, обявена от САЩ, от правителството на Чад заявяват, че един от най-търсените терористи на планетата – Мухтар Белмухтар е мъртъв. Дни след тези твърдения, Белмухатр се появява публично, като опровержение. Две години по-късно, либийското правителство в Триполи заявява, че Мухтар е намерил смъртта си при ракетен удар на САЩ срещу среща на лидери на Ансар ас Шария – клонът на Ал Кайда в Либия. Няколко дни по-късно, Михтар отново е жив пред камерите.

Месеци по-късно, през ноември 2016 г., излиза трето твърдение за смъртта му, този път в следствие на операция на френските спец части. Официално се приема, че атаката е била успешна. Въпреки това не съществува неопровержимо потвърждение за смъртта му. През 2018 г. саудитското списание „Ел Маджалаа“ излиза с публикация, според която Бел Мухтар е все още жив, действайки в редиците на либийската джихадистка структура ал Мурабитун, която в началото на 2017 г. се вля в редиците на Нусрат ал Ислам – клонът на Ал Кайда в Сахел. През 2020 г., в книга, чийто автор е тогавашният лидер на Ал Кайда – Айман ас Зауахири, Мухтар Белмухтар е посочен като един от „мъчениците за вярата“. Въпреки това, нито датата, нито мястото на предполагаемата му смърт са уточнени. Най-разумна остава страницата на Белмухтар в Уикипедия, където, просто за всеки случай, не е вписана дата за смъртта му.

Човекът, който ще държи под напрежение целия Сахел в продължение на години, е роден на 1-ви юни, 1972 в град Градаиа в централен Алжир. Родното място, както винаги, е важно. Гардаиа е стар средновековен търговски и религиозен център, основан около 1050 г. от сектата на ибадите – течение в исляма, обвързано с хариджитите – част от най-отдадените последователи на Али и едни от първите шиити в историята. Ибадите се развиват като преследвана общност, което ги превръща в хора, разчитащи на сплотеност, вярност и скептицизъм към всеки чужденец.

В Атласките планини на Северозападна Африка, ибадите намират възможност да се еманципират от религиозните преследвания и да изградят ново начало за себе си и за следващите поколения. Именно тези специфики на духа и вярата се предават през следващите поколения. Духът и традициите на ибадите се смесват с нравите на местните племена – туареги и амазиги – древните берберски господари на Сахел. Тези племена са силно привързани към своите земи и са крайно мнителни към всеки чужденец.

Храбри, жестоки, благородни, войнствени – това са хора, изтъкани от противоречия, споени в едно неразривно цяло от палещите лъчи на безмилостното пустинно Слънце. Всяка слабост означава смърт, всяко колебание – провал. Не е изненадващо, че в продължение на десетки векове, тези народи остават господари сами на себе си. Единствен ислямът, изграден от хора с близки нрави и произход, се оказва способен да преодолее бариерите, които пустинните народи на Сахел издигат около себе си. Новата вяра им дава единство, политически и социални идеи и ги обединява. До началото на XIX век, туарегите живеят непокорни и пълновластни господари на Сахел.

Нещата се променят с нахлуването на французите в Алжир през 1830 г. Завоеванието на Алжир продължава над 100 години, като някои части са поставени под директен контрол едва към 1956 г., когато движението за освобождаване на страната от колониализма набира сила. Родния край на Мухтар Белмухтар е подчинен ок. 1903 г. при това с доста условности за реалния контрол, който французите успяват да упражнят върху местните. За това време, французите дават близо половин милион жертви, а още около 1 100 000 алжирци намират смъртта си.

През 1954 г. избухва войната за независимост на Алжир. Тя ще продължи осем години и ще донесе така мечтаната независимост. За Франция разгромът означава край на колониалната империя, а политическата криза, предизвикана от войната, води до рухване на Четвъртата република и изграждането на сегашната Пета република във Франция. Смята се че около 1 000 000 души загиват в следствие на войната – едва ли има род и населено място, чийто съдбини да не са променени завинаги от конфликта.

Именно в такава обстановка, сред едно население, търсещо своята идентичност и бъдеще, се ражда и Белмухтар през 1972 г., десетилетие след края на войната. Почти нищо не се знае за ранните му години, освен че баща му се нарича Мухамад, а майка му – Зора Чемха. Версиите за младежките му години са изключително противоречиви. Със сигурност служи в алжирската армия, където натрупва боен опит и умения и се издига чин.  Семейството му очевидно е заможно, тъй като края на 1990-те години, Мухтар сключва брак с цели четири заможни туарегски девойки. По този начин към сериозното влияние на собствения си род, Белмухтар добавя и семейните връзки с местните кланове. Важно е тук да се разбере, че при обществата в Сахел, най-важното нещо е подкрепата на родовете и племената, а не толкова някаква формална политическа афилиация.

През 1991 г. заминава за Афганистан, където се присъединява към муджахидините. Според различни версии или по време на учения, или в хода на сражения с правителствените сили, шрапнел засяга лявото му око, което му спечелва един от множеството прякори, с които е известен – Едноокия. Както всеки муджахидин, Мухтар избира свое бойно име, с което да бъде назоваван – Халид Абу ал Абас.

Година по-късно, в родината му избухва Алжирската гражданска война (1992-2002 г.), наричана още Черното десетилетие. Ислямистката партия (FIS) обвинява светските си опоненти в про-френски политики. Оспорваните избори през 1991 г. дават неясни резултати, което води до ескалация на насилието. Междувременно, радикални ислямистки групи сформират собствено движение – Въоръжена Ислямска Група (GIA). Тя е подкрепена от Ал Кайда и именно в нейните редици се вливат стотиците алжирски муджахидини, сражавали се в Афганистан>С ред тях, естествено, е и Мухтар Белмухтар.

GIA се прочуват с кървавите си атаки и атентати, и безскрупулното изтребление на цели села в териториите, които се опитват да контролират. Белмухтар се възползва от богатия си боен опит, за да се наложи като ръководна фигура. Към 1996-97 г. вече е считан за един от основните командири на GIA. Въпреки това, Белмухтар скоро се разочарова от множеството вътрешни противоречия в организацията. Самият той предпочита да търси отмъщение срещу чужденците за случващото се в Алжир, докато други лидери издигат на преден план вътрешното прочистване.

През 1998 г. Белмухтар окончателно се отделя от GIA и се присъединява към местна салафитска организация в Южен Алжир, която в последствие ще прерасне в основа на „Ал Кайда в Ислямския Магреб“ (AQIM). На база на своя престиж и „постижения“, Белмухтар бързо се издига до един от основните водачи, а в последствие на него е поверен контрола върху икономическите операции на групировката в Южен Алжир, свързани с нелегален трафик на най-различни стоки през скритите пътища на Сахара. Печалбите му от контрабанда на цигари са толкова големи, че започват да го наричат „Господин Марлборо“.

Използвайки семейните си връзки сред туарегите, Белмухтар разширява своите операции отвъд границите на Алжир. Според доклад на американското правителство, Мухтар оглавява мрежа от бойни и мафиотски звена, които се простират на територията на Алжир, Мали, Чанд, Нигер, Мавритания, Тунис и Либия. Престъпно-джихадистката му империя се храни с нелегален трафик на всичко възможно, в това число хора и оръжие. Същевременно, групата извършва атаки срещу различните правителства и воюва срещу други джихадистки картели, оформили се на фона на политическата криза в Сахел от края на XX и началото на XXI век.

Първата поява на Белмухтар на „голямата сцена“ идва през 2005 г., когато групата му – Катибат ал Мулатамин (Маскираните), атакува база на мавританската армия край град Лемгейти. 15 души са убити, а 17 – ранени. Ударът е нанесен срещу подразделение, което преди това извършва съвместни учения с американски войници. Белмухтар се хвали, че успешната му акция е сред причините за държавния преврат, довел до падането на мавританското правителство същата година. Едно е сигурно, джихадо-крателите процъфтяват в състояние на политически хаос и техните звена правят всичко възможно, за да го пораждат.

Междувременно, голямата структура на алжирския джихад, в която важно зъбно колело е Белмухтар, се оказва въвлечена в международните отношения и т. нар. Война срещу Терора. През 2003 г., когато САЩ нахлуват в Ирак, салафитската група за проповед и борба (GSPC) сменя своето ръководство, обвинено в прекомерна „умереност“ (явно бомбените атаки срещу алжирските власти и всички форми на престъпност не са били достатъчни – б.а.). Новият водач – Абделмалик Друкдел, решава да се сближи по-тясно с Ал Кайда. През 2004 г. магребските джихадисти създават канал за прехвърляне на бойци и оръжие от Магреба към Ирак, а Друкдел разговаря директно с водача на Ал Кайда в Ирак – Абу Мусаб ас Заркауи. Две години по-късно, през 2006 г., GSPC официално се присъединява към Ал Кайда под названието „Ал Кайда в Ислямския Магреб“.

Каква е ролята на Белмухтар в тази еволюция остава неясно. От една страна, някои изследователи смятат, че той е скептичен към поставянето на алжирските бойци под шапката на Ал Кайда. От друга страна верността му към Друкдел е непоклатима. В интервю, което Белмухтар дава през 2006 г. той заявява, че е служил като водач и защитник на няколко пратеничества на Ал Кайда, пътували из Сахел след атаките от 11-ти септември, 2001 г. Междувременно, той попада в полезрението на американското разузнаване през 2003 г., но правителството на САЩ отказва да разреши военните да се опитат д аго елиминират или да споделят разузнавателни данни с правителствата на Мали и Мавритания. Недоверието на САЩ към африканските режими (съвсем не безпочвено – б.а.), се оказва благодатно за Белмухтар и други хора от неговите кръгове, които продължават да извършват дръзки атаки срещу местни и чуждестранни цели през цялото първо десетилетие на XXI век.

През 2007 г. Белмухтар стои начело на атаката, довела до убийството на петима френски туристи в Мавритания. Година по-късно, той и хората му отвличат  двама канадски дипломати и ги държат срещу откуп в продължение на 130 дни. През същата 2008 г., алжирски съд издава първата от общо две задочни смъртни присъди, издадени срещу Белмухтар. През 2011 г., Белмухтар стои зад неуспешен опит за убийството на израелския посланик в Мавритания.

През 2012 г., Белмухтар и Друкдел влизат в остро противоречие. От една страна, Друкдел се бои от нарасналата популярност и връзки на Белмухтар. От друга, Мухтар се държи като самосиндикален господар на своите части и започва да отказва да приема заповеди, освен ако те не идват директно от лидера на Ал Кайда – Айман ас Зауахири. През 2014 г. Асошиейтед прес обявяват че са получили достъп до автентично писмо от 2012 г., в което става ясно че висшия съвет на AQIM е обвинил Белмухтар в злоупотреба с власт и неспособност да извърши „някой значим удар, какъвто достъпните му ресурси предполагат“. В резултат от тези търкания, Белмухтар се отцепва от AQIM и обявява създаването на собствена джихадистка група, която запазва верността си към централното командване на Ал Кайда.

Същата година в Мали избухва гражданска война. Туарегите в северната част на страната се съюзяват с редица ислямистки и джихадистки фракции и обявяват създаването на република Азауад, която обхваща ок. 60% от територията на Мали. Това предизвиква реакцията на международната общност.

Франция организира коалиция от партньори, сред които САЩ, Великобритания, Германия и Нидерландия, и започва операция по ликвидиране на джихадистите и сепаратистите. Белмухтар се включва в борбата, като дни след френската интервенция, силите на Мухтар атакуват френска рафинерия в Ин Аменас, където вземат 800 души за заложници. Атаката е последвана от ответна операция на алжирските спец части. Над 50 души са убити и ранени, отделно от около 30 терористи. Въпреки това, Белмухтар обявява акцията за успешна и заявява че тя е подкрепена от Ал Кайда и е в отговор на нарушаването на суверенитета на Азауад от западняците.

Година по-късно, Белмухтар обединява около себе си бойци от няколко групировки, отцепили се от AQIM и обявява формирането на организацията ал Мурабитун. Извършени са редица терористични акции, в това число атаки срещу френска уранова мина в Нигер, бомбени атаки в Мали и Нигер. САЩ увеличават наградата за главата му – дават 5 000 000$ за информация, свързана с местонахождението му. През същата тази 2013 г. идва и първото твърдение за ликвидирането на Белмухтар от чадийската армия. Оказва се, че хвалбите им са били напразни.

През 2014 г. Либия, която не успява да сформира стабилно правителство след свалянето на Муамар Кадафи през 2011 г., е хвърлена в кървава гражданска война. Белмухтар вижда възможност за извличане на престиж и печалби от ситуацията. Неговите милиции Мурабитун влизат в съдействие с Ансар ас Шария – либийското звено на Ал Кайда, което се оформя след 2011 г.

През 2015 г., Белмухтар организира и ръководи атаката срещу хотел Радисън Блу в Боманко, Мали. В резултат 22 души, от които двама от нападателите, са убити, а други седем са ранени. Същата година срещу него е извършена ракетна атака на американската армия, докато Мухтар преговаря с представители на Ансар ас Шария в Либия. Атаката се оказва безуспешна. Месеци по-късно, през 2016 г., хората на Белмухтар извършват дръзка атака срещу полицейска централа и хотел в столицата на Буркина Фасо, при които над 30 души са убити. Всички тези действия очевидно вдигат залога и САЩ и Франция подготвят съвместна операция за ликвидирането му, която е извършена през ноември, 2016 г.

Официалната версия е, че ударът е успешен и Белмухтар е мъртъв. Въпреки това, последвалите събития внасят сериозни поводи за съмнение. През май, 2017 г., съветът (шура) на Ал Мурабитун обявява че отстранява Белмухтар от водачеството на групата и го заменя с Абделрахман ал Санхаджи. През октомври същата година, алжирски съд издава втора задочна смъртна присъда по обвинения в терористични дейности. Няколко месеца след това излизат различни публикации, първо в саудитската преса, а след това и в сайта Middle Eastern Eye, които твърдят че Белмухтар все още е жив някъде из пясъците на Сахара.

Само Слънцето, звездите и дюните знаят днес каква е истинската съдба на Белмухтар. Човек, на когото Алжир, САЩ и „Ислямска държава са издали смъртни присъди“, Мухтар Белмухтар остава един от най-енигматичните лидери на обвързаните с Ал Кайда джихадисти в Сахел.  На съвестта му (ако има такава – б.а.) тежи смъртта на десетки невинни, както и милионите кървави долари, изкарани на гърба на трафиканти, съвременни роби и жертвите на дрогата и отровите, разпространявани от джихадо-картелите в Африка и Близкия Изток. Не може да има съмнение, че Белмухтар оправдава всичките си действа със Запада.

В своите интервюта той остава верен на идеите на Бин Ладен, че никоя жертва не е твърде голяма или напразна в борбата с потисниците на мюсюлманите. На хора като Белмухтар не може и не бива да бъде прощавано, но техните мотиви и позиции трябва да бъдат разбирани и осмисляни.

Единственият начин за превенция на джихада, особено в едно общество, понесло много и страшни лишения и страдания, е като бъде разбрана перспективата и позицията на тези отчаяни борци, които в своята изкривена визия за справедливост са готови да оправдаят безсмислената смърт на хиляди. Техните доводи трябва да бъдат разбрани, оценени и оборени, а проблемите, които ги пораждат, да се изкоренят и пресекат в зародиш. Образование, толерантност, разбирателство и човещина остават най-сигурните оръжия срещу тероризма в дългосрочен план.

 
 
Коментарите са изключени за Великите авантюристи: Мухтар Белхмухтар – неуловиямият

Повече информация Виж всички