shareit

Великите аванторюсти: Мохамед Али Паша – господарят на Египет

| от Александър Стоянов |

Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.

Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.

В края на XVIII век, Османската империя се намира в най-тежката криза в дотогавашната си история. Две катастрофални войни срещу Русия (1768-74; 1787-92 г.) водят до външнополитическо унижение и тотален разпад на въоръжените сили. Поставена на колене, Портата е принудена все по-вече да разчита на финансова и административна подкрепа от страна на провинциалните елити. Това води до издигането на т. нар. аяни – местни първенци и техните родове, които се превръщат в реалните господари на османските провинции. Към 1800 г., османското правителство контролира пряко не повече от 30% от цялата територия на страната, докато останалите земи се управляват от локалните деребеи.

В тази ситуация на политически колапс, през 1798 г. Османската империя се оказва във война с Франция. Разтърсвана от Революцията и последвалите режими, Франция се стреми да се издигне като първостепенна сила в Европа, която да диктува културното и политическо развитие на Стария свят. С цел да прекърши своя най-сериозен опонент – Великобритания, Франция се стреми да добие контрол над пътищата към Индия. За целта един млад и амбициозен генерал – Наполеон Бонапарт, организира инвазия в Египет. Идеята му е да създаде директна връзка между Средиземно и Червено море и от там френския флот да напредне директно към Индия.

Египет е владения на Османската империя, управлявано от стария военен елит на мамелюците – потомци на войниците-роби от Средновековието. Също както аяните в останалите провинции, мамелюшкия елит на практика властва над Египет, а назначавания от султана бейлербей е марионетка в ръцете им. Ожесточената борба с французите, дава възможност на падишаха да изпрати свои войски в Египет, които да наложат пряката му власт, получавайки сериозна подкрепа от Великобритания и Русия. Насред многопластовия конфликт, на преден план излиза един от най-големите опортюнисти и авантюристи на онази епоха – Мохамед Али.

Мохамед Али е роден в Кавала през 1769 г. в семейството на Ибрахим Ага – богат търговец на тютюн и собственик на малка търговска флотилия. Като част от албанския мюсюлмански елит в града, Мехмед Али израства в относително охолство, а семейството му играе ключова роля в управлението на града. Османските власти използват Ибрахим Ага, както и чичото на Мехмед – Хюсеин Ага, за да събират данъци и да организират наемнически отряди за охрана и контрол над православното мнозинство в града.

Бащата на Мохамед умира когато последния е още момче. Чичо му Хюсеин поема грижата за младежа и му осигурява дом, образование и работа. Мохамед отговаря на очакванията на своите роднини и бързо се издига посредством своята дързост, умение да работи организирано, бързо и ефективно, както и заради несъмнената си вярност. В рамките на няколко години младежът получава назначение като водач на отряд за събиране на данъци, както и на военен контингент наемници.

През з1801 г., Мохамед Али застава начело на отряд албански наемници, изпратени в Египет за да подкрепят основните османски войски, които трябва да омиротворят провинцията след изтеглянето на французите. Мохамед попада в сложна социална и политическа обстановка. Мамелюците се борят със зъби и нокти за да възстановят загубените си след френската инвазия позиции. Османската армия се опитва да наложи контрола на Портата над ключовата провинция. Местното население е изтощено от войни, а арабите и коптите не гледат с добро око нито на мамелюците, които са ги управлявали от векове, нито на възможността за разполагане на държавни войски в провинцията.

В тази ситуация, Мохамед проявява своите завидни умения на организатор и дипломат. Той използва своите сплотени и свързано от кръвно родство наемници, за да изгради мрежа от клиенти и покровители, с чиято помощ се превръща в посредник между отделните политически фракции. Проявявайки щедрост, самоконтрол и дисциплина, Мохамед Али скоро печели признателността и доверието на местното население. Изграждайки си собствена база от следовници и военни хора, той решава да направи следващата крачка.

През 1805 г., Мохамед Али използва силите си за да подкрепи надигането на египетското простолюдие срещу действащият валия Ахмед Хуршид паша. Последният е отстранен и изпратен в изгнание. Мохамед успява да се представи като верен на султана войн, който обаче е спечелил сърцата на местните. В тази светлина, Селим III решава да му гласува доверие и го назначава за нов валия на Египет.

През следващите две години Мехмед Али успява да се отърве от някои от основните водачи на египетското население и да привлече останалите на своя страна. Към 1808 г., когато султан Селим III е детрониран и екзекутиран от еничарите, Мохамед Али вече е де факто господар на Египет, надигравайки всички останали политически фракции. Единственият му останал опонент е кастата на мамелюците. През 1811 г., Мохамед Али кани техните водачи на празненство в крепостта на Кайро. В разгара на пиршеството стражите на Мохамед Али нахлуват в залата и избиват всички водачи на мамелюците. В следващите дни войските, верни на Мохамед Али обикалят основните градове в Египет и избиват остатъците от мамелюшката каста. Така, шест години след издигането си, Мохамед Али вече е единствен господар на Египет.

Успехите на валията не бива да бъдат разделяни от епохата, в която се развиват. Европа е разкъсвана от Наполеоновите войни, а към 1811 г. Франция е на върха на военната си мощ. Бонапарт контролира всички земи от Атлантическия океан до Русия, а роднините му седят на троновете на Испания, Италия и Германия.

За целия свят вече е явно, че европейците предлагат военно-политически модел, който превъзхожда всичко останало, действащо към онзи момент. Опитът на Селим III да наложи мащабни реформи в Османската империя се е провалил с гръм и трясък. Еничарите – най-засегнатите от възможните реформи, се вдигат на бунт и ликвидират падишаха. В Египет обаче нещата стоят другояче. Армията е изцяло подчинена на Мохамед Али. Войниците нямат привилегирован статус, а елитната войнска каста – мамелюците, вече са избити.

Първата стъпка от реформите на Мохамед Али е да преразпредели поземлените владения в Египет. Използвайки разгрома на мамелюците, валията ликвидира голяма част от именията им и раздава допълнителни земи на селяните. Премахнати са голяма част от остатъчните феодални задължения на селяните, а държавата налага стриктен контрол над търговията в страната с цел защита на местните стоки и изграждане на стабилен вътрешен пазар и износ. Властите насърчават отглеждането на по-технически стоки като лен и памук с цел да се пробие на пазарите на развиващите се индустриални сили в Европа и най-вече Великобритания.

Успоредно с поземлените реформи, в Египет започва изграждането на професионална бюрокрация. За целта Мохамед Али започва да наема европейци и да изпраща обещаващи млади кадри на обучение в различни европейски университети. Изгодни концесии, които държавата раздава, привличат множество европейски инвеститори, които започват изграждане на първите влакови линии в страната, както и язовири и по-модерни напоителни системи. Започва да се оформя и местна текстилна индустрия, чиято цел е да се превърне в конкурентна на европейската.

Сериозно внимание е обърнато и на армията. Войските на Египет са реорганизирани по френски образец, а след 1815 г. валията наема десетки френски ветерани в ролята на експерти и съветници, които да обучат армията. Създадени са манифактури за производство на оръдия и пушки, а в Александрия е открита модерна корабостроителница. Армията се набира по списъци от местното население, а наборниците преминават през тежка и продължителна служба.

Реформите засягат и правосъдието. Мохамед Али създава първата съвременна полиция в големите градове на провинцията. Разширени са правата на кадиите и е изградена система, напомняща на съвременната прокуратура, в която все по-сериозно внимание се отделя на веществените доказателства за сметка на устните показания.

Всички тези реформи превръщат Египет в най-добре функциониращата османска провинция. С това нараства и желанието на Мохамед да откъсне територията и да я превърне в своя персонална държава, която да не се подчинява на Портата. Въпреки това, следвайки своята вродена предпазливост, валията внимателно планира своите ходове.

През 1811-1812 г., за да затвърди верността си към новия султан – Махмуд II, Мохамед Али организира голяма експедиция срещу арабските племена в Арабия. Водени от рода Сауд, арабите превземат Мека и Медина и заплашват престижа на Османската империя. Египетските войски, вече приложили част от европейските реформи, успяват да разгромят бедуинските кланове и да отвоюват Хиджаз от Саудитите.

Десет години по-късно, завършвайки основните си реформи, Мохамед обръща поглед на юг. Войските му нахлуват по горното течение на р. Нил и завладяват днешен Судан. По протежение на великата река е изградена мрежа от крепости и аванпостове, с които Мохамед Али поставя под свой контрол големите търговски пътища и трасета за трафик на роби. Със завоеванието на Судан и поставянето на Хиджаз под контрол, Египет се издига до териториалния зенит на своето влияние.

След този значителен успех, султанът призовава Мохамед Али да помогне с потушаване на гръцкото въстание, което разкъсва Османската империя от 1821 г. насетне. Египетските войски пристигат в Елада през 1824 г. и скоро нанасят поредица от кървави поражения на гърците. Погромите, причинени от египетските войски, предизвикват остра реакция в тогавашна Европа. Великобритания, Франция и Русия подкрепят елинската кауза.

През 1827 г., в пристанището Наварино, египетската флота е напълно разгромена от армадата на Великите сили. Сухопътните войски също търпят големи загуби след изпращането на руски и френски войски на Балканите. В тази ситуация, Мохамед Али е принуден да отзове войските си и да поиска компенсация.

През 1831 г., валията заявява на султан Махмуд II, че в замяна за помощта, оказана в Хиджаз и Гърция, Египет следва да получи Сирия. Претенцията на Мохамед Али е посрещната остро от Портата. Решен да действа твърдо, египетския валия отхвърля зависимостта си от Истанбул и обявява война. През следващото десетилетие, египетските войски на няколко пъти нахлуват в Сирия и Анадола, нанасяйки тежки разгроми на османската армия.

Единствено намесата на Русия и Великобритания, които се стремят да запазят целостта на Османската империя, принуждават Мохамед Али да седне на масата за преговори.  В замяна на отказа от претенциите за Сирия, падишахът се съгласява, че Мехмед Али ще запази титлата си валия пожизнено, след което ще я предаде като наследствен пост на своите потомци. По този начин, родът на Мехмед Али ще управлява земите около Нил до 1952 г.

През последните години от своето управление, Мохамед Али става жертва на задълбочаващи се здравословни проблеми, завършили със състояние на тежка деменция през 1848 г.  Поради невъзможността си да управлява МохамедАли абдикира от титлата валия и я предава на сина си Ибрахим паша. Самият той се оттегля в двореца си, където умира на 2-ри август, 1849 г. в резиденцията си Рас ел Тин в Александрия. Следвайки волята му, тленните му останки са положени в голямата джамия, която самият той построява в крепостта на Кайро.

Мохамед Али остава в историята на Египет като велик реформатор и борец за превръщането на страната в модерна и независима политическа сила. Като създател на първата местна арабска печатница и поддръжник на арабските връзки със Запада, Мохамед Али се очертава като един от основоположниците на арабското Възраждане (Нахда). Мнозина от студентите, чийто стипендии плаща, се превръщат в основоположници на ново, модерно течение в арабската култура, от което в хода на XIX век ще се зароди светската арабска култура, превърнала се в двигател на социалното и политическо развитие на Близкия Изток през XX век.

 
 
Коментарите са изключени за Великите аванторюсти: Мохамед Али Паша – господарят на Египет

Повече информация Виж всички