shareit

Улици на историята: Иван Богоев – защитникът на българския език, който изпревари времето си

| от |

В рубриката „Улици на историята“ се стремим да представим имената, които остават завинаги в историята не само в учебниците, а и често са част от нашия живот. Използването на велики личности позволява тяхното име никога да не се забравя и освен това мотивира не само живущите, но и минаващите да търсят историята на тези хора.

Забелязали ли сте колко чужди думи използвате всеки ден? Някои от тях са разбираеми и минават под радара, други може да озадачават и всички тези разнообразни вариации често заемат мястото на други родни думи. Малко е странно, особено след като знаем, че българският език е един от най-богатите и спокойно може да се мери с всеки друг съвременен. Не случайно Иван Вазов поставя в малкия си джоб личности като Шекспир, макар и за самия англичанин да се говори, че зад името присъстват поне няколко души.

Интересен факт е, че докато днес приемането на чужди термини изглежда не само смешно, но и абсурдно, можем да забележим една много лична борба на интелектуалците непосредствено след Освобождението. Мнозина се опитват да прокарат линията на независимост и най-вече да помогнат за възстановяването на езика. След като Османската империя успява да разпростре своето влияние в Европа, забелязваме, че дори те нямат достатъчно думи за наименоването на всичко видяно.

Ето защо се получава и някакъв странен хибриден език, който остава своите следи и дълго след това. В квартал „Подуяне“ близо до булевард „Генерал Владими Вазов“ ще открием една малка улица с името „Иван Богоров“. Именно неговата история ще разгледаме в този материал, защото това е един от хората, които се борят активно срещу чуждото влияние и по-конкретно срещу изкривяването на говоримия и добре познат език. Животът на Иванчо Андреев Богоев започва с малко противоречия.

Някои източници посочват, че е роден в Карлово, други смятат, че е от Калофер. Важното е, че градовете са известни с даването на достатъчно възрожденци. Историята на Богоев (понякога се среща и като Богоров) е доста впечатляваща и през XIX век ще бъде един от сериозните пътешественици. За начало учи във Великата народна школа на вселенската патриаршия в Куручешме, Цариград. Там следва стъпките на Георги Раковски, Алеко Богориди и Сава Доброплодни.

Ivan_Bogorov_Second_instruction_for_the_bulgarian_language

Снимка: By Scroch – Собствена творба, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11590736

След това учи в Ришельовския лицей в Одеса. Заминава за Лайпциг, където учи химия, а в Париж завършва медицина. Живял е в Цариград, Пловдив и Букурещ. Преподавал е в Стара Загора и Шумен, поканен е в Славянския конгрес в Москва. Иван Богоев е един от интересните пътешественици и често пътува между Букурещ, Свищов, Търново, Габрово и изворник. Накрая се установява в Стара Загора. През цялото време се стреми да убеди своите съграждани да насочат децата си към български език, вместо модерния гръцки.

В Стара Загора (тогава Ески Зара) се изправя срещу основен опонент в гръцкия учител, радващ се на сериозно ученическо присъствие. През 1844 г. на 26-годишна възраст издава „Първата българска граматика“. В Лайпциг издава и първият български вестник „Българский орел“ по примера на Константин Фотинов, който е автор на първото българско списание „Любословие“. След като завършва медицина, Богоев успява да се установи в Пловдив и работи като лекар, но въпреки това не се отказва от основните идеи за битка в името на езика и книжовността.

Под тепетата започва да издава списание „Журнал за наука, занаяти и търговия“. Следващи публикации са „Книжовище и прочитание“, „Селски лекар“, „Упътване за български език“ и „Чисто-българска наковалня за сладкодумство“. По време на Руско-турската война служи като преводач. До тук можем да забележим, че говорим за човек, който има свободна професия и възможност да остане безучастен, без да се притеснява от евентуални последици. Въпреки това работи изцяло в тази насока и всяка негова книга, всеки материал и публикация, е изписан изцяло с български книжновни думи.

Това е едно от изискванията му, но другото по-важно е, че са необходими читатели, следователно Богоев се занимава много сериозно с възможностите да създаде още по-добри литературни трудове, с които да привлича вниманието. Към голяма част от трудовете ще добави и нещо още по-важно – той е автор на първите български пътеписи, изпреварвайки много от съвременниците си.

Алеко Константинов и Иван Вазов ще бъдат много назад в тази дисциплина. Българският книжовник, макар и да работи предимно като лекар, продължава да се гледа с насмешка и мнозина не разбират каква е истинската му битка. Въпреки това дори самият Вазов заявава, че са необходими повече такива хора, които смело да стряскат и отрезвяват онези, които пропускат едно от най-важните си качества – да създадават литература на чист език. В последствие Иван Богоев ще се превърне в почетен член на БАН. Иван Богоев умира на 1 ноември 1892 г. в София. До края на живота си се е смятал за луд, различен и дори безумец, но резултатът е повече от забележим, книгите бавно и сигурно започват да променят своя облик.

Заглавна снимка: By Litev – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=62543830

 
 
Коментарите са изключени за Улици на историята: Иван Богоев – защитникът на българския език, който изпревари времето си

Повече информация Виж всички