Ранавалона I – обикновеното момиче, което стана тиранична кралица

Истинското име на Ранавалона I e Рамаво. Родена през 1788 г. в Мадагаскар, тя има скромен произход. Когато баща й научил за заговор за убийството на бъдещия крал Андрианампоинимерина, той казал на господаря си и така заговорът бил разкрит. Като благодарност за това, че спасява живота му, крал Андрианампоинимерина осиновява Рамаво и се грижи за нея като за собствена дъщеря. Също така той уредил тя да се омъжи за сина му Радама.

Крал Андрианампоинимерина

Така, когато Радама става крал Радама I, Ранавалона става първата му от дванадесетте жени. Заради позиция й нейните деца са тези, които ще станат наследници на трона. Както в много култури, необходимостта от създаване на „наследник и резервен наследник“ е естествената следваща стъпка в брака им, за да се осигури, че властта ще остане в семейството. Въпреки това, крал Радама и Ранавалона никога не са имали деца. Това става сериозен проблем, когато кралят умира след като се заразява със сифилис.

На този етап тя вече се беше сприятелила с много хора, които вярваха в традиционния начин на живот на Мерина (тяхното племе). Съпругът й приживе бе допуснал християнски мисионери в Мадагаскар, което му спечелва много врагове, а хората се опасяваха, че племенника му, Ракотобе, ще последва стъпките на чичо си. Така много от по-консервативните традиционалисти започват да вярват в Ранавалона, а тя успява да събере достатъчно военни, за да удържи двореца през първите няколко дни след смъртта на Радама.

Така, когато хората дойдоха да защитават правото на Ракотобе за трона, те бяха изправени пред избор: приемете Ранавалона като кралица или си понесете военните последствия.

Ранавалона I

Хората правят по-животосъхраняващия избор и в резултат на това едно момиче от простолюдието се издига до кралица – коронацията й е на 12 юни 1829 г. Едно от първите й действия бяха да убие Ракотобе и майка му, заедно с много негови роднини. На коронацията си тя обяви:

Никога не казвайте: „Тя е една слаба и невежа жена, как може да управлява такава огромна империя!“ Аз ще управлявам за щастието на моя народ и за славата на моето име! Няма да се поклоня на други богове, освен на моите предци. Океанът ще бъде границата на моето царство и няма да отстъпя дори дебелината на един косъм от моето царство!

Силни думи, но дали наистина управлението на Ранавалона е направило народа й щастлив? Със сигурност тя се опита да се придържа към традиционните ценности като прекратява почти всички политически решения на съпруга си: тя гони мисионерите, разтрогва търговските споразумения с Франция и Англия и отблъсква последвала атака от френския флот.

Режимът на Ранавалона изискваше брутална дисциплина. Ако някой по някакъв начин събуди съмнения, че не може да му се вярва, той трябва да изяде три пилешки кожи, а след това да поеме ядката на растение, която ще го накара да повърне. Това, според кралицата, е адекватен и достатъчен начин за човек да докаже верността си.

Веднъж един от любовниците на Ранавалона – когото тя хваща с друга жена – отказва да яде кожи и в следствие на това незабавно е намушкан в шията. След една битка срещу французи и англичани, тя взима 21 от главите им и ги набучва на колове, които поставя на брега, за да служат за предупреждение за следващи евентуални нападатели. Друг е въпросът, че тази битката всъщност е спечелена, защото мадагаскарците имат късмет – много от чужденците падат жертва на малария.

Ранавалона също така изцяло забранява практикуването на християнство в своето царство; тя не иска да има нищо общо с християнската вяра, кръщенията или неделните служби. През 1835 г. тя каза, че няма да отказва на чужденците свободата им на религия, но това не е нещо, на което трябва да се учи нейния народ и „който наруши законите на моето царство, ще бъде убит – който и да е той“.

В следствие на политиките на кралицата, много християнски лидери бягат, оставяйки своите поклонници да се оправят с глобите, затвора, изтезанията и екзекуцията, които следват по новите закони. В един момент Ранавалона нарежда 15 християнски лидери да се завържат с въжета и да се провесят над скалисто дере. След това тя прерязва въжетата, запращайки ги да се срещнат създателя си. Смята се, че няколко хиляди души са били наказани по религиозни причини по време на управлението на Ранавалона.

Разбираемо, много от съвременните й европейски лидери представят Ранавалона като груб и тираничен владетел. Дори нейните собствени хора стават все по-предпазливи, особено когато поведението й ескалира към все по-хаотично. Например, през 1845 г. тя иска целият съд – заедно с огромен брой слуги и роби – да отидат на лов за биволи. Съответно общо 50 000 души тръгват на лов за биволи. Те носят със себе си много малко храна и вода и в допълнение, за да изпълнят правилно нарежданията на Ранавалона, трябва да построят нов път. Мнозина умират от глад и изтощение и се смята, че около 10 000 души са загинали по време лова, който продължава 4 месеца и в който между другото не е убит нито един бивол.

Ракото

Раналоналона ражда син на име Ракото, който по традиция стана законен наследник на покойния цар Радама. Ракото не беше съгласен с много от политиките на майка си и участва в няколко заговора срещу живота й, нито един от които успешен. Независимо от това, той все пак е обявен за наследник на трона и го поема, когато тя умират от естествена смърт през 1861 година.

„Луда“, макар че може да е била и просто брутална по нрав, Ранавалона всъщност е някои положителни качества като политик и лидер. Тя направи всичко възможно, за да запази културното наследство на своята страна – защитава го от набезите на по-мощни държави, които искат да се възползват и от природните ресурсите на острова, и разширява територията си, за да обхване в крайна сметка почти целия Мадагаскар. Въпреки това смъртта става тема и на погребението на Ранавалона. На погребението й случайно се запалва варел с барут и последвалата експлозия убива няколко от присъстващите – ужасен, но може би подходящ край на нейното царуване.

Ракото, който взе името Радама II след коронацията си, премахва много от политиките на майка си, но се оказа неспособен да премахне заговорите за убийство му, и съответно е премахнат само няколко години след възкачването си.