Питагор е смятал, че бобът има човешки зародиши и това може да го е убило

 

На философа често се приписват много научни и математически открития – той определя, че утринната звезда и вечерната звезда всъщност са планетата Венера, както и, разбира се, популярната Питагорова теорема.

Но ако трябва да сме честни, той е бил и малко чалнат.

Питагор е имал доста странни вярвания, дори за времето си. Вероятно не са ви учили по математика, но той всъщност е ръководил комуна, която забранявала на последователите си да носят вълна и ги заставя да си обуват десния сандал преди левия.

Най-хубавата част от убежденията му обаче е свързана с боба.

Видите ли, Питагор вярвал, че когато умреш, душата ти се прехвърля в друго животно. Макар да не знаем със сигурност, твърди се, че той спира да яде месо, за да не стане така, че да изяде някой свой мъртъв приятел.

Но той не само вярвал в това, но и че хората и бобът идват от един и същи източник – и решил да проведе експеримент, за да го докаже. Питагор взел един куп боб и го заровил, без да си дава сметка, че това рядко се прави с хората, и изчакал да порасне за няколко седмици. Когато изкопал бобчетата, посочил как те приличат малко на човешки зародиши.

Доволен от своя експеримент и без дори да си направи труда да опита същото нещо, но с човешки труп, той заключил, че яденето на боб по същество би било като канибализъм, и забранил на своята комуна да го яде.

За Питагор и неговите последователи бобът можел да съдържа душите на мъртвите.

Смачкването или натрошаването на боб се смятало за убийство, дори и да не стигате дотам да натъпчете трупа в устата си. По същество възгледите му превръщат яденето на пържен боб в акт, равностоен на подвизите на Ханибал Лектър (който е най-известен с това, че също е ял боб).

Според легендата философът дори отделил време от натоварената си програма, за да обясни на един вол, че никога повече не бива да яде боб, докато пастирите го гледали и се кикотели – а по-късно се изненадали, когато волът действително спрял да яде боб.

Убеждението му, макар че определено е било налудничаво, в крайна сметка довежда до неговата смърт. Както при всички подобни легенди, трябва да приемете и тази с известна доза скептицизъм, въпреки че е забавна.

Според нея синът на благородник на име Килон се опитал да влезе в сектата на Питагор, но бил отхвърлен заради нежеланието си да спазва правилата за обучение, които включват 5 години мълчание, преди дори да се стигне до триъгълниците.

Естествено, Килон сформирал тълпа (такива били порядките по онова време), за да нападне Питагор и да изгори сградите на комуната. Докато учениците бягали, тълпата ги пробождала до смърт, но Питагор успял да избяга от нападението благодарение на приятелите си, които образували човешки мост, за да го прекарат. За съжаление, докато бягал, се случило най-лошото: Пътят му го отвел право в бобово поле.

Отказвайки да стъпче полето, за да не извърши геноцид, Питагор е настигнат и прободен с нож до смърт.

* * *

Различни други теории за смъртта на философа включват, че след като последователите му са били убити в пожара, той е умрял от самоубийство или пък е умрял от глад, докато се е криел от тълпата. Което е много по-малко весело и забавно.