shareit

Норвежкият командос, който оцеля 63 дена в арктическа Норвегия – единственият избягал от немците

| от |

През март 1943 г. един 25-годишен норвежец ще успее да се превърне в легенда и да напише своята собствена история завинаги във вечността. Името му е Жан Балсруд и в екип с още трима командоси и осем моряка ще се впусне в едно от най-незабравимите приключения. Заедно с екипа си трябва да замине до северния арктически кръг за крайната дестинация остров Шетланд.

Бойците използват прикритието на рибарската лодка Братхолм. Екипът от четирима души трябва да събере разузнавачи в областта и да помогне за подсилването на партизанското движение в Норвегия. Основната им мисия е обвързана със саботажи и унищожаване на вражеските инсталации. След извършването на една атака, командосите трябва да се преместят на друга случайна и да продължат действията си. След провеждането на атака на о-в Шетланд, следващата им цел е остров Тромсо, който се намира на около 500 километра от арктическия кръг.

По пътя си правят само една грешка и осъзнават, че вече са изложени на риск. По пътя си правят една допълнителна спирка, за да се срещнат с контакта, на когото да предадат информация относно движението на операциите. Командосите не подозират, че са объркали лицето, защото заговарят един магазинер, който очевидно няма никаква представа какво му споделят непознатите. Осъзнали грешката си, агентите са побързали да избягат. Жан не е сигурен дали магазинерът няма да се свърже с немските власти, за да ги издаде или по-лошо да бъде подложен на разпити и да признае всичко. Бързат да се качат на борда и да се скрият в открито море.

Подозренията не са случайни, на 30 март немски боен кораб открива рибарската лодка. Преди вражеския плавателен съд да ги доближи, командосите вече са поставили експлозиви в каютата си, за да не оставят никаква информация. Целият екипаж стига до бреговете и преди да успее да избяга, немците откриват огън, мнозина са застреляни, но капитанът на кораба, както и двама от норвежките партизани са заловени. Успява да избяга само Жан. След като успява да изплува на брега, отвръща на огъня и убива един немски офицер и ранява войник.

Шансовете му за оцеляване клонят към нулата. Войникът е мокър до костите си, няма никакво оборудване и мунициите са на привършване. Лутайки се сам в неизвестна точка на Северна Норвегия, Жан започва да очаква най-лошото. Не може да се довери на абсолютно никого, а и знае, че немските позиции в региона са особено засилени. Спасението идва под формата на две тийнейджърки, излезли на разходка в гората.

Жан няма друг избор и ги моли за помощ. Момичетата го водят веднага у дома си, запознават го с родителите си и го инсталират пред камината. Намират му сухи дрехи, подготвят по-здрава вечеря и добавят сухи зимни обувки. За по-голяма безопасност, един от синовете на фамилията ще преведе командоса до остров Рингвасоя, където друг роднина трябва да го скрие за известно време, а след това да го преведе с лодка до централното командване на Норвегия. За съжаление въпросният мъж така и не е открит.

За него се знае, че е напуснал дома си рано сутринта и не се е върнал. Жан продължава своя поход сам и пътува само през нощта, докато през деня търси укритие при местни норвежци, които са готови да му помогнат. Островът не е толкова голям, но немското присъствие е засилено. Командосът знае, че го издирват, а всеки, който помогне, се заплашва със смърт. Норвежците са инати северни хора, които трудно биха могли да преклонят глава пред своите нападатели, следователно правят всичко възможно, за да продължат битката на Жан.

Един рибар ще го заведе до норвежка земя и му дава чифт ски, с които да се движи по-лесно.

За съжаление Норвегия е враждебна не само към немците, но и към своите собствени хора. Командосът се озовава в лавина, която чупи едната ска. Хранителните запаси също са отнесени от снежната маса. В следващите четири дена ще трябва да оцелява само на пост и молитва, да се ориентира по звездите и да търси помощ. Съдбата е милостива и на зазоряване ще забележи комин на ферма. Със снежна слепота, прегладнял от глад, той е описан от норвежкото семейство като жив мъртвец, който дори не можел да говори от студ. По-приятната новина е, че Жан се озовава в семейство, което има преки връзки със съпротивата.

На 12 април спасители пристигат с лодка, за да вземат бедстващия Жан и да го извозят до Лингенфьорд, където да бъде лекуван в хижа, кръстена от самия него – „Хотел Савой“. Въпросната е секретна и труднодостъпна локация, превърната в лазарет за войници от съпротивата. По това време норвежецът вече е смятан за истински герой, но остава далеч от гордостта. Болката в краката му е нечовешка, а освен това палците на краката са  придобили сиво-черен цвят. С първи симптоми на гангрена, не са изненада. За да не изгуби и двата си крака, боецът вади своето ножче и изрязва болните пръсти и на двата си крака. Прави всичко това сам, но по-късно лекарите ще потвърдят неговата диагноза.

На 24 април бунтовниците ще приберат Жан и с шейна ще го закарат до планините Ревдал, където трябва да се срещне с друга група, която да го закара в Швейцария. Пристигайки на мястото, групата на Жан не открива контакта. Отдават закъснението на факта, че времето е лошо, но след като знаят, че ще има среща, оставят Жан в шейната и го скриват в близките скали, като му казват и каква е паролата, когато пристигнат приятелите.

Изборът е изключително подходящ, защото е заслон и след четири дена в чакане, групата по приемането на ранения войник успява да се изкачи. Изпращат съобщение, че VIP-ът е здрав и готов да потегли. На 11 май Жан е скрит в пещера, в която остава цели 17 дена. Лекарската помощ закъснява и по спомени продължава да изрязва пръсти на краката си. Най-накрая е премахнал цели седем пръста, за да може да спре влошаването на състоянието си.

Последният курс е направен с помощта на двама доброволци, които са готови да използват по-мекото време, за да преместят Жан в Швейцария. Качват го на шейна, теглена от северни елени. Немски патрул ще ги забележи, докато се опитват да влязат в страната и ще стреля, но няма да има поражения. След близо 63 дни лутане в окупирана Норвегия, командосът най-накрая се озовава в болница. Лекарите питат кой е ампутирал пръстите, а хирургът е шокиран, когато разбира, че войникът сам е прибягнал до тази операция. Именно там разбира, че и неговите бойни другари са били изтезавани и екзекутирани по изключително безмилостен начин.

Командосът никога повече не вижда активни действия, особено след като не е в състояние да води никакви други сражения. Завръща се в Норвегия, когато е освободена, а малко по-късно получава и медал „Свети Олаф“ за заслуги по време на военни действия. Дори и на смъртния си одър, той ще напомни на всички, че не е герой. Жан умира на 30 декември 1988 г. Винаги ще твърди, че е спасен от хората в региона и точно те са истинските герои. Всяка година през юли, местните се събират и правят похода от 270 километра, който пресъздава цялото бягство на норвежеца към свободата.

На негово име е кръстена улица в родния му град – Колботн.

 
 
Коментарите са изключени за Норвежкият командос, който оцеля 63 дена в арктическа Норвегия – единственият избягал от немците

Повече информация Виж всички