shareit

Нина Онилова – украинската картечарка и герой на Севастопол

| от |

В миналото ще открием много малко армии в света, които са приемали жени в редиците си. Изключваме амазонките и някои племена, където защитата се е поверявала именно на тях. В историята ще открием, че има жени в Афганистан, както и Ирак, но никъде другаде не бяха допускани по обективните причини. Не говорим за липсата на сила или липсата на амбиция, за да се доказват. Войната е грозна и нито един мъж не иска да вижда последиците от нея върху жена – именно тя продължава да носи красотата, към която мнозина се стремят.

През Втората Световна война ще открием, че има много дами, които посягат към оръжието, за да се защитават и една от тях е украинката Нина Онилова. Едва ли някой е подозирал в какво ще се превърне, но несигурното време между две войни – родена е на 10 април 1921 г. – ни показва, че нито един човек не е очаквал да види толкова грозно лице. Нина се ражда в бедно селско семейство близо до крайбрежието на Крим. Животът ѝ със сигурност не е приказка – на 11 години губи и двамата си родители. Изпратена е в сиропиталище. По-късно ще пише, че след като няма семейство, всички хора са нейното семейство.

През 1934 г. се появява филмът „Чапаев“ и се пуска в целия съветски блок. Филмът е насочен изцяло към Червената армия и командир Васили Чапаев – комунистически герой от Руската гражданска война. С тежкото влияние на лентата и показването на суровия живот на селяните, които едва оцеляват за сметка на богатите, Нина не може да остане безразлична. Пропагандата по това време работи на много високи обороти, а и самият филм наистина успява да си свърши работата, след като по онова време е бестселър.

Варвара Мясникова

Най-важното е, че именно там се появява и първата героиня – картечарката Анка. Руснаците са искали да предоставят права и на жената, но не си мислете, че са питаели особено много за равните права. По онова време най-важното е било да се осигури повече работна ръка, в някои периоди жената-заварчик е напълно нормална професия.

В този случай Анка не е получила обичайната си роля на медицинска сестра, а на картечарка. Актрисата Варвара Мясникова определено знае как да влезе в обувките на бойните другари и бързо се превръща в лице на съпротивата. Съветската реалност настоява Анка да бъде земна и позната – няма да бъде свръхчовек или невижданата красавица, а нормално момиче, което се бори като войник.

Пропагандата работи, защото 13-годишната Нина вече знае какво иска да прави. Мечтата и да бъде следващата Анка ще успее да мотивира и много други нейни приятелки да се зачислят в армията. Преди войната, тя работи във фабрика през деня. През останалото време изучава работата на картечници. Включва се в паравоенния клуб – част от завода и преминава тренировъчен курс по стрелба. Завършва го с отличен.

През 1941 г. Нина се включва в Червената армия като полеви лекар в 54-та стрелкова дивизия, позната още като дивизията на Чапаев. Именно там ще се срещне и с Чапаев – героят на нейния любим филм.

По това време все още няма възможност да носи оръжие и медицинската помощ е вариант, с който да се доближи до войната. За изненада се оказва, че жените не са били допускани, макар и пропагандата да разказва една съвсем различна история. Опитва се няколко пъти да се включи в картечарски екип, но всеки път е принуждавана да продължава да обслужва ранените.

За битката в Одеса, тя ще има възможност да се докаже като боец. Докато сражението тече, украинката помага на ранен войник, чиято картечница е засякла. Немските войници наближават позицията, но след като няма достатъчно огън за отпор, единственият вариант за Нина е да помогне по възстановяването на оръжието.

Познанията ѝ в механиката позволяват бързо да преведе позицията обратно в огнева мощ. Успява да поправи оръжието и дори започва да стреля по наближаващата пехота.

Никой не можел да повярва какво се случва и как една жена е на път да спечели битката, която много мъже не са успели. Никой повече не се съмнявал в уменията ѝ, а както знаем, войната тепърва ще предостави някои нови изненади. През септември е на път да изгуби бойното си звание, след като позицията ѝ е ударена от минохвъргачка. Нина се лекува почти 2 месеца в болница и властите правят всичко възможно, за да не ѝ позволяват да се върне обратно на фронта. Младата жена се изправя на крака и е готова да избяга на фронта, но не и да се върне по-дълбоко в позициите, където да няма право по никакъв начин да противодейства.

След като няма никакво разбирателство, командването я изпраща като помощник в защитата на Севастопол. Нацистите правят всичко възможно, за да сринат тази крепост до основи и обстрелът продължава с денонощия. Украинците са принудени да се сражават в руините. Снайперистите трябва да се крият в абсолютно всички възможни отломки, куршуми летят от всички страни, но най-важното е, че Севастопол прилича на жив организъм.

Хората в града също започват да я разпознават като един от героите. Обучава местните работници във фабриките да правят патрони и бомби, показва им какви части са необходими за леките картечници и им показва как да чистят оръжие. Един полковник поискал от Нина да разглоби картечницата си с превръзка на очите за по-малко от минута. Онилова успява да го направи за около 50 секунди.

Друга героична история на украинката е момента, в който се изправя срещу немски танк. Събитието се случва близо до село Кенезия близо до Севастопол. Онилова пълзи през окопите и успява да се промъкне под самия танк, за да може след като тръгне да хвърли два коктейла „Молотов“ по неговите резервоари. За този успех е наградена с орден от генерал Иван Ефирмович Петров. Получава и повишение в чин „сержант“.

Друга дарба на героинята е, че се опитва да накара и останалите жени да се включат в битката. По това време няма човек от Севастопол, който да не иска да спаси близките си и всеки следващ ден е жизненоважен. За по-приятното посрещане на жените, Нина събира доброволките и им устройва парти. Всички дами са поканени не само да се запознаят с оръжието отблизо, но по-късно да се срещнат с бойните си другари, да приказват, пият и след това да продължат със своята свещена война. Мнозина дори не подозират, че това ще е последната им среща с Нина.

На 28 февруари 1942 г. позицията на Онилова е обградена и противника има своето числено превъзходство. Битката около Мекензия се е водила  и през нощта. Немците са успели да унищожат две картечни гнезда, но Нина отказвала да се евакуира, дори и след като повечето и бойни другари са избити. Остава на позицията, за да предостави достатъчно време за отстъпление. Онилова е последният войник, който пази позицията, но немците не настъпват, а дават показания на артилерията да приключи тази мъка. Един точен снаряд я оставя на място.

Показанията на съветския репортер Александр Камадан сочат, че Нина е била спасена и занесена в близката пещера, оборудвана като полева болница. Той споделя, че Нина е идвала в съзнание и отново изпадала в кома, преди да се предаде. Лекарите заявили, че няма какво да направят, тялото ѝ е покрито с рани, а по време на транспортирането е изгубила много кръв.

Картечарката никога не е имала семейство, на което да пише, не успява да се свърже със своите приятели от сиропиталището, следователно пише на единственият човек, който някога е чувствала близка – Варвара Мясникова. Нина разказва как нейната роля е била вдъхновението за армията и как точно тя е успяла да я накара да се включи в сражението. Разказва ѝ как двете не се познават, дързост, за която се извинява, но също така споделя, че Анка е била изиграна като истинска и вдъхновяваща личност.

В последното писмо до актрисата, започнато малко преди фаталната битка, Нина се опитва да разкаже какво е постигнала до този момент, ала е извикана по тревога и никога не го завършва. Последните думи на генерал Иван Петров към нея, до колкото може да се вярва, че жената е успяла да преживее директен артилерийски снаряд, са:

„Добре, малка дъще, ти се бори геройски. Благодаря ти от името на цялата армия и цялата нация. Всички в Севастопол знаят за теб. Цялата страна ще разбере за теб. Благодаря ти, малка дъще.“

Нина умира на 8 март – денят, който СССР е обявил за международния празник на жената. По това време е трябвало да се срещне с най-добрата си приятелка ЗОя и нейния командващ офицер Захаров. През деня приятелите са успели да намерят черешов мармалад и чай, което в разрушения Севастопол е с ранга на гала вечеря.

Докато я чакат, получават телефонно обаждане, че Нина е починала. Никой не е казал, че тя е била ранена и те така и не са разбрали. Нейната приятелка Зоя се заклева, че ще отмъсти. До края на войната командва няколко картечарски звода, ранявана е тежко няколко пъти и накрая губи зрението си. Успява да избяга от обсадата на Севастопол и е на служба до 1944 г. с ранг старши лейтенант. Достига края на войната, макар и да плаща сурова цена за победата. В архивите и до днес се посочва, че Зоя и Нина са единствените командири на картечарско звено в бреговата армия по време на войната. На 14 май 1965 г. Нина Онилова е призната за герой на СССР.

 
 
Коментарите са изключени за Нина Онилова – украинската картечарка и герой на Севастопол

Повече информация Виж всички