Не е лесно да си дъщерята на Теди Рузвелт

Алиса Рузвелт стяга три големи куфара, две еднакво големи кутии за шапки, специална кутия за седлото си и още много торбички и кутии за големия си круиз до Източна Азия през 1905 г. Сред нуждите й в тези куфари са няколко шаферски тоалета, които беше носила през пролетта, и фусти с дантели и бродерии.

В края на краищата тя е дъщерята на президента на САЩ, което я прави принцеса в почти всяко отношение освен титла и тя се държи по съответния начин. През целия си живот, всичките си 21 години тя е център на внимание, където и да се появи. И сега, на това пътуване, в което ще участват 83-членна дипломатическа делегация, включително 7 сенатори и 23 конгресмени, начело с военния секретар, бъдещ президент и главен правосъдник Уилям Хауърд Тафт, Алис щеше да бъде по-ярка звезда от всякога.

Когато на 8 юли отплават от Сан Франциско на борда на кораба Манджурия, баща й Теодор се опитва да събере руски и японски дипломати заедно, за да преговаря за прекратяване на скъпата война. Няколко седмици по-рано японският флот на практика разрушава руския флот в битката при Цушима. От тази позиция японското правителство тайно моли Рузвелт да убеди руснаците да преговарят за мир.

Докато всичко това продължаваше, Алиса привличаше вниманието на по-възрастните си спътници, докато прекосяваха Тихия океан. По-късно тя пише, че смята за „приятно задължение да ги учудвам от време на време“. Така тя пуши, когато малко дами го правеха, танцува хула на Хаваите, стреля по чинии с джобния си револвер и скочи напълно облечени в басейна на кораба.

Докато пристигнат в Йокохама, руснаците и японците вече се бяха съгласили да разговарят и съответно всеки, който носи името Рузвелт, автоматично е герой в Япония. Градът ги посрещна със знамена и фойерверки, а на кратката си екскурзия до Токио те събират тълпи, които скандират поздрави.

В продължение на четири дни в столицата американците са посрещнати по-грандиозно, отколкото представителите на кралските семейства. С безброй поклони те са представени на императора и неговото семейство и за радост на Алиса, тя е затрупвана с подаръци на всяка крачка („Аз бях откровено безсрамна свиня“, пише тя). Но тя не е прекалено впечатлена от сумото („огромни, дебели, … мъже големи колкото самия секретар Тафт“).

Тафт със султана на Сулу

Вероятно тя не знае, че докато се забавлява на по-голямата част от партията, самият Тафт води неофициални разговори с премиера Кацура. Това по-късно ще доведе до меморандум за съдействие, който ще остане тайна в продължение на 20 години. В него двете нации ще признаят взаимно стратегическите си интереси в Източна Азия, като САЩ признават господството на Япония в Корея, докато Япония дезактивира всякакви агресивни проекти към новопридобития американски суверенитет над Филипинските острови.

Хиляди хартиени фенери осветяват гарата в Токио и делегацията е изпратена с овации към древната японска столица Киото, която организира за тях фестивал на черешовите цветове, въпреки че те отдавна бях минали. След това, отплавайки от Кобе на фона на още фойерверки, те казаха на Япония едно временно сбогом след кратка спирка в Нагасаки – град, който ще се появи в заглавията на вестниците по света 40 години по-късно.

Въпреки че Тафт щеше да стане президент и по-късно главен съдия на Съединените щати, службата му като генерал-губернатор на Филипините може би е най-важната в цялата му кариера. След завземането на островите от САЩ в Испано-американската война местните филипински сили продължават да се борят за независимост, докато не са подложени на кървава репресия от американските войски. Тафт оглавява комисията, която създава полу-независимо правителство и печели симпатии до момента, когато отпътува през 1904 г.

Завръщайки се в Манила година по-късно, той е посрещнат с, както Алиса казва: „изключителен ентусиазъм и обич“. И, разбира се, тя също.

От Манила те плават от остров на остров и при всяка възможност Алис се срещна с Никълъс Лонгуърт III, конгресмен от Охайо, който скоро ще стане неин съпруг. Ник обаче имаше силна конкуренция – на остров Джоло, по време на забавления, за които Алис казва, че са като „комична опера“, султанът на Сулу й подарява великолепен перлен пръстен, а някои източници твърдят, че й е предложил брак.

Но тя все пак остава неомъжена, докато се връщат в Манила, откъдето отплават към Хонконг, на път за Пекин. Върхът на посещението й в китайската столица е посрещането на императрица Цикси, „една от най-великите жени владетели в историята“.

Към Корея, с военен кораб и влак до Сеул, което за Алис е тъжна гледка. Тя чувства, че „Корея, неохотна и безпомощна, се плъзга в схващането на Япония“. Дотогава тя се изморява от цялото величие: след като императорът ги приема в „незабележителната, дребнава“ околност, тя успява да се разсее из близките хълмове, където открива, че корейските коне понякога хапят чужденци. Един от тях, спомня си тя, „изглеждаше, че има особено отвращение към мен“.