Любовно-интелектуалната тройка между Ницше, Саломе и Ри – философските беди започват с една жена
С какво е известен г-н Ницше? Освен с убийство на Бог, в него можем да открием редица конфликти и проблеми, които по-късно се пренасят във философия и поставят основите на едно общество, което наследяваме днес. Годините преди Първата Световна война са известни с активността и издигането на нови идеи, науката също върви към радикални промени, но преди да се стигне до основаването на някаква политика, откриваме, че светът е готов да ескалира в друга посока. Именно по това време Ницше и приятели обикалят Европа и отхвърлят религията като основен регулатор на обществото.
През лятото на 1882 г. ще го открием в една много зловеща въртележка от проблеми и конфликти. Философът търси нежната половинка до себе си, но това влиза до някаква степен със създадените вярвания, от друга страна има и достатъчно жени, които не само не могат да го разберат, но и не го смятат за лицеприятен. Към това не трябва да забравяме и още една подробност – Ницше не е човек за обичане, не е и за разбиране, той е за приемане. Именно в този период ще се появи малкият камък, който ще го преобърне с краката нагоре. В случая говорим за един много интересен любовен триъгълник.
В него участват Лу Андреас-Саломе и Паул Ри. Връзката се установява от Паул, който вече е привлечен от естествената красотата на Лу, но за негова голяма беда, рускинята изобщо няма намерение да приеме страстите му като сериозни, оставя вратата на приятелството отворена, но прага на интимното не се дава толкова лесно. Паул пише писмо на Ницше с идеята да се създаде малко общество от философи, които да се установят и да живеят някъде в Европа, проблемът обаче е, че те никога не стават повече от трима. Ницше отива с идеята за науката, но е посрещнат от руска красавица, която има достатъчно интелект и потенциал да се превърне във философ с почти същото влияние.
Фаталната жена ще има място в много от неговите творби. Коя е тя? Родена е в Санкт Петербург през 1861 г. и ще остане в историята като писател, мислител и психоаналитик. Макар и да търси място и позиция след някои от най-великите умове, днес е почти забравена и дори не фигурира в историята на философията. Дали е била толкова гениална или просто е плагиатствала от своите колеги, това не можем да разберем. Лу е дъщеря на руски генерал, който служи в кралското семейство и на 7-годишна възраст се среща с първия си ментор – Хенрик Гилот. Същият учи на етикет и децата на руския цар. Занимава ги с теология, френски и немска литература.
Гилот е женен с деца, но скоро се влюбва в младата рускиня и иска ръката ѝ – отказът е доста изненадващ, но ще постави началото на много откази. През 1880 г. Лу ще пътува с майка си до Цюрих, където ще учи Догматична теологгия и история на религията. След две години ще се премести в Рим и ще се запознае с Паул. Не е сигурно какви точно са били интимните отношения – няма как да бъдем сигурни, но идеите на Лу стават много странни. Та през 1882 г. Лу получава предложение за брак от своя любовник и интимен партньор.
Отново отказва, но предлага една друга интересна алтернатива – интелектуална тройка. Ницше пристига в Рим през април 1882 г. и с първата среща осъзнава, че Лу е точно това, което е липсвало в целия пъзел. Без да знае каква е историята между двамата като двойка, философът ще поиска помощ от Ри за ръката ѝ. Човекът осъзнава, че вече е изиграл своята роля тук и продължава напред, като помага, но Фридрих няма късмет.
Това няма да е първият и последен път, напротив историята продължава още по-свирепо. Елизабет Ницше също забелязва набиращите проблеми и пише на майка си, разказвайки в какво се е замесил брат ѝ и какво точно го унищожава. В последствие нейните притеснения ще се окажат точни – Лу няма никакви намерения, освен да спечели вниманието на философския елит и след това да се възползва от придобитата слава. Философът не е на това мнение, той е единственият, който смята, че тази рускиня ще му помогне да сглоби живота си и да открие някакво ново развитие. Отново ще откаже предложението за брак и накрая ще се наложи ясно да обясни, че няма никакви намерения да бъде съпруга. На почивка в Италианските Алпи, Ницше и Лу изчезват на дълга разходка, докато Паул се грижи за болната майка на женската половина.
Изчезват за доста дълго време, но никой не разбира какво точно се е случило – никой не е записал, двамата просто не говорят. Същата година ще направи предложени в Базел, като този път няма да търси помощници, а директно ще мине в нападение. Отговорът продължава да е ясен, Лу не иска да се обвързва, но има нужда от влиянието на мъжете в живота си. През 1882 г. тримата се намират в Лайпциг и продължават да живеят по същия начин, но вече не е особено трудно да преминат напрежението. След известно време Паул и Лу се разделят с Ницше. Веднъж останал сам, философът усеща каква е истината – избрал е грешният човек, който има други ползи и определено не се интересува от нещо по-различно.
Ницше ще обвини двамата си скорошни приятели за провала, а след това ще се обърне и към сестра си, която е изпитвала огромна неприязън към единствената жена, която най-вероятно философът е можел да харесва. Около 12 години по-късно, Лу ще напише изследване върху Ницше – неговата личност и философия. През същата година ще се срещне с Хелън фон Друсковиц – втората жена, която се получава д-ка степен по философия. Именно тя ще успее да спечели сърцето на рускинята и двете ще имат интимни отношения известно време, а малко след това ще се появят слухове, че е обвързана със Зигмонд Фройд. Паул и Лу се озовават в Берлин и ще живеят добре, но само няколко години по-късно ще се появи и правилният мъж – Фридрих Карл Андреас.
Лингвистът прави чудото и най-накрая успява да направи това, което двама философи не успяват. Въпреки обещанията ѝ, че вторият мускетар от интелектуалната тройка ще остане близък до нея, това не се случва и той бързо се изнася от полезрението. По време на брака си, продължава да се занимава с мъже, в нейната мрежа попадат журналисти, политици, поети и много други. Жената дори ги разказва с гордост в своите мемоари и показва как точно изглежда животът от другата страна.
Работи през цялото време като психоаналитик и така до последния ѝ ден 5 февруари 1937 г. е последният от житейския ѝ път. Фаталната жена умира на 74 г- възраст. Историята ѝ се разказва многократно в няколко филма, а що се отнася на кариерата ѝ, Саломе е уважаван психоаналитик, както и автор на редица публикации. В много от тях ще открием, че разказва без никаква милост за всички авантюри, включително и към Ницше.
