Капитан Неделчо Бонев – втората жива торпила за защитата на небето над София
Едва ли има човек, който да не знае историята на Димитър Списаревски. Българският пилот не само демонстрира невероятни умения в защитата над небето на София, но в един момент решава да се разбие със самолета си в бомбардировач, елиминирайки всички шансове на един бомбардировач да разтовари бомбите си над мирното население. Много често неговото име се използва за най-висок пример на героизъм и саможертва. Веднага след тази атака по радио „Свободна Европа“ ще се чуе призив, в който англичаните говорят за неприкосновената смелост, която българите излъчват, но е разумно да не извършват тези атаки, защото самолетите на врага били повече.
Дали това е подействало достатъчно отрезвяващо на британците, не можем да знаем, но със сигурност е било достатъчно за пилотите да се замислят дали този пример няма да се повтори. И истината е, че подобна атака се повтаря, а нейният изпълнител е Неделчо Бончев. Това е боец, за който няма армия, която да не мечтае. Роден е на 21 юни 1917 г. в село Мирково. Завършва самолетната школа в Карлово и след това заминава в Италия за специализация. В кариерата си лети на няколко изтребителя, като последният такъв е Месершмит Ме-109. Летенето за капитан Бончев е страст, която не може да се опише с думи. Не е очаквал, че ще му се налага да изпълнява дълга си толкова скоро, но когато сирените започват да свирят за потенциалното въздушно нападение, той е един от пилотите, които тръгват, за да посрещнат „гостите“.
На 20 декември 1943 г. влиза в бой и успява да свали тежък бомбардировач В-24. В същото сражение, Списаревски приключва своя живот, но със сладкото усещане, че е успял да накаже врага за своята дързост. Неделчо Бончев не може и няма как да забрави своя приятел. На 17 април 1944 г. ще е и последната атака на британски и американски сили над небето на София. С ограничено количество самолети, както и последни сили, родните пилоти се качват, за да отбраняват столицата и мирното население, реално наличието на каквито и да било военни и стратегически цели, е толкова минимално, че просто няма смисъл да се инвестира такава сила.
Решението е взето от Уинстън Чърчил, който вярвал, че при подобен натиск, самите страни, покорени от немския ботуш, биха могли да се опълчат на окупатора. На тази дата загиват шест български пилота, още четирима трябва да катапултират, а други шест трябва да кацат свободно, където намерят. Изтребителите им са понесли сериозни щети. Британците пристигат с подкрепления от американци, чийто самолети копират визията на немските самолети, което бърка родните пилоти. Неделчо Бончев смята, че този път немски изтребители са се включили в сражението и са долетели от Румъния, но изненадата е малко по-различна.
В прикритието на облаците, той пази дистанция и не знае по кого да започне да стреля. При изтеглянето на четвъртата вълна, капитан Бончев избира един от бомбардировачите, фокусира се върху дясното крило и форсира двигателя, за да се разбие в него. В последният момент пилотът на бомбардировача успява да избяга от опасната атака. При втората атака, Бончев не може да активира оръдията си, стреля само с картечници. За да не позволи на врага да избяга, решава да се забие в него и да не позволи повторен опит. В доклада по случая, очевидци посочват как летецът е успял да откъсне бомбардировач от формацията и след това да води сам бой срещу нея.
Други си спомнят как изтребителят е форсиран и се забива с всички сили в летящата крепост. Ударът го изпраща в безсъзнание, но за няколко секунди, пилотът се свестява, докато лети към земята. В последния момент успява да катапултира, като дори се разминава с леки и повърхностни рани. Някъде в целия полет е изгубил ботушите си. За разлика от Списаревски, Бончев ще бъде смятан за „Живата торпила“.
Пада близо до Кюстендилско, като не може да се движи, ранен е в крака и престоява известно време, преди да го открие местен и да му помогне. Изпратен е във военна болница, където стои дълго време. Военната комисия забранява на Неделчо Бончев да лети, преживял е бронхопневмония, високи нива на стрес и реално е готов да бъде уволнен с почести. Такива поне са били плановете на лекарите, Неделчо имал други. В момента, в който може да ходи и да се движи спокойно, бяга от болницата и се връща обратно във военното поделение.
Известно време лети дори без разрешително, но кой точно може да го спре. На 11 септември изненадва колегите си, които се готвят за полет и обяснява, че има разрешение и иска да лети. От 11 септември до 5 октомври, той изпълнява още 8 бойни полета, като за пореден път показва нечуван героизъм. На 5 октомври продължава сражението, борейки се срещу немската армия. На въпросната дата, той е част от ескадрилата, водеща 6 бомбардировача до целта. Самолетите се насочват към Крива паланка – Куманово. Противника отвръща с атака от наземни батареи, при поредната самолетна атака, изтребителят на Бончев започва да пуши фатално.
В последни опити на пилотите да се изтеглят, Бончев остава и ги изпраща по-далече. Последното, което неговите колеги пишат в дневника е, че са забелязали как скача с парашут, нищо повече. Към пилота се движат немски мотори, които най-вероятно са готови да го елиминират. Някои от бойните другари се опитват да ги разпръснат с огън от самолета, но без успех. Що се отнася до Бончев, той няма дори лично оръжие. Летецът заминава в плен и трябва да премине дълги и нечовешки разстояния в Австрия и оттам в Южна Германия. В лагера се разболява от туберкулоза.
Любимо занимание дори в лагера е обвързано с дразненето на немските пазачи. Обичал да им разказва как идва краят на немската военна машина. Очевидно е, че е знаел какво и как да каже като боец, възпитан по правилата на войната. До един момент, в който офицери от SS не решават да го разстрелят. Капитан Неделчо Бончев загива в плен, но със сигурност не е съжалявал за стореното. През военната си кариера успява да свали два бомбардировача, а трети разбива със своя собствен самолет.
Окончателната цифра свалени самолети в самия боен период е осем вражески самолета. Последният човек, който успява да види Неделчо Бончев жив е друг летец – поручик Георги Петков Георгиев – Гошето. Двамата се разминават на входа на военнопленническия лагер в Скопие. Не могат да говорят, не могат и да споделят каквото и да било. Макар и да няма информация за официални разстрел, единствената друга за неговата гибел е, че е починал по време на дългия преход някъде около Прищина. Никой не може да даде детайлна информация, а и малко след края на войната, много от записите за него са изгубени. Историята помни много детайлно Списаревски, но не и Неделчо Бонев, макар и неговите успехи далеч да не са малко.
Неделчо Цонев е в средата.
