Изкуството на бизнеса: Грация Мендес Наси – кралицата на Ренесансова Европа
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
За евреите Ренесансова Европа от XVI в. се оказва страховита и тясна. Светата инквизиция, започнала да ги преследва в Испания след 1492 г., скоро ги подгонва и из останалите владения на Хабсбургите – в Германия, Португалия и Италия, а след това и в Белгия. В тази сложна ситуация хиляди хора губят имота и домовете си и са принудени да бягат по най-различни кътчета на Стария свят. Сред тази човешка трагедия обаче едно жена успява да излезе на преден план и използвайки своя бизнес, богатство и политически връзки, съумява да се превърне в двигател на някои от най-важните процеси в историята на тогавашна Европа. Нейното име за дълго остава извън историческите книги и изследвания, но през 1969 г. отново излиза на бял свят благодарение на съвременните проучвания. Докато е жива сменя няколко собствени и фамилни имена – Грация Мендес, Беатриче Микеш, Грация Наси, но съвременниците й, и най-вече стотиците евреи, спасени от нея, я наричат „Ла Дона“ – „Дамата“.
Грация Мендес се ражда на 20 юни 1510 г. в Лисабон, Португалия. Семейството й е разклонение на големия и заможен род Бенвенисти – едни от най-богатите евреи в цяла Средновековна Европа. До 1492 г. родът Мендес живее в пределите на кралство Арагон, обхващащо дн. североизточна Испания. След въвеждането на Светата инквизиция през същата 1492 г., родителите й – Алваро де Луна и Фелипа Мендес Бенвенисти бягат към Португалия и се заселват в Лисабон. За да избегнат преследване от страна на местните власти, двойката приема католицизма, поне за пред хората. Както хиляди други евреи в онази епоха, семейство Мендес-де Луна изповядва християнската религия като фасада. Църква се посещава всяка неделя, присъства се на всички празници и церемонии. Същевременно тайно, скрити в мазетата на своите домове, тези „новопокръстени“ евреи продължавали да пазят старите си традиции и обичаи, и да почитат Яхве по своя начин, следвайки предписанията на Талмуда. Първите десет години от живота на Грация минават без родителите й да разкрият тайната на своя юдейски произход. Едва когато достига възрастта за бар мицва, баща й и майка й решават да й разкажат истината и да я посветят в ритуалите и обичаите, които семейството изповядва тайно от обществото.
Информацията за ранните години на Грация остава оскъдна. С оглед на бъдещите й начинания, очевидно е, че е била грамотна и е комуникирала на няколко езика. Със сигурност е владеела писмено латински и иврита на сефарадските евреи. В добавка е ползвала португалски и италиански, а вероятно понаучава и османо-турски към края на живота си. Освен полиглот, Грация е изключително добра в математиката и счетоводството, което показва, че несъмнено получава подготовка и по тази наука в детството си. Всички тези уроци трябва да са се извършвали от частни учители или от самите родители, тъй като момичетата през XVI в. не са посещавали училища.
Животът на младото момиче се променя през 1528 г., когато едва навършила 18 се жени за своя вуйчо Франсиско Бенвенисти-Мендес. Подобен тип семейни бракове са обичайна практика между евреите в онази епоха, тъй като гарантират запазването на семейното богатство в рода и съответно помагат за запазването на тайните религиозни практики. Брачната церемония протича на два етапа. Първо се сключен юдейски брак в мазето под дома на Грация, а впоследствие, за пред обществото, е проведена церемония в една от главните катедрали на Лисабон. Веднага след брака, Грация е въвлечена в динамичния и противоречив свят на бизнеса.
Франсиско Бенвенисти и брат му Диого разширяват родовия бизнес на семейство Бенвенисти-Мендес, като се захващат с търговия на три от най-търсените стоки в онази епоха – черен пипер, сребро и платове. Само 30 години по-рано, Вашку да Гама е открил път около Африка към Индия и Индонезия. С това откритие Португалия и нейните търговци се оказват основен доставчик на луксозни стоки в Европа. Възползвайки се от значителното си семейно имане и родови връзки, Франсиско и Диого изграждат собствена търговска империя в Западна Европа, която скоро надхвърля границите на Португалия. Основен елемент от успеха на семейния бизнес са връзките с други евреи, пръснати из Европа. Възползвайки се от стабилната диаспора, основаваща се на доверие, както и на тайно опазване на културата, религията, езика и традициите, Бенвенисти-Мендес успяват да осъществят редица доходоносни сделки. Към 1535 г. семейството вече разполага с директен достъп до кралските дворове в Брюксел, Лисабон и Париж, както и с Папството. Каква е ролята на Грация в разрастването на бизнес империята е въпрос на хипотези, но предвид че Франсиско й завещава всичките си пари и икономически дела, може да се предположи, че „Ла Дона“ е помагала на съпруга си и, както е характерно за епохата, е водила много от сметките и счетоводството на семейния бизнес.
През 1538 г. Франсиско умира, а според завещанието му, цялото му състояние и бизнес преминават в ръцете на Грация, наричана все още с християнското си име Беатриче. Без да губи самообладание, двадесет и осем годишната доня Мендес поема бизнеса в свои ръце. Първият й ход е заедно с цялото си богатство, дъщеря си Ана и семейния антураж да напусне Лисабон и да замине за Антверпен. Причината за промяната е, че през 1536 г. по заповед на папа Пий III, Португалия създава свой клон на Светата инквизиция, който започва да преследва евреите и еретиците. Нейният вуйчо и бизнес партньор Диого Бенвенисти вече от няколко години ръководи семейния бизнес в дн. Белгия и посреща своята племенница и снаха. Двамата обединяват средства и усилия и успяват не само да опазят своята търговска империя, но и да я разширят. Възползвайки се от постоянните войни между Хабсбургите и Франция, Грация успява да създаде канали за спасяване на евреи от лапите на Инквизицията, като същевременно ловко пази собственото си богатство, подкупвайки едновременно французите, император Карл V и Папството. За да заздравят семейните връзки и да запазят собственото си богатство, Грация уговаря брак между вуйчо си Диого и своята по-малка сестра Брианда.
Само пет години по-късно, Диого също умира и двете сестри – Грация и Брианда остават единствени наследници на огромното семейно богатство и цялата бизнес империя, чийто връзки се простират вече до Новия Свят и Далечния Изток. Без да губи своя остър нюх към бизнеса, Грация разширява своите операции за спасяване на сънародниците си от Инквизицията. През 40-те години на XVI в. между Иберийския полуостров, Белгия, Италия и Османската империя се оформят няколко канала за извозване и превеждане на евреи. Грация финансира операциите, осигурявайки транспорт, подслон, храна и пари за ново начало на бегълците, които успешно достигнат до владенията на Полумесеца, където евреите не са преследвани, а напротив – приемани са на драго сърце. Зад този наглед хуманен ход на Сюлейман Великолепни се крие доста по-прозаична причина – заедно със себе си, евреите пренасят своя бизнес и своите търговски връзки, което се оказва незаменим и безценен стимул за развитието на османската икономика. Когато започват първите гонения срещу евреите в Иберия през 1492 г. и те за пръв път бягат към Османската империя, тогавашният султан Баязид II възкликва „Какъв глупак е този Фернандо – гонейки богатите си поданици той отслабва своето кралство и едновременно с това прави моята държава по-силна!“
Огромното богатство на сестрите Мендес привлича вниманието на Хабсбургите. За да сложат ръка върху парите на Грация, вездесъщият род търси начин да сроди единствената й дъщеря Ана с някое от своите протежета. По силата на тогавашните закони, след брака всички пари на семейството ще преминат в ръцете на новия зет, бидейки единствен мъж в рода. Грация ловко парира всички опити за налагане на брак, но в крайна сметка вроденият й инстинкт за самосъхранение й подсказва, че е време за ново местене. През 1544 г. тя, заедно с близките и слугите си, напуска Антверпен и заминава за Венеция, където се установява. В Сияйната република Грация отдавна поддържа свои агенти и има добре изградени връзки и познанства. Въпреки собствените си затруднения, „Ла Дона“ продължава да помага на своите сънародници да спасяват живота и семействата си от могъщата Инквизиция. През цялото това време Грация продължава да спазва тайно практиките на юдаизма и да поддържа зрелищна фасада на християнско благочестие.
След няколко години във Венеция, на Грация се налага да се пребори с най-сериозния опонент в досегашния си живот – сестра й. За евреите в онази епоха семейните раздори са опасни, тъй като застрашават не само бизнеса им, но и цялостното им оцеляване. В крайна сметка Брианда настоява за по-голям дял в семейните дела, с оглед на това, че тя все пак е наследница на дяловете на Диого Бенвенити. Грация, която е по-дейна и инициативна, отказва да се примири с второстепенна роля. Споровете между двете продължават до 1550 г., когато Грация заминава за град Ферара, където е тържествено приета от местния херцог Ерколе д‘Есте. За разлика от други италиански градове, Ферара не налага забрани върху изповядването на юдаизма и Грация за първи път в живота си получава правото свободно да изповядва своята вяра. Тя бързо превръща града в център за сефарадската общност в Италия. Прави щедри дарения за местната синагога и дори отваря печатница, в която започват да излизат книги на иврит. През 1553 г. Грация финансира отпечатването на „Библията от Ферара“ – специално издание на Стария завет (Танах), написано на наречието ладино, използвано от иберийските евреи. Книгата и до днес остава едно от най-ценните и престижни издания на Стария завет за целия XVI в.
В средата на 50-те години на XVI в. Грация най-сетне успява да се споразумее със сестра си Брианда и да поделят дяловете в семейния бизнес. Междувременно обстановката в Италия става се по-нагнетена вследствие на Контрареформацията и издигането на нови ордени, насочени към запазване на чистата католическа вяра. В тази напрегната ситуация Грация отново решава да се премести. Този път се откъсва напълно от християнския свят и заминава за Истанбул, където се установява в средата на XVI в. Използвайки солидните си средства, Грация си купува богата резиденция в квартал Галата. Сърцето на бизнесимперията й се мести заедно с нея. Османците, нетърпеливи да използват богатствата на Грация, й дават възможност да търгува свободно и да пренесе всичките си активи във владенията на Полумесеца. Сменяйки фамилията си официално на „Наси“, Грация и семейството й стартират за пореден път своите икономически начинания в нова държава. За да опази богатството в рода си, Грация урежда брак на дъщеря си Ана (приела името Рейна) за своя племенник Йозеф Наси. Роденият през 1524 г. дипломат, търговец и банкер се оказва солидна партия за Грация. Йозеф вече има добре изградени връзки в османския двор и е близък както със Сюлейман Великолепни, така и с наследника му – Селим II. Благодарение на тези контакти, семейното богатство расте, а фамилията вече има стабилна база, от която може да пренасочи ресурси към Западна Европа за възстановяване на поотслабналите си финансови операции, станали обект на внимание от страна на Инквизицията.
Последното голямо начинание на Грация Наси е управлението на Тивериада, поверено й от Сюлейман Великолепни през 1558 г. Грация решава да насърчи изселването на евреи към Светите земи, осигурявайки им пари и земи за заселване. Някои изследователи виждат в тази политика най-ранната проява на бъдещата идея за завръщане на евреите в Палестина. Макар и проектът да не се увенчава с особен успех, Грация полага грижи за всички семейства, чиято опека й е поверена. До смъртта си през 1569 г., Грация успява да основе две печатници на иврит в Истанбул, което я прави и първата жена, собственик на печатна преса в историята на Османската империя и една от първите в Европа като цяло. Освен религиозни текстове, Грация подпомага издаването на различни поучения и тълкувания, като сама е автор на над 10 книги, свързани с юдаизма.
Бизнес дама, дипломат, филантроп, меценат и визионер, Грация Наси е една от най-забележителните жени в Ренесансова Европа и една от малкото еврейки в историята на Стария свят, които успяват да окажат толкова голямо влияние върху развитието на своя народ и въобще на своята епоха. Макар името й да потъва в забвение, днешната историческа наука, както и израелските културни институции, полагат всички усилия за възстановяване на изгубеното й минало и за припознаване на ролята на една жена за развитието на културата и бизнеса в епоха на консерватизъм и религиозни гонения, в които да си евреин и да си жена, са били почти непреодолими препятствия.
