Изкуството на бизнеса: Аврам Чальовски – Царя на шоколада
Томас Карлайл е казал, че „Историята на света не е нищо друго освен биография на великите личности“. В средата на XIX в. шотландският философ е предизвикал съвременниците си със своята теория, че заобикалящият ни свят е плод на идеите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали влияние в обществото. Това не са само политиците и владетелите, но също така хората на перото, религиозните водачи и предприемачите.
Някои личности са оказали глобално влияние върху икономиката и бизнес отношенията, докато други са оставили траен отпечатък върху националната си история. В поредица от текстове ще ви запознаем с предприемчивите хора, които благодарение на своите идеи и действия са изиграли водеща роля в икономиката и историята на своята държава.
Думата „шоколад“ на езика на ацтеките означава „гореща вода“, а първите хора, които го произвеждат са олмеките, индианска племенна общност, която е населявала територии в днешно Мексико. Производството му датира поне от 1900 г. пр. Хр., когато е открит документ с указания за приготвянето на топъл шоколад. Според древните легенди на ацтеките божеството Кетцалко́атъл е прогонено от другите богове, именно защото споделя с хората тайната на приготвянето на шоколада.
Още от тези най-ранни времена започва да се експериментира с вкусовите качества на шоколада и към какаовите зърна се добавят подправки като чили, ванилия и мента и подсладители като меда. С идването на испанските конквистадори в Америка, тази божествена напитка е пренеса отвъд океана и внесена за първи път в Европа. През XVII в., дори папата се произнася в защита на шоколада и обявява, че той може да бъде консумиран дори по време на религиозните празници. Оттогава насам шоколадът става неизменна част от сладкарството, присъства на празнични трапези, подарява се при романтични поводи и радва малки и големи.
До началото на ХХ в. шоколадът е лукс и се среща изключително рядко по българските земи. Тази ниша се оказва апетитна хапка за първите български предприемачи. Благодарение на търговския нюх на двама българи, шоколада достига до по-широко потребление и става неизменна част от българската хранително-вкусова промишленост. Първият е Велизар Пеев, провинил се заради обида на офицер, изгонен от княз Фердинанд, който намира своето призвание в производството на шоколад. Вторият индустриалец, натрупал състояние благодарение на това сладко изкушение, е Аврам Чальовски.
Някои го наричат „царя на шоколада“, за други е „захарния бос“, самият той надали би се титулувал, с която и да е от двете титли, тъй като всички негови съвременници го описват като изключително скромен човек. За разлика от други предприемачи той нито живее показно и в охолство, нито е от тези, които крие парите си под дюшека. Роден в бедност през целия си живот Чальовски остава верен на принципа, че трудът се изплаща и когато имаш достатъчно е хубаво да помогнеш и на другите. Или както той учи своите наследници – в живота най-важни са „трудът и постоянството, честността и благородството“.
Аврам се ражда през 1854 г. в с. Галичик (дн. Северна Македония). В края на XIX в. това е селище с изцяло българско население, чиито жители изкарват прехраната си предимно със зидарство и овцевъдство. Аврам израства в бедно семейство, не получава образование и още от най-ранна възраст започва да работи, за да допринася за семейния бюджет. През тези ранни години той се захваща с разнообразни дейности – той е дървосекач, пастир и зидар. Така посреща и Освобождението на българските земи, макар Галичик да остава в пределите на Османската империя. Около 30-тата си година, Аврам решава, че скотовъдството не е неговото призвание, нито би успял да се развие в родното си село, затова поема към Княжество България и се заселва в столицата .
В София той няма роднини и не разполага с много средства, но пък разчита на своето трудолюбие. През деня Аврам продава боза, обикаляйки с количка по столичните улици, а вечер мие чинии в една кръчма. Междувременно чиракува и в една малка бакалия. Каквото успее да припечели, той търпеливо заделя защото главната му мечта е да има свой собствен бизнес. Щастието му се усмихва и той успява да припечели достатъчно, за да си купи кон и строителни материали.
Именно те стават основа на мелницата, която успява да изгради с помощта на първия си работник през 1898 г. Скоро към мелницата той изгражда малка работилница, в която започва да произвежда локум и боза. В историческите извори няма сведения как се е случило, но по това време Аврам се сдобива с една стара и много добра рецепта за производството на тахан халва. Реално неговата работилница прераства в първата фабрика за производството на този сладкарски продукт.
Скоро след това Чальовски основава своята фирма, която носи гръмкото име – „Индустриална къща за производство на захарни изделия, растително масло, тахан, какао, шоколад, бисквити и разни деликатеси.“ Богатството му започва да расте и в началото на 20-те години на ХХ в. той инвестира в откриването на втора фабрика в Бургас, която освен с характерните за Аврам захарни продукти е известна и с производството си на популярното за времето си олио „Вега“.
Неговият млечен шоколад „Пчела“ се превръща в любимо лакомство за българските деца. В средата на 30-те години се появява и трети клон на фирмата при гара Искър, където се произвежда растително масло, глюкоза и нишесте. И до днес на ул. „Отец Паисий“ № 41 е запазена сградата на централната му фабрика и негов дом, построена от известния архитект Георги Фингов, която днес е сред архитектурните паметници на културата в София.
Чальовски е далновиден бизнесмен и знае, че за да е различен от конкурентите си трябва да заложи на две неща – качество и затваряне на цикъла на производство. Той прави именно това. Запазени са сведения за високото качество на неговите продукти. Те са отличени с медали на изложения в Лондон и Милано. Показателен за високото качество на продуктите е и факта, че през 1938 г. Чальовски получава царско признание и става „Придворен доставчик на захарни изделия и растителни масла“. За да може да реализира възможно най-висока и чиста печалба, Аврам се опитва да подсигури почти цялата материална база за своята продукция. Като се започне от цех за амбалаж и печатница за етикети, премине се през кравеферми и рафинерии и се стигне до самостоятелни железопътни линии и електроцентрала. По този начин почти целият цикъл на производство е под негов контрол.
Неговите фабрики са едни от най-модерните за времето си. Бизнесът на Чальовски се отличава и с особеното внимание, което той дава на своите работници. Смята се, че те са едни от първите, които са възнаградени с 13-та заплата и получават бонус за Великден. Във фабриките му има безплатен стол, а в допълнение на служителите се осигурява безплатно олио, сапун и хранителни продукти. Понякога той им отпуска и заеми, които те връщат или на минимална надница, или им биват напълно опростени.
Самият Аврам живее скромно със семейството си. За разлика от други негови съвременници, той не се облича в скъпи костюми, нито парадира с богатството си. Още докато е жив, Чальовски превръща част от дома си в музей. В няколко стаи събира колекция от оръжия, дърворезби, македонски народни носии, монети и други интересни експонати. В дома на Аврам известно време живее и работи известния тревненски дърворезбар Генчо Марангозов, чиято техника се характеризира като смес между традиционната обработка на дърво и влиянието на барока.
Оскъдна е информацията за личния живот на Аврам Чальовски. Знае се, че той има двама сина – Евстатий и Манол, които стават известни дейци на ВМРО. По-големият – Евстатий участва в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) и е член на четите на Сотир Атанасов и на Мише Развигоров. По-късно, по време на Балканската война (1912-1913) той се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение заедно с брат си Манол. След като го раняват по време на Междусъюзническата война, Евстатий прекратява военната си кариера. За своите заслуги е отличен с орден за храброст IV степен. Аврам също не губи връзката си с родните македонски земи. През 1928 г. той влиза в управителния съвет на Македонската народна банка.
Смъртта на Евстатий през 1943 г. е изключително тежка за баща му. Според съвременниците Чальовски направо се поболява от мъка и само няколко месеца по-късно последва детето си и издъхна на 3 ноември на 89 годишна възраст. Съгласно последната воля на Аврам, тленните му останки са положени в гробницата му, в която има специално място отредено за ковчега на първия му работник, с когото стартира своя успешен бизнес.
Още приживе Аврам прави щедри дарения, но повечето от тях са анонимни, отново с цел да не привлича вниманието върху себе си. Той е сред големите дарители на Зографския и Рилския манастир. Монасите му подаряват икона на св. Спиридон Чудотворец, който става патрон на фабриката за производство на тахан. В Рилския манастир, с негови средства е изграден параклис при църквата „Успение на Свети Иван Рилски“.
В своето завещание, Чальовски продължава своята благотворителна политика. Той опрощава дълговете на всички свои длъжници, повечето от които са негови служители или жители на родното му село. Чальовски също отделя 10 млн. лв. за учредяването на фонд за подпомагане на „бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства“. Най-различни по размер суми Аврам оставя в помощ на старчески домове и църкви. Конкретно дарение в размер от 550 000 лева той прави на Бигорския манастир, църквите „Света Петка“ в родното му село, „Свети Димитър“ в Бургас и „Свети Никола Софийски“ в София. Чальовски оставя солидни суми и на своите наследници като в последното си желание той иска те „да живеят в мир, сговор и братско разбирателство, защото по този начин създаденото от мен ще продължи да расте и да се уголемява.“
За съжаление, както и при други предприемачи от неговата епоха, скътаното с труд и постоянство, отделено за народа му, не стига до споменатите в последното му желание. Макар Аврам да произхожда от крайно бедно семейство, да се издига сам и да дава изключително много на своите работници и като отношение, и като възнаграждения, новата отечественофронтовска власт определя семейството му за враг на народа. Няколко години след смъртта на Чальовски фабриките му са национализирани, като имуществения въпрос буди спорове и до ден днешен.
Сумата оставена във фонд за подпомагане на работниците, също е присвоена от държавата. Фабриката му, на ул. „Отец Паисий“ е превърната в общежитие. Наследниците му са хвърлени в затвора, тъй като са обвинени в незаконно забогатяване, а неговите снахи, внуци и правнуци са изселени в провинцията. Изящните дърворезби и антики, събирани в музея му, са или разграбени, или изгорени. Едва една малка част от невероятните дърворезби бива спасена и сега е част от колекцията на музея в Трявна.
Днес фабриката на Чальовски в центъра на София е реставрирана от неговите наследници и всеки може да види красивата стара къща в средиземноморския стил. Този скромен индустриалец оставя богато наследство зад гърба си. Той не само издига захарна продукция на едно по-високо ниво, но и създава едни от най-модерните фабрики за времето си. Желаещ винаги да остане незабележим в ежедневието си, Аврам Чальовски остава забележителен със своите благотворителни дела и добро сърце.
Снимка: Google Maps
