shareit

Хари Прайс – преследвачът на духове и медиуми

| от |

Хари Прайс е интересно име в науката, чийто познания в света на физиката успяват да наранят много сериозно специфичния бизнес на шарлатанството. По същото време и Хари Худини се опитва да разобличи всички форми на шарлатанство. Хари Прайс има нормално детство, роден е в Лондон през 1881 г. и като много други свои връстници открива най-различни забавления около товрчеството. На 15-годишна възраст пише пиеси, създава драми и се вълнува най-много от призраците.

В началото на XX век това е една от най-големите мании. Може да се открият най-различни гадатели, врачки и други вещери, с чиято помощ човек може да направи контакт с отвъдното. Преди да се превърне в съдник, самият той става част от така наречения „Магически кръг“ и през 1922 г. продължава да изследва материята на магията. Колкото и красиви да са историите за призраци, младият Хари започва да забелязва, че всички те са добре съшити с розови конци, през които всичко прозира.

За разкриването на истината отправя официална покана и на друг физик на име Ерик Дингуол. Двамата публикуват специална книга с името „Откровенията на духовния медиум“. В страниците присъстват всички познати трикове, които се използват за пресъздаването на каквито и да е паранормални явления. Ерик и Хари се справят повече от добре, книгата им носи приходи, но не успява да отвори очите на обществото. Изкупена е именно от медиуми и след това унищожена. Това е само началото в дългата и безкрайна битка на науката срещу паранормалното.

Хари ще продължи да търси отговори и винаги ще похвали онези, които демонстрират нови методи, непознати на науката. През 1922 г. насочва вниманието си към Уилям Хоуп – фотограф на духове. Методът на работа на Хоуп бил изключително оригинален. Той карал неговият събеседник да седне на определена локация, за да заснеме духовете около него. Фотографът проявява две снимки, но на втората добавя образа на призрака. При срещата с Хари, Уилям не знае, че получава маркирани плаки, които по-късно ще липсват върху проявените снимки.

Williamhopehoax2

Снимка: By William Hope – Crewe Circle, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1486939

Мнозина смятат и до днес, че фото лентата може да улавя и елементи, които не са видими за окото. За съжаление фотографията е доста крехка и лесна за манипулиране, а методите много бързо се описват в дневниците и прекратяват порочната практика на призрачните фотографии. Следващата спирка е Уили Шнайдер, който бързо успява да разкрие тайните си, а за медиума Ян Гюзик пише следното: „човекът е умен, успял е да усъвършенства краката си така, сякаш са ръце и това наистина може да се смята за единствен феномен сред уменията му“. Оказва се, че краката са много важна част от цялата формула за доказването на свръхестествени предизвикателства.

През 1925 г. забелязва, че Мария Силберт ги използва, за да мести различни обекти из стаята. Когато Джордж Валантайн заявява, че може да говори с духове и чрез него комуникира Луиджи Ардити – популярен немски композитор, Прайс записва всички думи и установява, че са взети последователно от английско-италианския речник. Нито една от тях няма особен смисъл, а и едва ли някой очаква подобни нелогични отговори от отвъдното. В последствие започва и едно много сериозно приятелство с Хари Худини. Магьосникът използва най-различни методи, за да впечатлява тълпата, но когато е поканен да се свърже с духа на майка си, той разпалва един свещен гняв, който ще го изправи пред конгреса, за да говори против този вид шарлатанство.

Хари Прайс създава лаборатория, в която кани най-различни шарлатани. Те трябва да демонстрират специален феномен, без да разполагат с всички стари средства за впечатляването на публиката. Така например Франк Декър влиза през 1933 г. и след това напуска научното пространство, докато Хари пише, че неговият събеседник не успял да блесне. По-късно е търсен от телевизията, а след това има дори кратко предаване, в което изследва човешките феномени. За жалост след края на всеки епизод, същите намалявавали драстично. Накрая основава и клуб за лов на духове, които за съжаление не ловят паранормалните явления, а онези, които ги фалшифицират.

Helen_Duncan_with_roll_of_cheesecloth

Снимка: By Harry Price – Harry Price (1931) Regurgitation and the Duncan Mediumship (Bulletin I of the National Laboratory of Psychical Research, 120pp with 44 illustrations.), Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=28126116

Руди Шнайдер често казвал, че може да мести предмети, използвайки силата на мисълта. Разполагал със снимки от въпросните експерименти. Ревностно отказвал да посети лабораторията и дори умишлено избягвал учения. В последствие Хари забелязва, че местенето на предмети става чрез освобождаване на една от ръцете на медиума и незабелязано да предвижва определени предмети. Руди отказал да се оправдае, но фактите били повече от видими. Кръгът на медиумите продължава да избягва ловецът, докато той самият не започва да си плаща за експериментите. Хелън Дънкън получава 50 паунда, за да демонстрира как вади от себе си ектоплазма – елемент, който се абсорбира от тялото, докато е медиумът е под силен транс. За публиката това бил невероятен успех, a за ученият – пореден трик.

Като един от зрителите на този експеримент, Хари успява да вземе парче от ектоплазмата, за да докаже, че е просто плат. В лабораторията моли своята пациентка да легне под рентген, докато се опитва да генерира въпросният елемент. Хелън бяга на улицата, прави невероятен скандал и само мъжът ѝ успява да я успокои. По-късно Прайс смята, че това е била сцена, с която да прикрие измамата. Хелън изпраща втора ектоплазма, когато вече не е в лабораторията и под микроскоп става ясно, че това е добре разбит белтък. Измамите от тази дама стигат до съда и именно показанията на Хари се оказват причината да я затворят за 9 месеца.

Работата на учения успява да разгневи мнозина. Медиумите го избягват и стават все по-добри в създаването на своите измами. Като изследовател и физик, преследвачът на призраци се превръща и в сериозна напаст на всеки един измамник. С течение на времето и тези практики се редуцират значително, защото разумното обяснение винаги ще изпревари всички останали възможности. За останалите учени това е човек, който се отдавна на преследването на измами, макар и точно тази линия на науката да не носи голям престиж, нито титли. За Прайс е било по-важно да даде отговор и да прекъсне манипулацията и нездравословните практики на всички провъзгласени гурута.

Битката с окултното приключва на 29 март 1948 г. преследвачът на призраци умира от сърдечен удар. Целият му архив е предаден на университе в Лондон от вдовицата му. За периода от 1976 до 1978 г. именно тя успява да подреди и предостави целия архив, в който се включват различни описания на трикове, извадки, снимки и всякакви други функции на средностатистическия измамник. Към това е добавена и цяла колекция от артефакти – точният брой е около 13 000.

Заглавна снимка: By William Hope, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1487053

 
 
Коментарите са изключени за Хари Прайс – преследвачът на духове и медиуми

Повече информация Виж всички