Гудрид – жената, която стъпи в Северна Америка 500 години преди Колумб
Преди повече от 1000 години жена на име Гудрид отплава със съпруга си и малък екипаж от ръба на картата на Исландия и пристига в т. нар. от викингите Винланд, който днес се пада в Канада. Три години тя живее и изследва остров Нюфаундленд и околностите и ражда син, а след това се връща у дома. В крайна сметка тя пресича Северноатлантическо море пъти и пътува по-далеч от всеки друг викинг, от Скандинавия до Северна Америка, до Рим – или поне така твърдят сагите на викингите.
Но наистина ли Гудрид Торбярнардотир, „далечният пътешественик“, съществува? И ако е така, наистина ли стъпва в Америка 500 години преди Христофор Колумб?
Окончателните отговори на тези въпроси ще останат тайна, освен ако не се появят веществени доказателства или по-надеждна документация – много малко вероятни сценарии. „И все пак“, казва Нанси Мари Браун, автор на биографията на Гудрид от 2007 г. „Далечният пътешественик: Пътешествията на една жена-викинг“, „историята на Гудрид предполага, че жените викинги са толкова смели, колкото и мъжете, и че има много по-малко ограничения в живота на един жена в онези времена, отколкото бихме предположили.“
Какво казват сагите за Гудрид?
Селището Л‘анс-о-Медоус, създадено от Викингите на остров Нюфаундленд
Името на Гудрид се появява в две саги за викингите: по-специално „Сагата за гренландците“ и „Сагата за Ейрик Червения“, известни общо като „Сагите за Винланд“. Нейната история се различава леко в двата рарзказа. В „Гренландците“ Гудрид е бедна и претърпява корабокрушение по път към Гренландия. В „Ейрик Чеврения“тя е заможна и преживява суровата гренландска зима, преди да пътува до Винланд. Всяка сага е като гигантска, вековна игра на развален телефон… Но независимо коя сага се чете, някои елементи от историята на Гудрид все пак си съвпадат.
И в двата текста Гудрид е родена в Исландия някъде в края на 10 век. Когато е на около 15 години, тя пътува с баща си Торбьорн до Гренландия, където пакостливият приятел на Торбьорн Ейрик създава ново селище на викингите. Докато е там, Гудрид се жени за по-малкия син на Ейрик, Торщайн. (Може и да сте чували по-големия брат на Торщайн, Лейф Ериксън, като първия европеец, стъпил в Северна Америка.) Следвайки стъпките на Лейф, Торстейн също отплава за този странен Нов свят, може би с младата си булка, ако може да се вярва на „Гренландците“. И в двете саги Торстейн не успява да стигне до Винланд – буквално „земята на виното“, името, което викингите дават на вечнозелените полуострови, които срещат в Северна Америка. Той и Гудрид, ако тя наистина е с него, успяват да се върнат в Гренландия точно преди да настъпи зимата.
Тази зима е сурова и един по един хората около Гудрид започват да умират. Торстейн е сред починалите, но неговият призрак – един от многото, които посещават живите и в двете саги – остава достатъчно дълго, за да й внуши „че съдбата й ще бъде велика“. Вече овдовяла, тя се завръща в основното Гренландско селище.
Като 17-годишна вдовица, Гудрид може да избере къде да живее и за кого, и дали въобще, ще се омъжи. И двете саги разказват, че тя решава да се омъжи за исландския търговец Торфин Карлсефни. Гудрид отплава към Новия свят с Торфин и там те имат син Снори, а след три години отплават обратно у дома. Въпреки че според едната сага младото семейство минава през Норвегия, в крайна сметка и в двете Гудрид пристига в Исландия и остава във ферма, наречена Глаумбаер.
Едва в „Гренландци“ чуваме какво се случва с Гудрид по-нататък. Сега много по-възрастна жена, някъде на около 40 или 50 години, тя се отправя на поклонение в Рим, като пътува почти изцяло пеша, след което се връща във фермата си, за да изживее дните си като „монахиня и отшелник“. (Учените не са напълно сигурни какво е било да си викингска монахиня в началото на 11 век, както Браун посочва в книгата си.)
И в двете саги Гудрид представена като достойна и разумна. В „Ейрик“ тя е „най-справедливата от жените“ и пее прекрасно. В „Гренландци“ тя е описана като знаеща „добре как да се носи сред непознати“ – препратка към по-късна сцена, в която говори с жена от коренното население в Северна Америка.
Но може ли да се вярва на сагите?
В края на краищата в тези източници се говори и за призраци, дракони, вещици и всякакви видно измислени събития и създания. Но историците също знаят, че сагите съдържат имената и на реални хора, включително викингски крале и кралици. Те разказват за реални битки, реални селища и реални градове. Както пише ученият Ларс Лонрот, „сагите твърдят, че представят някаква истина“, дори и истина да трябва да бъде отделена от приказките за тролове. В „Далечният пътешественик“ Браун посочва, че „не трябва да питаме дали сагите са истина, а дали са правдоподобни.“
Както „Гренландци“, така и „Ейрик Червеният“ се предават от уста на уста в продължение на повече от 200 години, докато накрая се записват някъде през 13 век. Хората, които са запознати с героите от сагите като Гудрид, биха обърнали внимание на разказвачите, ако си позволят твърде много свободи в разказа си. „Това е като да разказваме истории за Джордж Вашингтон“, казва Браун. „Не можем да си измисляме много… Отсича ли черешовото дърво? Да, поне всички сме чували историята, когато сме били деца. Преминава ли е река Делауеър? Вероятно също да. Ако по същия начин има споделени общи познания за героите от сагата, не можем да си измисляме много-много.“
Макар че някои от историите за Гудрид, предадени в сагите, може да са апокрифни – като, че призракът на съпруга й се връща да си говорят – Браун и други учени твърдят, че части от разказа се основават на действителни събития. Археологията често може да провери събитията от сагата и „Когато археолозите им обръщат внимание и всъщност отиват да търсят неща, където сагите казват, че трябва да търсят“, казва Браун, „те често са намирали това, което търсят.“
В случая на Гудрид археолозите са разкопават къщата Глаумбаер, описана в сагите като нейния последен дом в Исландия. Структурата не прилича на никой друг дом на викинги в Исландия.
