shareit

Еврейска бежанка от Втората световна война се събра с дъщеря си, която даде за осиновяване през 1942 г.

| от |

Герда Коул е бедна бежанка от Втората световна война, когато дава новородената си дъщеря на грижите на германска двойка в Англия през 1942 г. 18-годишна австрийка се съгласява да се раздели с детето си завинаги и продължава живота си, оставяйки миналото зад нея.

Поне в следващите 80 години – докато на 98-ия й рожден ден двете не се събират отново.

Според CBC 79-годишната Соня Грист смятала, че майка й е мъртва отдавна. Тя обаче научава за нея, когато синът й Стивън Грист проследява родословието си с надеждата да си осигури европейско гражданство, и се среща отново с отдавна изгубената си майка в дома за дългосрочни грижи Revera Kennedy Lodge в Торонто, Канада.

„Идеята, че майка й е все още жива и ще има възможността да се срещне с нея, беше толкова вълнуваща, че просто ни хвърли в тъч“, казва Стивън Грист пред CBC. „Когато казах на майка ми, че е жива, тя просто каза: „Искам да се кача на самолет за Канада точно сега и да я прегърна силно!“

На 7 май 2022 г. този празничен повод чудесно съвпадна с уикенда на Деня на майката и домът за грижи организира сърдечно парти. Коул и дъщеря й споделят през сълзи спомени за целия си живот: от глобални конфликти и бракове до внуци и приключения – майката и дъщерята едва са започнали да си наваксват.

Еврейски деца пристигат в Лондон по Операция Киндертранспорт

Герда Коул е тийнейджърка, когато бяга от анексираната от Германия Австрия през 1939 г. Тя пристига в Англия като част от операция Киндертранспорт, с която са прекарани малолетни евреи през Европа до съюзническите територии. Майка й успява да оцелее във войната, докато нацистите убиват баща й. Като единствено дете, мама Коул се опитва усилено да се асимилира.

Според People, тя е била безработна с почти никакви перспективи пред себе си, когато ражда Соня през 1942 г. Сърцето й е разбито да я даде за осиновяване, но чувства, че ще има по-добър живот с германското семейство, при което я оставя. Докато Коул се съгласява да стои далеч от тях, тя не може да не мисли за Соня – и да се чуди…

„Имах много ограничено лично образование и това, съчетано с военното време, не ми остави нищо друго освен да дам дъщеря ми Соня за осиновяване по съвет на бежанския комитет“, обяснява Герда на рождения си ден. „Условието е да нямам и да не търся повече връзка с детето.“

Коул мисли да се свърже със Соня от години, но се тревожи за емоционалните последствия, които една такава среща може да има; чуди се дали Соня изобщо иска да бъде намерена. Продължавайки напред, тя работи на непълно работно време за Burger King и като счетоводител и прекарва голяма част от живота си като доброволец при археологически разкопки в Израел и Кипър.

Стивън Грист обмисля дали да напусне Англия, когато започва да търси корените си. Той научава имената на баба си и дядо си от акта за раждане на майка си и използва уебсайтове за генеалогични услуги с надеждата да успее да си осигури мотив за някакво гражданство на държава от ЕС. За целта обаче той все още се нуждае от смъртния акт на Коул.

Научава, че баба му е била омъжена пет пъти и в крайна сметка се свързва с човек във Facebook, за когото смята, че е един от доведените й синове. Едва когато иска от мъжа копие от смъртния акт на Коул, истината излезе наяве.

„Няма да намерите смъртния й акт“, казва мъжът, „защото тя все още е жива.“

Стивън е шокиран, защото нито веднъж не бе обмислял този вариант и знае, че майка му ще бъде поразена. Мъжът чака две седмици, за да й каже.

След това, когато Стивън се свързва с Коул с надеждата да се съберат, тя първоначално се колеба.

„Това е голямо нещо“, казва Стивън Грист пред The ​​Washington Post. „Отне известно време на Герда, за да осъзнае, че тази случка в миналото й се е върнала към нея.“

Соня Грист, която прекарва целия си живот в Англия, работейки като екскурзовод, казва, че „напълно разбира защо се отказва от мен“ и не таи „нито злоба, нито горчивина, нито нищо“, според The ​​Washington Post.

В крайна сметка Коул се съгласява да се съберат отново, и семейство Грист тръгват от Лондон за Торонто на 6 май, за да се срещнат с нея за нейния 98-ми рожден ден на следващия ден. Персоналът на дома за грижи украсява съоръжението в любимия цвят на Коул, синьо.

Коул и дъщеря й откриват, че споделят общи страсти като изучаване на нови езици и пътувания. Те прекарват целия уикенд в разговори и научават много една за друга, като Коул заяви, че дъщеря й „е малко от мен“ – и че „да я видя отново определено беше най-доброто нещо, което ми се е случвало.“

„Направих толкова много грешки, но тя ме потърси и ме намери. Беше невероятно“, казва Коул.

„Бих искала да се присъединя към тяхното семейство. Нека си го кажем: 98 е близо до 100. Не ми остава много време. В този момент няма нищо друго, което искам повече от това да бъдем заедно.“

 
 
Коментарите са изключени за Еврейска бежанка от Втората световна война се събра с дъщеря си, която даде за осиновяване през 1942 г.

Повече информация Виж всички